Избрани Новини
Пълно пропадане в енергетиката
БСП и ДПС упорито се опитват да доведат сектора до тежка криза
Ако някой ден някой успее да направи подробна хроника на хаоса в енергетиката, който днешното управление дозабърка в последните шест месеца, тя ще е дълга, сложна и често абсолютно неразбираема. Дали енергийната система е била в толкова трагично състояние (наследство от поне две правителства), че управлението на БСП, ДПС с подкрепата на "Атака" неизбежно е влязло във водовъртежа на нарастващата ентропия? Или пък коалицията "две плюс" е обещала толкова много неща на толкова много хора (особено в енергетиката, където са големите пари), че взаимният сблъсък на интереси води до постоянни скандали? Но в България никога не трябва да се изключва и версията за тежка некомпетентност. Всичко това се засилва и от още едно обстоятелство - елементарната идея, че намаляването на цените на електроенергията непременно ще закрепи правителството на власт.
Само тази седмица правителството успя да сътвори поне три скандала - с Европейската комисия за "Южен поток" , с тотално безсмислените енергийни рокади (виж карето) и законодателната бутафория с приемането на таксата за облагане на възобновяемите енергийни източници. След това предприе съмнително прибързано начало напреговорите с Уестингхаус за нов блок в АЕЦ "Козлодуй" и накрая, за да забие пирона, вече заговори за ново намаление на цените на електрoeнергията.
Голямата тарифна каша
Всичко започна, след като таксата от 20% върху приходите за фотоволтаичните и вятърните централи - набедени за всички беди в енергетиката, претърпя поне три метаморфози. Първо тя беше гласувана като част от бюджета, за да не може лесно да бъде отменена от съда, както стана с предишната такса, въведена през 2012 г. След това депутатите решиха, че е леко несправедливо всички централи да бъдат облагани еднакво, и заговориха за диференцирани ставки (не и за малките ВЕЦ например, в които двама видни депутати от БСП са инвеститори). След това се повдигна въпросът, че 20% все пак са много и е по-добре да бъде наложена такса върху всички производители - за някои като ВЕИ-тата по-висока, за други като АЕЦ "Козлодуй" по-ниска. Това предложение отпадана, тъй като някой се досети, че цените на АЕЦ-а и без това са изпилени и новата такса ще влоши финансовото му състояние или ще доведе до натиск за повишението на крайните цени.
Междувременно 150-те млн. лв., които вероятно ще се съберат от таксата, първоначално се очакваше да отидат в бюджета, който някак си да ги прехвърли в НЕК, която да намали дефицитите си. Но тъй като това може да се окаже непозволена държавна помощ, финансовият министър Петър Чобанов каза, че парите щели да бъдат като бюджетен резерв. Това обаче очевидно е безсмислено и само ще засили аргументите на инвеститорите, които вече подготвят обосновката на арбитражните дела, които със сигурност ще бъдат заведени срещу държавата. Затова се взе решение Държавната комисия по енергийно и водно регулиране изведнъж да стане по-богата със 150 млн. лв., а след това тя да се оправя как да даде тези пари на НЕК. В средата на седмицата обаче министърът на икономиката Драгомир Стойнев вече твърдеше, че набраните средства ще отиват за подпомагане на социално слабите.
Целият този хаос започна, след като стана пределно ясно, че една от конгениалните идеи на министерството на икономиката за сваляне на цените на електроенергията е претърпяла крах. Което беше ясно още от август. Тогава в ценовия модел бяха вкарани 500 млн. лв. от продажба на излишните държавни разрешителни за изпускане на въглероден диоксид, с които да бъдат платени 90% от преференциалните тарифи на фотоволтаичните централи. Още тогава беше ясно, че от този източник могат да бъдат събрани не повече от 200 млн. лв. Но МИЕ с комсомолски плам принуди ДКЕВР да включи тези средства в ценовия модел.
Всичко това става още по-абсурдно, тъй като тези случайни действия всъщност са част от няколко алтернативни плана за развитие на енергетиката, които бяха представени на БСП (и на чиято база в програмата на кабинета залегна "пребалансирането на енергетиката"). В общи линии те имаха два компонента - на всички енергийни производители се налага такса от 6 до 8% върху приходите (в зависимост от различните изчисления), като с набраните средства се покриват дефицитите на НЕК - към зелените централи и към ТЕЦ-овете, основно AES "Гълъбово" и "Контур глобал Марица-изток 3". За да компенсират таксата, на конвенционалните производители трябваше да им бъде позволено да увеличат цените си, което щеше да доведе до 2.5% увеличение на крайната цена (с потискане на други разходи в системата). В същото време с част от събраните от таксата към централите средства трябваше да се помогне за разширяване на мерките за социално подпомагане - за един самотно живеещ пенсионер при сметка за ток от 50 лв. свалянето на цената с 5% ще доведе до по-малко разход от 2.5 лв. Което определено е безсмислено - по-добре е сметката му да се увеличи с 2.5 лв., но той да получи ваучер за 20 лв., с който да покрие част от потреблението си. Всичко това беше изпълнимо и логично, далеч по-добре от безсмислените движения нагоре-надолу, които сега извършва БСП в енергетиката.
