Бареков пада надолу, а Първанов и Станишев се изравниха

ГЕРБ е първа политическа сила за трети пореден месец. Партията на Бойко Борисов върви нагоре и стига подкрепа от 17,5 на сто. БСП пък е спряла да пада, заради АБВ, и се крепи на 15,2%. Това показва проучване на "Алфа Рисърч", проведено между 20 – 24 март сред 1010 души. Проектът на Георги Първанов е намалил процентите си от 6,1 на 4 за месец. ББЦ на Николай Бареков бележи минимален спад от 0,3 на сто - от 5.5 на 5.2%, сочат данните. Личният рейтинг на Бареков обаче е пострадал по-сериозно и пада с 3% на 8 на сто.

"Основната изборна интрига на последните месеци е как ще се развие заявката на няколко нови политически формации да спечелят вота на около 60-те процента недоволни от настоящото управление. Имайки предвид данните от вече три поредни проучвания, може с голяма доза сигурност да се твърди, че нито един от новите субекти няма да успее да се превърне в електорален феномен, каквито наблюдавахме в близкото минало", гласи анализът на социолозите.

С 6.5% обща подкрепа и обичайната висока степен на мобилизация, ДПС запазва мястото си на трета политическа сила. При Реформаторския блок няма промяна (5.1%), а националистическият вот продължава да бъде разделен между НФСБ (3.6%) и Атака (2%).
Ключът към евроизборите, а оттам – и към евентуална промяна на политическото статукво, се държи от три неизвестни  – избирателната активност, високият дял "нерешили", които ще определят вота си в последните седмици на кампанията, и броят на партиите, които ще успеят да преминат високата избирателна квота от 5.88%, напомнят от "Алфа Рисърч".

Продължаващият спад в личните рейтинги на Станишев и Първанов изравнява позициите им – по 17% доверие. Продължава обаче спадът в рейтинга на лидера на ДПС Лютви Местан - от 10 на 7%, който се капсулира почти изцяло в електората на ДПС. За втори пореден месец нарастват силно критичните настроения към него сред симпатизантите на коалиционния партньор БСП, твърдят от Алфа рисърч.

Рейтингът на Бойко Борисов върви нагоре и нараства до 22 на сто.

Доверие в институциите

Положителните оценки за управлението остават на равнището от януари-февруари, но под критичната за генериране на политическа и стопанска стабилност граница от 20 на сто. Нещо повече, през март кризата на доверие в институциите допълнително се задълбочава. Леко се увеличава оптимизмът за развитието на страната (от 15 на 20 на сто), но по-съществен ръст бележи песимизмът (от 51% до 61%). Показателно е, че позитивните оценки започват плавно да намаляват дори и сред най-твърдите привърженици на правителството – пенсионери и жители на селата.

В институционален план най-силна критика акумулират отново парламентът и правителството. Одобрението за работата на кабинета се запазва в рамките на 19% срещу 55% неодобрение. Положителните оценки за дейността на премиера Орешарски също са непроменени спрямо февруари – 25%, но отрицателните за първи път достигат границата от 50%.

Доверието в парламента остава закотвено на 8%, срещу 65% недоверие. Аналогична е и тенденцията в мнението за работата на председателя на НС Михаил Миков – 14% положителни срещу 57% отрицателни оценки.

Негативната тенденция в отношението към институциите засяга също президент, главен прокурор, национален омбудсман. Те все още са сред най-одобряваните публични фигури в страната, но макар с по-слаби темпове, общественото доверие в тях също ерозира.

Президентът Росен Плевнелиев получава одобрението на 27%, срещу 37% критични оценки. Леко се разтваря ножицата между позитивни (26%) и негативни (29%) мнения за работата на главния прокурор Сотир Цацаров. Положителен баланс запазва единствено омбудсманът Константин Пенчев – 29% одобрение и 27% неодобрение.

Като цяло българските държавни институции не успяват да преодолеят кризата в общественото доверие към тях, която рискува да се задълбочи допълнително с изостряне на напрежението около наближаващите евроизбори, коментират от Алфа рисърч.