Четири десетилетия ще са нужни на българите да достигнат европейските доходи

Стабилността в публичните финанси, която България е постигнала, не е достатъчна, за да се повишат доходите и жизненият стандарт да се доближи до средния в европейските страни, а реформите изостават. Това са част от заключенията на Международния валутен фонд, който публикува коментарите си за развитието на страната.

Докладът на МВФ е изготвен след традиционната есенна среща на представителите му с правителството. По традиция този документ се бави известно време, преди да бъде публикуван, но този път съдържанието му е много по-различно с нетрадиционни за фонда послания. За това се разширява и кръгът от набелязани проблемни области, които трябва да бъдат реформирани, ако управляващите желаят да ускорят икономическия растеж и да намалят безработицата.  

Най-характерният нов момент е, че МВФ не призовава единствено за политики, които ще гарантират макроикономическа и финансова стабилност, а посочва нуждата от промени в структурата на икономиката. Такива оценки в предишните документи на МВФ просто отсъстваха, като институцията се концентрираше само на това, което трябва да се свърши, но не обръщаше внимание на ниските доходи и специфичните проблеми, които открояват българската реалност от тази в западноевропейските държави. Връзкарството и корупцията са два проблема, върху които не беше акцентирано в предишните подобни доклади на фонда. Старите проблеми като обявяване на търговската несъстоятелност със задна дата и структурните дефицити в осигурителната система също не са преодолени.

Къде е проблемът

"Конвергенцията с доходите на Европейския съюз през идните десетилетия ще изисква ускорен икономически растеж. Предварителната оценка за изминалата година е 0.5% растеж и 3% в средносрочен план, докато очакванията за ЕС като цяло са брутният продукт да нараства средно с 2% в периода до 2018 г. Тази разлика от само един процентен пункт предполага изключително скромно повишаване на доходите и при запазване на тази разлика догонването ще отнеме четири десетилетия", се казва в съобщението.

Допълнително експертите уточняват, че действията, които могат да изведат България от забавеното развитие, са смели реформи, които ще костват политически негативи на всеки политик, който дръзне да ги проведе.

Конкретно за тази година очакванията са дори по-скромни. МВФ прогнозира през 2014 г. България да отбележи 1.6% икономически растеж, което е с 0.2 процентни пункта по-ниско от правителствената прогноза.

По-бавни от минимума

Инфографика Увеличаване

От данните на МВФ (виж графиката) се вижда, че има трайна тенденция българската икономика да расте по-бавно от средните темпове за източноевропейските държави. Този проблем е налице от 2012 г., но се очертава да продължи и през 2015 г. Това означава, че България изостава и че допускането на МВФ за догонване в срок от 40 години може също да се окаже оптимистична прогноза.

Експертите се притесняват, че може приходите в бюджета да не се изпълнят и това да окаже натиск над общото му изпълнение, тъй като дефицитът е планиран да стигне 1.8% от брутния вътрешен продукт. При положение че държавното законодателство ограничава дефицита до максимум 2%, от фонда напомнят, че неизпълнението на приходите може да наложи и прекрояване на разходите.

Въпреки това фондът подкрепя увеличението на инвестиционните разходи и по-голямото усвояване на еврофондовете. Предупреждава обаче и за необходимостта от внимателна селекция на проектите, които ще се финансират през публичната инвестиционна програма. За тази година кабинетът предвижда общински проекти и инициативи на министерствата да се подпомогнат с общо 500 млн. лв. и те ще са в допълнение към проектите, които се финансират от Европейския съюз.