НЕК така и не може да набере средства и дълговете му се погасяват с външни заеми. Вместо за инвестиции едномилиардният облигационен заем на БЕХ отиде за стари дългове за АЕЦ "Белене" (196 млн. лв.), 250 млн. лв. за изплащане на дивидента на холдинга към държавата (с който преди това БЕХ финансира дълговете на НЕК) и още 236 млн. лв. за покриване на задълженията към AES "Гълъбово" и "Контур глобал Марица-изток 3". НЕК обаче дължи още близо 1 млрд. лв.
Не стига това, но сега вече се говори и за ново сваляне на цените. Въпреки че само преди три месеца НЕК изчисляваше, че за да може да работи нормално, цените на които компанията продава електроенергията си, трябва да се увеличат с 18%. Този път ще бъде ударен Електроенергийният системен оператор, а от БСП се надяват, след като изчистят дълговете на НЕК към AES "Гълъбово" и "Контур глобал Марица-изток 3", те да се съгласят да свалят цените си. Със сигурност стъпката ще доведе и ЕСО до състоянието на други енергийни зомби дружества като НЕК.
Свиването на средствата, с които разполагат централите, ще доведе до това, че предстоящи модернизации на ТЕЦ "Марица-изток 2" (която трябва до 2018 г. да ремонтира всичките си котли, за да отговарят на екостандартите) или на ТЕЦ "Варна" ще бъдат провалени, което в последния случай ще означава окончателно закриване. Не е ясно дали това се прави умишлено, за да се отвори място за нови мощности, или просто е отчаян ход, който обаче ще има тежки последици.
И сега... нова ядрена централа
В разгара на пълното объркване в енергетиката дойде и новината, че правителството форсира началото на преговорите за нов блок в АЕЦ "Козлодуй" с американската Westinghouse (в която 87% дял има японската Toshiba, а 10% казахска Казатомпром. Компанията под една или друга форма води разговори с България от 2008 г. (преди през испанската Iberdrola), a през 2012 г. беше наета от "АЕЦ "Козлодуй" - нови мощности" да извърши технико-икономическо проучване за нуждата от нова ядрена мощност. Сега вече се оказва, че консултантът не само ще се окаже доставчик на оборудването, но и става иницииращ партньор. Защото всъщност цялата активност в момента била предизвикана от това, че се е намерил потенциален инвеститор в лицето на Toshiba. Така, без България да е решила с публично обоснован анализ дали й трябва да нова ядрена мощност, вече започват преговори с инвеститора. Тепърва кабинетът ще стартира официално процедура - с оценка на въздействието върху околната среда, анализ за управление на ядрените отпадъци и социално-икономическо проучване.
Засега не става ясно защо процедурата е обърната наопаки. Едната възможност е, че Австрия и Румъния още не са дали становище по ОВОС-а на новата мощност и той не може да бъде приет. Или защото, ако няма официално обявена процедура за изграждане на нова мощност, няма как и други компании да кандидатстват.
Първоначално според министър Драгомир Стойнев причината да няма търг е, че технологията на Westinghouse била най-модерната. Това може и да е така, но за нея няма дори предварителна оценка на Агенцията по ядрено регулиране - единствено оторизираната да каже това. Тази седмица се оказа, че търг нямало да има, тъй като при него имало условие за подписването на дългосрочен договор. Такава взаимообвръзка очевидно съществува само в странната логика, която следва министър Стойнев. В същото време държавна гаранция за изкупуване ще има, но най-вероятно под формата на гарантиране на инвестиционните разходи.
На всичкото отгоре процедурата среща съмнение от твърде много страни. Бившият министър на икономиката Трайчо Трайков например казва, че по принцип "при равни други условия е по-добре да един реактор в Козлодуй, а не два в Белене, и да е американски, а не руски. Но условията трябва да включват добри икономически показатели, безопасност и законосъобразност". "Учудваме, че Westinghose се съгласяват да бъдат въвличани в такава процедура, която е нарушение на законодателството. Това ме кара да мисля, че започваме поредния ядрен проект, който ще завърши като предишния. Тъжно ми е, че точно аз трябва да го кажа", пък коментира друг бивш министър на икономиката - Румен Овчаров.
"Този хаос е продължение на политиката на ГЕРБ, но с друг цвят. Но цветът няма значение", казва още Овчаров. "Отново случайни хора се назначават на важни позиции, за да изпълняват указания без да разсъждават".
На този фон неизбежният извод е, че хаотичните действия няма как да не доведат до криза. Въпросът е само кога ще е тя и колко ще е сериозна - много или ужасно много.
