ГЕРБ събира 17.8% от гласовете

Кандидатска листа за евроизборите на проекта на предишния президент Георги Първанов АБВ, водена от евродепутата Ивайло Калфин, би събрала 7% подкрепа, ако гласуването е днес.

Това показва национално представително проучване на агенция "Алфа Рисърч", направено в периода 18 – 22 януари сред 1050 пълнолетни българи. Според социолозите почти половината от подкрепата за листа на АБВ идва от БСП, останалата – от центристки и националистически формации, както и от негласуващи. Със заявката за листа на АБВ БСП губи около 20 на сто от миналогодишните си избиратели.

Тя запазва за момента вот от около 15%, но отстъпва първото място на основния си опонент ГЕРБ, който събира 17.8% от гласовете, отчитат социолозите. Оттеглилите подкрепата си за БСП са основно хора, разочаровани от поведението на партията след изборите, от зависимостта й от "Атака" или персонално неодобряващи лидера Сергей Станишев, обясняват от "Алфа Рисърч".

В 15-те процента подкрепа, с която в момента се ползва БСП, тя запазва най-твърдия си електорат (53% от него са над 60г., 38% живеят в селата), но отстъпва част от периферията си - в средното поколение, служещите и в столицата, където критичността на левите избиратели към начина, по който БСП упражнява властта, е най-силна.

Регистрираните първоначални намерения за вот в полза на АБВ оправдават страховете на ръководство на БСП от конкурентна листа на Първанов и Калфин. Едва следващите месеци обаче ще прояснят в каква посока ще се развие съотношението на силите между тях, което в момента е 2/2,5:1. пише в прессъобщение към изследването. Освен симпатизанти на БСП, АБВ взема по малко гласове от ГЕРБ, ДБГ, НФСБ и проекта на Николай Бареков "България без цензура", както и негласуващи.

Профилът на избирателите му е близък до този на червения електорат, но е изтеглен леко към средните възрастови групи, хората със средно образование, по-големите градове и център-ляво, отчитат социолозите.

При АБВ е налице най-голяма разлика между подкрепата за листата (7%) и рейтинга на неговия лидер (30% за Първанов), пишат от "Алфа Рисърч" и отдават високия рейтинг на лидера на АБВ на "ехото от президентските му години". Като основен проблем пред АБВ се очертавала липсата на достатъчна спойка между потенциалните му избиратели и по-слабата им мотивация в сравнение с тези на БСП за участие в изборите. На фона на процесите в левицата партията на Бойко Борисов успява за първи път от 6 месеца насам да мобилизира симпатизантите си и да подобри позициите си, като подкрепата от миналия месец е нараснала с 2%.

От агенцията уточняват, че не може да се каже дали това ще се окаже трайна тенденция. ГЕРБ си връща част от загубените избиратели в София и големите областни центрове сред по-младите и средни възрастови групи. Подобряването на електоралните му позиции е придружено от ръст в рейтинга на кмета Йорданка Фандъкова (в столицата е съсредоточен един от най-големите електорати на ГЕРБ) и лидера Борисов.

Известен спад има при подкрепата за Реформаторския блок, което може да се дължи както на разочарованието на част от сините избиратели заради проблемите около подписването на коалиционното споразумение, така и на конкурентната на Меглена Кунева фигура на Ивайло Калфин. Блокът запазва обаче твърди шансове за един евродепутат – 5.2%, обясняват социолозите.

При ДПС промяна няма (6.2%). Лидерът Лютви Местан губи обществена подкрепа, което се отразява на отношението към управляващите и парламента, но не и на вота за партията. Много близки позиции до тези от парламентарните избори регистрира НФСБ на Валери Симеонов (3.1%), въпреки ориентацията на част от избирателите му към АБВ.

Партията на Симеонов компенсира частично с приток на бивши симпатизанти на "Атака", но все още остава под бариерата за евродепутати. "България без цензура" на Николай Бареков стартира с 2.6% подкрепа. Една десета (2.5%) под нея е потенциалният вот за "Атака".

Резултатите от национално представителното проучване вижте ТУК