Зимните бури отхапват от най-красивите плажове на север и на юг

Морето изяжда най-приказните ни девствени плажове - и на север, и на юг, алармират кметове. Заливът Болата край каварненското село Българево, който преди 2 г. влезе в клуба на "Най-красивите заливи в света", е застрашен от изчезване. За това се оплака кметът на Българево Георги Георгиев. След поредния зимен порив буната в залива е още по-разрушена и вече има реална опасност, като се вдигне висока вълна, морска вода да навлезе и във вододайната зона, намираща се само на 300 м от морето, от която питейна вода черпят жителите на Българево и село Свети Никола.

"Зимната буря от края на януари вдигна в морето високи вълни, които отнесоха част от тетраедрите и тетраподите и сега те са пръснати навсякъде из залива. Ако се вдигне вълна, то може да залее със солена вода вододайната зона, от която вода пият 3000 жители на две села, а през лятото населението се увеличава и до 5000 души с туристите, които идват в Българево и Свети Никола", притеснен е Георги Георгиев. "В много лошо състояние е и вълноломът, който почти вече няма защита. Съоръжението е изключителна държавна собственост, но от 80-те години на миналия век не му е правен ремонт. Нееднократно сме алармирали за проблемите. Още през 2011 г., когато през февруари имаше пак буря, вълните разрушиха част от кея, а теченията довлякоха много пясък и рибарите от района останаха без пристан

Още една буря и направо заливът може да изчезне", разказва Георгиев. Той смята, че за да се ремонтира съоръжението, ще са нужни около 200 хил. лв.

Заливът Болата е обявен от МОСВ за защитен природен парк за водоплаващи птици, но Георгиев е убеден, че ако не се вземат мерки, то след три-четири зими няма да го има на картата.
За проблеми по крайбрежието преди време пред "Стандарт" амармира и кметът на Кранево Румен Николов. Той сподели, че януарската зимна буря е нанесла нови щети, като добави, че наемателят на плажа пред т. нар. международен детски лагер е подал заявление за преразглеждане на договора и плащаната такса заради драстично изядения плаж. Още едно важно съоръжение е в окаяно състояние - естакадата срещу фара на нос Шабла. Кметът на най-източната община проф. Райна Бърдарева сподели, че в кметството има писмо, с което общината е уведоменa, че се планира проектиране и възстановяване на съоръжението, което ще започне през тази година. Проблем от години има и в Крапец, където брегът пропада, като кметът на черноморското село Димитър Марчев заяви, че в момента община Шабла прави предпроекти проучвания и ще изготви проект за брегоукрепване, с който да кандидатства по европейските програми за финансиране.

На юг също бият тревога. Плажовете на Царево и Ахтопол се стопиха, алармират местните. В момента курортите са останали буквално с педя пясък. Морските бури през зимата са откъснали стотици метри от крайбрежието. Хотелиерите са в паника и се страхуват, че туристическият сезон може да се провали. "Като няма плаж, няма и туристи. Хората идват тук заради морето и пясъка. Кой ще дойде на почивка, като няма къде да сложи една хавлия?! Проблемът не е отсега. Вече 10 г. чакаме държавата да направи нещо, но никой не си мърда пръста", ядосват се хората в Царево, които разчитат основно на летния туризъм за препитанието си. Всяка къща тук дава стаи за гости и почти няма семейство, което да не си вади хляба с дребен туризъм. Положението в най-южната община е трагично. В Ахтопол от красивия плаж няма и следа. Мощните вълни са
изгребали повече от 300 м от ивицата

Всички стискат палци природата да е благосклонна и напролет морето да върне поне част от изядения пясък. Дали това ще се случи обаче, никой не може да прогнозира. "Докато не се изградят брегозащитни съоръжения, проблемът няма да бъде решен. Действително има една закономерност, че през зимата пясъкът изчезва, а напролет се връща. Но никога на 100%. С течение на годините плажът на Ахтопол намалява и това всички го забелязваме. До 2002 г. тук край брега имаше един потънал кораб. Беше заседнал в плитчини и стоеше много време. Той спираше течението и тогава този проблем го нямаше. Когато преди десетина години обаче извадиха кораба, ивицата намалява все повече и повече. Необходимо е да се изгради вълнолом, който да спре опасните течения", коментира кметът на Ахтопол Атанас Желязков.

Подобна е ситуацията и в Царево, където от централния градски плаж не е останало почти нищо. Тук положението е още по-сложно, защото действат природни сили от две страни. Веднъж от морето и втори път от крайбрежно свлачище. В общината има разработен проект за изграждане на буни, които да спрат напора на вълните, но държавата не може да отдели пари за финансиране. Според кмета на Царево Георги Лапчев необходими са около 10 млн. лева, за да бъде спасен плажът. "Всички се надяваме и вярваме, че през пролетта морето ще започне да връща пясъка. Но това не решава проблема. Преди 20 г. ивицата бе поне три пъти по-голяма, отколкото е сега. Изграждането на буна ще спре подводните течения и плажът ще се уголеми", убеден е градоначалникът Лапчев. Поражения има и по ивиците на къмпингите "Арапя" и "Нестинарка", но там откъснатите пясъци са значително по-малко. В Бургас и Слънчев бряг от години през зимата концесионерите изграждат предпазни диги от пясък, които спират силата на вълните и така опазват ивиците си.