Храненето, качеството на продуктите, които консумираме и обездвижването, са едни от най-важните фактори, влияещи на заболеваемостта от исхемична болест на сърцето.

Тя е само една от клиничните изяви на атеросклерозата. За борба с атеросклерозата е необходимо винаги да се поддържат в нормални граници стойностите на "лошия" холестерол в кръвта си.
Намачкана на пюре една скилидка чесън, смесена с половин настъргана ябълка (небелена) може да регулира високия холестерол. Според народните рецепти сместа се приема по 1 - 2 супени лъжици, 3 пъти дневно. За да бъде с по-приятен вкус, ябълката може да бъде печена. Можете да добавите и малко мед.
Основните рискови фактори за висок холестерол са – артериалното налягане, инсулиновата резистентност, тютюнопушенето, затлъстяването и лошия метаболитен профил.
Холестеролът намира своето място в редица метаболитни процеси в организма, в различни негови тъкани. Изключителна е ролята на липопротеините за транспортирането му в кръвта между отделните органи. Самите те са сложни комплекси от протеини и различни видове липиди, сред които и свободен или естерифициран холестерол. LDL- липопротеините (с ниска плътност) са ангажирани в доставянето му до периферните тъкани, например във връзка със синтезата на хормони.

Но когато е в излишък, той персистира в циркулацията и кръвните изследвания отразяват тревожно високите стойности (т. нар. «лош холестерол»).
И ако лекарите препоръчват да поддържаме общия холестерол под 5,2 mmol/l, а LDL под 3,4 mmol/l, то за мъжете HDL трябва да е над 1,0, а за жените поне 1,3mmol/l.
Мазнините повишават добрия холестерол, но могат да бъдат и вредни. Затова присъствието им в диетата трябва да е умерено, като се набляга на мононенаситените мазнини и омега-3 мастните киселини. А те се съдържат в зехтина, рибата и ядките.