Лигата на неуморните БСП пълни бордовете на държавни фирми с партийни ветерани Ако случайно се опитвате да проследите назначенията в ключови държавни енергийни фирми, то в последните няколко месеца сигурно сте получили световъртеж. Наскоро назначеният за шеф на "Булгаргаз" бивш данъчен от Видин Шишман Чаушев по всичко личи, че ще се раздели с поста. И най-вероятно ще поеме... Електроенергийния системен оператор. Шефът на ЕСО Валентин Колев, който беше назначен само преди няколко месеца, явно не се справя със свалянето на цените на електроенергията. Въртележката обаче не спира дотук. След като изпълнителният директор на Българския енергиен холдинг Боян Боев се оказа шеф на ДКЕВР (т.е. ще контролира всички форми, които доскоро е управлявал), на негово място вероятно ще бъде назначен Йордан Желев. Желев току-що беше назначен за изпълнителен директор на НЕК. За Желев кариерното повишение поне ще е малко или много логично - преди това той е бил финансист в БЕХ. Съответно директор на НЕК може да стане Екатерина Истаткова, която също току-що влезе в борда на държавната енергийна компания. Бившият директор на НЕК Владимир Инков управлява компанията за няколко месеца през юли, но след това беше решено той да се размени с Желев, който беше в борда на директорите на "Южен поток" - България. Нещо май пропускаме? А, да. Тази седмица подаде оставка председателят на ДКЕВР Анжела Тонева. Това беше петият ръководител на регулатора от началото на годината. Мотивите бяха "напрежението", но така и не се разбраха, тъй като тя стана съветник на премиера Пламен Орешарски. Но май и тя не се справяла със свалянето на цените. Със сигурност пропускаме още някое назначение, защото промените в борда на директорите на АЕЦ "Козлодуй" са прелюбопитни. В него влиза Георги Божинов, дългогодишен депутат от БСП в комисията по околна среда, който не влезе в настоящия парламент. Това става след като БЕХ решава, че ядрената централа трябва да има още двама членове на борда на директорите. Вторият е Жаклен Коен. Той има няколко фирми, но най-интересни са две. Той е управител на "Ем Еф Ай турс", която е собственост на "Моллов файненшъл енд индъстриал груп". Преди това е бил управител на фирма, която е била акционер в "Елкабел" на Фуат Гювен. Любопитно е, че за кратко парите на "Булгаргаз" минават и през Д-банк на Гювен. В борда е и Георги Христозов (който е и председател на борда на БЕХ), бивш фен на ТЕЦ "Марица-изток 2". В БЕХ и в борда на ТЕЦ-а се завърна Илко Желязков, който беше уволнен от служебното правителство с мотива, че няма необходимите качества за длъжността. Желязков дълги години е работил в Държавния резерв, а преди това и в МВР. Друга видна фигура от тройната коалиция също намери място в енергийна фирма. Асен Гагаузов, който беше министър на регионалното развитие, влезе в управата на проектната компания ICGB, която ще строи и експлоатира газовата връзка с Гърция. Гагаузов заема мястото на изпълнителния директор на БЕХ Боян Боев. Другите български представители в ICGB са Ина Лазарова, Ваньо Христов (в ръководството и на "Южен поток" - България) и Иван Йончев. Последният е един от двамата, спрягани за наследник на Боев като изпълнителен директор на БЕХ. През август бившият енергиен министър от тройната коалиция Петър Димитров беше назначен от икономическото министерство за член на ръководството на Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци", въпреки че според Закона за безопасно използване на ядрената енергия само хора с опит в управлението на ядрените съоръжения, отпадъците и отработеното гориво могат да са част от управителния съвет на предприятието. Димитров зае мястото на евродепутата от ГЕРБ Владимир Уручев, който беше вкаран в предприятието през юни 2012 г. от тогавашния енергиен министър Делян Добрев. След 5 мандата в парламента през февруари Петър Димитров се готвеше за пенсия и не влезе в листите за предсрочните избори. "Нали хората не искат стари муцуни, значи е време да се оттеглим", коментира шеговито Димитров, цитиран тогава от "24 часа". Единственото назначение, което беше публично обосновано от БСП, е това на Румен Овчаров, който беше назначен в надзорния съвет на "Лукойл Нефтохим Бургас". Там той упражнява надзорни функции като представител на държавата. Докато Бойко Борисов беше на власт, от БСП често го обвиняваха, че партията му пълни държавната машина с "калинки". Прозвището за човек с никаква (или неподходяща) компетентност, получаващ пост чрез връзкарство, се роди от народния фолклор след случая с Калина Илиева. Оказа се, че като шеф на фонд "Земеделие" тя е излъгала за дипломата си за висше образование, а баща й е приятел на Борисов. Сега червената партия управлява, но вероятно поради къса памет не си спомня или не желае да се вслуша в собствените си упреци към предишните управляващи. |