Едно 13-годишно момче би могло да защитава името на страната ни сред младите програмисти по света

Боби не ходи на училище, но печели десетки състезания по програмиране, на които се явява. Той е един от стотината "домашни ученици" у нас, които родителите им са решили да обучават вкъщи - било защото нямат доверие на образователната ни система, било по други причини. И именно това е пречката Божидар Маринов да не може да участва в олимпиадите на национално ниво, въпреки че от него са се интересували и ръководителите на националния ни отбор, пише Стандарт. Щом не учиш в българско училище - не може, категоричен е законът, който засега посреща опитите за домашно образование с широко затворени очи.

Едно момче от Смолян би могло да защитава името на страната ни сред младите програмисти по света. 13-годишният Божидар от седемгодишен разгадава тайните на компютъра - още повече че майка му е програмист. Пише кодове и заедно обсъждат къде са му грешките. За българската образователна система обаче той е персона нон грата - по простата причина, че не е част от нея. През март 2013 г. момчето за последен път участвало в национално състезание във Велико Търново. След това спрели да го допускат - с мотива, че не ходи в бг училище.

Всъщност и чиновници, и учители в Смолян са благосклонни към Божидар - в състезанията и математическите игри, които се провеждат на местно ниво, той участва редовно. Позната учителка съдействала на майката Златка момчето да се включи в миналогодишните състезания по информатика за първия и втория кръг. След като Боби изкарал максималния брой точки, тя ги изпратила на организаторите на състезанието. Майката пък писала писмо до МОН, за да провери какви са възможностите момчето й да участва в тези форуми.

Отговорът на просветното министерство дошъл във вид на трима инспектори, които посетили семейството, за да видят как учи Боби. "Показах им учебниците му, в сравнение с които българските са с размер на тънки списания", разказва майката

Инспекторите били благосклонни, но законът си е закон

- няма как да го заобиколиш. Още повече, че от този година МОН сменя и регламента - за да участваш в състезанието, трябва да минеш през регистрация в регионалния просветен инспекторат. "На местно ниво подкрепят Боби, вкъщи вече има много грамоти от такива състезания. Но след като не участва в националните кръгове, той не може да натрупа рейтинг, който евентуално би го извел в националния отбор", разказва Златка. Точките за въпросния рейтинг се трупат от шест различни състезания, в които Божидар няма право да се включи. За сметка на това семейството намерило в интернет сайт, на който тече онлайн състезание за млади програмисти, което селектира директно кандидатите за американските университети. "Първите пет кръга са отворени за хора от целия свят, участват много руснаци, китайци, индийци. Едва шестият е само за граждани на САЩ", разказва Златка. Въпреки че нивото на задачите е за гимназисти, Боби вече се е изкачил в класацията - от "бронзовата" дивизия, която е начална, вече е минал в "сребърната". Нивото на трудност нараства с всяка задача, но пък, напреднеш ли, имаш шанса да се сдобиеш

с личен треньор от университета в Масачузетс

- с единия крак си в Бръшляновата лига. Засега Боби се бори да стигне до "златото" - при това още преди да е влязъл в гимназия.

В момента той като цяло е в седми клас, въпреки че домашното образование позволява да бъдеш в различни класове по отделните предмети. В момента учи по програмата на американско училище, което позволява домашно обучение. "В предишните години го обучавах по други програми, защото например на него не му е необходимо да знае толкова задълбочено американска история или география", разказва майката. US историята тя заменила с българска, но вместо кратки статии в учебник, Боби четял дебели книги - например за Аспарух, за Кирил и Методий. "Така в съзнанието му се запечатва цял един свят от исторически личности", разказва Златка. Тя е на мнение, че хубавите книги трябва да се четат заедно, затова и досега намира време да прочете заедно с Божидар нещо, което могат да обсъдят двамата. Неотдавна например довършили "Оливър Туист", въпреки че са го чели и преди. "Целта на образованието е да стигнеш до ниво, от което можеш да се самообразоваш", смята майката. Нещо, което училищното ни обучение сякаш е позабравило и не набляга много на него. Боби още като съвсем малък се е научил да учи сам - тоест да търси информация и да расте с нея.

"Критиката към домашното образоване обикновено е, че децата не се социализират в своя среда. Откъде обаче сме сигурни, че среда от още 22-ма връстници е най-доброто за децата", пита Златка. Според нея колкото по-дълго държим младите хора в "инфантилна" среда, толкова по-бавно съзряват те. Боби общува със свои съседи, приятели, с деца, с които участва в кръжоци или спортува заедно. Както и с други домашни ученици. С тях обаче се виждат по-рядко, защото живеят в различни градове. За сметка на това често обменят мнения по скайп. "Държим на тази среда, на социализацията между деца от приятелски семейства", разказва майката. Иначе Божидар

ходи на уроци по пиано, спортува

 - тоест не получава едностранчива подготовка, макар че Златка признава, че насърчава онези негови интереси, които са най-силни. Нейни близки и познати вече й предлагат детето да отиде като стажант във фирмите им, за да се запознае с професионалната среда отрано - така Боби ще учи в "дуалната система", още преди държавните ни училища да са я въвели.

За избор на университет му е още рано, но майката е на мнение, че и висшето образование в следващите години все по-често ще минава онлайн. На образователната платформа "Корсера" например все по-често има онлайн курсове, водени от университетски преподаватели. Затова не е изключено и Боби да продължи обучението си онлайн, в паралелната образователна система. Която вероятно има и плюсове, и минуси - но по-важното е, че за нея в момента липсва дебат. Държавата просто затваря очи и се прави, че тя не съществува.

Децата вземат чужди дипломи

България все още не признава домашното образование, като за сметка на това не го и санкционира. В страни като САЩ и Англия то има традиции - затова там ти дават възможност да вземеш диплома и като "хоумскулър". Родителите имат възможност да обучават децата си по определени програми, а на финала учениците полагат тестове, които им дават съответната образователна степен. Към това те получават и нещо като еквивалент на българското дипломно приложение - списък на предметите, които са изучавали. След това могат да кандидатстват в чужди университети. Така може да станеш студент на Оксфорд, въпреки че си бил нелегитимен за образователната система в собствената си страна. При това най-често обучението на децата преминава на английски. Едно от предимствата е, че можеш да избереш конкретна образователна система за детето си, която най-много пасва на нагласите и интересите му.

У нас има около стотина домашни ученици, въпреки че точна статистика липсва. Всяка година асоциацията за домашно образование прави конференции, но не всички идват, разказва Златка Маринова. Родителите обаче се подкрепят, те бяха много активни и в битката против задължителната забавачка за децата на четири години, която предишното управление опита да въведе. Неотдавна и филмът "Аз съм домашен ученик" на режисьора Ралица Димитрова и оператора Пламен Герасимов разказа за някои от българските семейства, избрали този начин на обучение.