Простено да ни е!

Сирни заговезни (Прошка) е важен зимно-пролетен празник в народния календар

Празникът се чества седем седмици преди Великден (винаги в неделя) и трае една седмица, в която се изпълняват различни обреди и обичаи. На трапезата се слагат млечни и яйчени продукти. Всеки ерген изстрелва с примитивно направен лък запалена стрела в двора на момата, която харесва. Хвърля се кръст в двора на момичетата, които момчетата харесват. През седмицата — в сряда, петък и неделя се връзват люлки и момите, и момците се люлеят за здраве. В неделя, също така, се палят огньове и след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни.Oбичаят оратници това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата. . Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него, лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни. Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана. За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. Прието е да се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.На Сирни Заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки — свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: „Прости“, „Простено“ пък е задължителният отговор. Затова празникът е познат още и като Прошка (В някои райони на западните територии населени с българско население наричат празника Прошка).

Римокатолическо християнство

До началото на 20 век Римската църква празнува Заговезни в сегашната първа постна неделя. В отговор на забележката на източните християни тя решила да измени датата, защото шест седмици по шест постни дни правят 36 дни, а не 40. Затова папата увеличава великия пост с още 4 дни, вследствие на което той вече започва от „Пепеляна сряда“. При католиците Заговезни се празнува винаги във вторник.

Най–съществен ритуал е искането на прошка. При срещата по–младите се навеждат и целуват ръка на по–възрастните и искат прошка, а те я дават и ги гощават. Вечерта цялото семейство се събира вкъщи.

Денят след Заговезни се нарича Пепеляна сряда. Започват Великденските пости. Забранени са всякакви веселби, песни и танци. Не се правят никакви годежи и сватби. Жените е желателно да носят тъмни дрехи, без всякакви накити. Бабите плашат децата, че който яде блажно, ще го вземат кукерите.



Снимка на Деня

Таен агент? Настимир Ананиев, скрит зад фикус, подслушва Бойко Борисов