Разпространен от сдружението на общините списък с отхвърлените проекти потвърди политическото разпределение на ресурса

Отрязаните от публичната инвестиционна програма общини са почти изцяло вражески. От 90 общини, които нямат нито един одобрен проект, само една се управлява от подкрепен от БСП кмет и една - от кмет на ДПС. Повечето оставени без подкрепа са градоначалници на ГЕРБ, но финансиране масово не са получили и независими, кметове на НДСВ и десницата. Това показва публикувана от Националното сдружение на общините справка за одобрените и отхвърлените проекти на местните управи по публичната инвестиционна програма.

Справката е поредното свидетелство за политическото разпределение на 289 млн. лв. за общински проекти. Освен тях кабинетът отпусна и 50.2 млн. за изграждане на пътища от АПИ, други 160 млн. лв. бяха предоставени за реализиране на инвестиционни програми от 8 министерства.

От 90-те общини, които няма да получат и лев от фонда, 59 се управляват от кметове на ГЕРБ, показа проверка на "Сега". В списъка с нулите фигурират само две общини, свързани с управляващото мнозинство - Несебър с подкрепен от БСП кмет и Мадан - управляван от ДПС. Общо 360 проекта не са успели да убедят комисията, че заслужават пари.

Картината е особено показателна в области, в които управляващото мнозинство не е заело достатъчно силни позиции на местните избори. Така например в област Перник са одобрени само 2 от общо 21 проекта. И двата са в общини на БСП - Ковачевци и самия Перник. 3 от отхвърлените общини - Радомир, Земен, Трън, се управляват от ГЕРБ, а последната - Брезник, се управлява от независим кмет.

Подобно е разпределението и в област Монтана. Тук от подадените 31 проекта са одобрени само 3. Отхвърлени са кандидатурите от 8 общини - Берковица (ГЕРБ), Бойчиновци (РЗС), Брусарци (ГЕРБ), Лом (ГЕРБ), Монтана (партия "Вяра, морал, родолюбие, отговорност"), Чипровци (ГЕРБ), Якимово (ГЕРБ), Вършец (ГЕРБ).

Прегледът на отхвърлените проекти показва, че част от тях са далеч по-смислени от масово одобряваните планове за строеж на спортни площадки в села със застаряващо население. Бяла Слатина, например, с кмет на ГЕРБ, който оспорва постановленията на МС за разпределение на парите, търси безуспешно финансиране за почистване на коритото на р. Скът, която редовно залива съседни имоти и инфраструктура. И искането за почистване на коритото (675 083 лв.), и по-големият проект - за изграждане на подпорна стена (1.528 млн. лв.), са отхвърлени. Бяла Слатина не получи и скромните 55 227 лв. за ремонт на покрива на детска градина "Детелина" в село Трънак. "Какво да ви кажа, обиден съм от това класиране. Бяхме морално длъжни да оспорим класирането. Можеше поне парите за ремонта на покрива на детската градина да дадат", коментира пред "Сега" кметът на Бяла Слатина Иво Цветков. "Как да застана пред хората и да им обясня, че за областта има 17 млн. лв., но за тях няма нищо? Пуснахме всички проекти с техническа готовност за реализация на стойност 14 млн. лв. със съзнанието, че няма всички да бъдат одобрени, но не сме очаквали нула", допълни Цветков.

Оряхово, което също оспорва постановленията, не получи финансиране за довършване на клетка 2 на регионалното депо за отпадъците. Отхвърлени бяха и проектите й за реконструкция на улици в Оряхово и с. Селановци. "Бяхме потресени от начина, по който се класираха проектите. Не получихме никакви мотиви защо нашите предложения са отхвърлени", коментира Вероника Иванова, директор на дирекция "Общински инвестиции" в Оряхово. Тя обясни, че пътищата в региона са в плачевно състояние, а изграждането на клетка 2 на депото касае редица общини, които депонират там. "Клетка 1 на депото е пред запълване", коментира Иванова.

11 "не" за подадените проекти получи и община Панагюрище. Отхвърлени бяха проекти за разширяване на общинското гробище, за реконструкция на водопроводната мрежа, за ремонт на детски градини. Отхвърлен бе проектът на община Златарица за водоснабдяване на Горско Ново село и с. Родина, които сега ползват вода от кладенци. Проектът на стойност 800 000 лв. би решил проблема с водоснабдяването на 1200 души. И Златарица обжалва класирането на проектите. С нула лева финансиране при 8 подадени проекта остана и община Мъглиж. Пред "Сега" кметът на Мъглиж Господин Господинов обясни, че единият от проектите касае улавянето на свободно течаща минерална вода, подкопаваща основите на старата баня в с. Ягода. На покрива на културния паметник е пораснала бреза.

Докато в едни области комисията за класиране на проектите е била безпощадна, в други е била щедра. Така например на територията на област Кърджали от 28 подадени проекта са одобрени 25. Тук няма нито една община с нулево финансиране, в списъка фигурира и един от рекордьорите по брой одобрени проекти - община Кирково. Тази община, управлявана от ДПС, кандидатства с 10 проекта и всички те са одобрени. 5 от тях са за развитие на спортна инфраструктура, която се набива на очи като главен приоритет на програмата. Така 5 села ще се сдобият с многофункционални площадки на стойност 52 840 лв. едната.

С 10 одобрени проекта от 11 подадени е и община Омуртаг в област Търговище, управлявана от кмет от ДПС. Сред подадените от общината проекти 6 са за благоустрояване на отделни райони и 6-те са приети. В област Търговище като цяло няма общини с нулево финансиране, а от подадените общо 19 проекта на територията на областта са одобрени 17. Абсолютен рекордьор по брой одобрени проекти е благоевградската община Сатовча, управлявана от ДПС - с 15 одобрени от общо 17 подадени проекта. Самият Благоевград при 8 подадени проекта не успя да сполучи с нито един от тях. Сред големите областни центрове 0 лева получи и Пловдив. В област Пловдив с най-много одобрени проекти е управляваната от БСП община Брезово - 5 одобрени дейности от подадени 6.

НА ТЪМНО

От предоставения от финансовото министерство на общините списък не става ясно за какво точно са били отхвърлените проекти, нито на каква стойност възлизат. Посочено е само естеството на дейностите - пътна мрежа, ВиК, образование, спортна инфраструктура, благоустройство и др. Частичната справка бе предоставена след продължителна съпротива от финансовото министерство и под медиен и политически натиск. Класирането на проектите в момента е обект на проверка от Сметната палата, извадка от обществени поръчки в изпълнение на дейностите ще проверява и БОРКОР. Отхвърлени общини оспориха регламента за класирането и пред Върховния административен съд.