Увеличаването на МРЗ стимулира заетостта на нискоквалифицираните работници

КНСБ със становище по Доклада на ЕК „Макроикономически дисбаланси – България 2014”

КНСБ намира за необосновано твърдението на Европейската комисия (ЕК), че увеличаването на минималната работна заплата (МРЗ) и респективно – на минималните осигурителни доходи (МОД), застрашава достъпа до пазара на труда на нискоквалифицираните работници и ограничава приспособяването им на този пазар.

Според изчисленията на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ МРЗ не само че не влияе негативно върху заетостта на нискоквалифицираните работници, но обратно – в определена степен стимулира заетостта им след известно закъснение във времето. Това се посочва в коментарите на КНСБ по повод Доклада на ЕК „Макроикономически дисбаланси – България 2014” от началото на март 2014 г., които бяха представени и приети на заседанието на Изпълнителния комитет на синдиката на 24 март 2014 г.

За КНСБ недоумение буди фактът, че в свой предходен доклад от 2013 г. Комисията защитава именно твърдението, че повишаването на МРЗ в страните от ЕС има позитивно влияние върху заетостта на нискоквалифицираната работна сила.

Според КНСБ ЕК правилно отбелязва, че в периода 2007 – 2009 г. е налице екстремно нарастване разходите за труд в условията на „прегряване на българската икономика и силен пазар на труда”. Увеличеното търсене на работна сила тогава е предизвикало действително високи ръстове на средната работна заплата, а включването в заетост предимно на недостатъчно квалифицирана работна сила не е позволило висок ръст на производителността на труда.

Според доклада на ЕК „високите и наднормени ръстове на разходите за труд” започват от 2007 г. (19%) и достигат апогея си през 2009 г. (38.5%). След 2009 г., обаче, тенденцията е низходяща, а от 2012 г. България е фактически под допустимата норма за страните от ЕС – 9% през 2012 г., 6.8% през 2013 г. и 7.8% през 2014 г. Поради тази причина КНСБ не споделя опасенията на Комисията, че при липсата на реформи, растежът на разходите за труд (задвижван от натиска на заплатите и икономическото възстановяване) може да стигне отново екстремни стойности в средносрочен период, когато икономиката тръгне нагоре и трудовият пазар се стабилизира. В настоящия период ръстът се дължи предимно на преструктурирането на заетостта и на намаляващия брой на наетите лица, вследствие на което и производителността на труда през последните 3 години нараства ежегодно с 5.4 – 5.5%.

Според КНСБ не бива да се пропуска и фактът, че въпреки обезпокоителния за Комисията ръст от 42.6% на „разходите за труд за 1 час” в България за периода 2008 – 2012 г., те остават неизменно на най-ниско равнище сред страните от ЕС-27 – 3.7 евро (при средно за Съюза 24.2 евро) през 2012 г. Този ръст (при ниската абсолютна стойност) има твърде условно влияние върху разходната конкурентоспособност на страната.



Снимка на Деня

Таен агент? Настимир Ананиев, скрит зад фикус, подслушва Бойко Борисов