Избрани Новини
8 март - изпитание за мъжете!
А как само представителите на силния пол в миналите векове са умеели да създават романтична атмосфера?
„Добре им беше на мъжете 6 миналите векове. Никакъв 8 март нямаше. Откъде се взе тази Клара Цеткин да се застъпи за подобна глупост и сега заради нея да тичаме за цветя и подаръци?“ - като нищо можеш да дочуеш ей такива разговори между приятели, особено когато наближава пролетта, а с нея и нашият женски празник.
Добре де, не ми трябват подаръци, нито цветя, дори да ме целуваш не е необходимо, а прошка - не си и помисляй да ми искаш, изобщо не е нужно. Отивай и празнувай моя празник с твоите приятели. Играйте на карти, пийте бира, гледайте глупавите си мачове, а аз ще взема да отскоча до мама. Между другото мъжете в миналите векове не са се ограничавали с вехто букетче, поднесено на 8 март в комплект с нечетливо надписана картичка. Между другото те изобщо в нищо не са се ограничавали.
Минало - заминало, но добре им е било на жените, когато още не е съществувала женската еманципация. Знаците на внимание са се изсипвали върху тях от всички страни - един ложа в операта ще запази (е, да предположим, че аз на опера не искам да ходя, още повече с него, но въпреки това е приятно!). От друг - всеки ден цветя ще получавам, при това по пратеник, който не издава от кого са (все едно няма да се сетя кой може да напише трите заветни думи „За моето слънце" с четири грешки)! Трети стихове ще ми посвещава, така че името ми да остане завинаги в историята. Макар и самата аз нищо да не съм направила по въпроса, има голям шанс следващите поколения да гледат портрета ми и да се питат какво точно е намерил у мен. Четвърти всяка седмица ще се бие в дуели, защитавайки честта ми, и всеки път ще умира с името ми на уста. Пети... пети ще въздиша под терасата ми. Добре че серенадите ми е спестил, защото целият град ще помисли, че ми се подиграва... И всичките тези радости не се поднасят в един-единствен ден от годината, а са равномерно разпределени през триста шестдесетте и петте й дни. Благодат! Какво още е необходимо за щастието ми? Какъв ти международен ден на жената?
Да, навремето всичко стоеше по различен начин. Преди години влюбеният мъж беше готов да стовари целия свят в краката ти, да открие остров и да го кръсти на теб... А сега, прекарвайки пред компютъра три дни и три нощи, пак добре, че не са тридесет и три години, радостно ти показва рекорда си в „Кънтьр страйк" и гордо заявява: „Посвещавам тази победа на теб!".
Преди влюбеният мъж беше готов с часове да говори за любовта си към теб, а днес - най-много да чуеш цитат от нашумелия руски писател Виктор Пелевин: „Обичам те, когато мълчиш някъде в ъгъла и не те виждам." А ти? Правиш се, че не си го разбрала и захвърляш поредната обида в кюпа с останалите. Ясно е, че романтиката е отишла по дяволите. Какви ти „знаци на внимание"! А как само мъжете от миналите векове са умеели да създават романтична атмосфера? Как са успявали да не се ограничават с един ден в годината? Може би работата е именно в постоянната тренировка? Ех, да бяха отменили 8 март, пък да видим какво щеше да се получи... Макар че все пак, като се замисля, не са необходими подобни крайности, току-виж мъжете ни съвсем са го ударили през просото! / rozali.com