Педогозите умират от ужас всеки път, щом дойде 15 септември.

Професионален разкривател на тайни - така би трябвало да пише в длъжностната характеристика на учителя. Нали точно това прави - "отваря" вратите на познанието пред новите поколения. Какви тайни обаче пази той:

1. Децата са
толкова сладки
и ни побиват
тръпки от тях

Учителят винаги го е страх. И най-мрази някой да го хване, че е изпаднал в паника. А когато този някой са децата - това може да му стъжни живота за цялата учебна година. Педогозите умират от ужас всеки път, щом дойде 15 септември. Тогава освен училищният звънец в ушите им кънти предупреждението, че може учениците да не ги харесат, да им се подиграват и дори да ги намразят. А това е нещо, което те никога не преживяват, защото очакват не само да бъдат одобрени, но и обичани въпреки двойките, които смятат безпощадно да "завъртят".

2. Всички са
равни, но някои
са ни любимци

Педагозите винаги имат любимци и не им е приятно, дори се чувстват видимо неудобно, ако това стане обществено достояние. Не че винаги им се получава да успеят да го скрият, но упорито отричат този факт. По-интересното е друго - че любимците им не са просто умните, а кротките деца. Тези, които не противоречат, слушат внимателно, безпрекословно изпълняват задачите и боготворят авторитета в клас, т.е. учителя. 
Умните ученици просто пречат на този авторитет със своето "многознайство" (изобщо няма да споменаваме, че понякога знаят повече от учителя). А тези, които не си знаят от самото начало, си ги оставят незнаещи до края. Само обясняват, че им помагат да постигнат по-висок резултат. Учителите не обичат да си признават, че на един добър ученик естествено му завишават оценката, докато на традициония слабак, дори да понаучи нещо, пак му пишат двойка.

3. Вие сте
готино
семейство!
Ха-ха-ха-ха!

Учителят винаги знае почти всичко за семейството на ученика и много добре го прикрива. Повечето от преподавателите са с толкова дълъг стаж и житейски опит, че само по поведението на ученика разбират какви са родителите му и как вървят отношенията между възрастните. Ето защо винаги се забавляват, когато майки и татковци се опитват да градят различен от истинския им имидж пред тях. "С един поглед разбирам какви са отношенията в семейството и на какво почиват претенциите им, просто имам голям опит", казва столична педагожка. И добавя, че може спокойно да издава жълт вестник от семейни истории.

4. Помощ!
Мама идва

Най-големият кошмар за учителя е амбициозната майка/татко. Нищо че иска отдадени към училището родители, педагогът предпочита тази отдаденост да спира на прага на класната му стая. Родителската амбиция е нещо, което сериозно мъти водата на учителското всекидневие с безкрайни претенции, изисквания и най-вече със съждения от рода: "От моето гардже по-умно, красиво и талантливо няма, но вие, госпожо, сте тъпа и не можете да го схванете." 
Срещата с такъв семеен "танк" е в състояние да изправи косите и на най-опитния педагог и да го хвърли в дебрите на нескончаема нервност. Тя обикновено завършва с лек, но постоянен тормоз над въпросното "гардже", неохотно признава учителка. Но добавя, че след подобни действия върху колегите се излива нова порция амбиция и скрита неприязън от мама. Въобще - пълен параграф 22.

5. Я да видим кой
какво работи?

Учителите са професионални рекетьори. Носят си го. Идеята за рекетьорството им идва още с отварянето на дневника и списъка на професиите на родителите. И най-големият пън сред бащите е готов да даде мило и драго, дори да рисува табла за училището, в което учи детето му. И най-модерната майка с току-що направен маникюр ще шие посред нощ костюм за поредното парти в училище. 
Тази слабост всеки учител я използва както му хрумне. Освен това в главата му има безпогрешно сметало, което знае колко и какво да вземе от всеки родител и да го превърне в нови чинове, ограда, диапроектор, интерактивна дъска, екскурзия и т.н. Учителят е и богат на връзки в различни служби, институции и фирми. Рядко ги използва, но ако се налага, го прави без колебание.

6. Най-обичам
да давам
контролни
и домашна
работа

Но най-много мразят да ги преглеждат и оценяват. 45-те минути спокойствие в час след това излизат през носа на педагозите. И това често им личи от оценките, които са написали под контролните, и по начина, по-който са ги поставили. Писанията им под класната работа доста често вдигат "на ура" родителите, защото или са пълни с грешки, или не са верни изобщо. "Често гледаме само крайния резултат или четем по диагонал", казва педагог.

7. Вие трябва да сте отличници, но аз самият не съм бил

Трудно ще откриете учител, който ще си признае пред учениците, че едва е кретал в училище, а университетските му знания са потънали в алкохолен или купонджийски сън. Не е педагогично да се разказват такива работи, докато съскаш пред класа да учи, за да сполучи. Друг е въпросът, че почти през цялото време педагогът се чуди защо си хаби времето с тези "умници". Да си се оправят сами - и без това не му плащат достатъчно, за да се бъхти да им налива ум в главите с фуния. А и при тази липса на благодарност...

8. Учителските
бутици -
магазините
за втора
употреба

Педагозите вземат ниски възнаграждения (450-550 лева), но по никакъв начин не искат това да бъде забелязвано от учениците и родителите им. Затова, особедно в провинцията, магазините за втора употреба са техните бутици. Дойде ли нещо "по-така" - го вземат с приоритет. Защото как изглеждат е въпрос не на суета, а на престиж сред учениците им. А както стана ясно, педагозите не обичат да не бъдат обичани.
Финансовият въпрос се решава и с търговия с учебни помагала, а ходенето на "зелени" или "бели" училища понякога е единственият им шанс да отидат на почивка. Частните уроци са запазената им марка, но не за всички учители. Истината е, че всички изпитват голяма мъка, че не могат да си купуват книгите, които искат. А за електроника да не говорим. Супертъпо е да се явиш с някакъв очукан стар телефон, а срещу теб някой пубер да държи последен модел смартфон или таблет и да те гледа с презрение, че не си в чата.

9. Формулата
8 = 3

По договор учителите работят 8 часа на ден. Времето, в което не са в час, е за самоподготовка, административна работа, извънкласни занимания и т.н.
Всъщност учителите така събират часовете си, че понякога не ходят по един или два дни на работа. Гледат да са им един след друг и в резултат децата, вместо да имат задължителното редуване на труден с по-лек час, учат според заетостта на учителя. Ваканцията никога не им е много, а е крайно недостатъчна и в никакъв случай не може да се използва за друго освен за почивка.

10. И аз съм
нормален!

На учителите често им се иска да избягат вдън гори тилилейски и да не излизат от тях, докато се размине поредната претенция на обществото, класа или родителите към тях. И ние сме хора, писва ни, а и си имаме нормални човешки слабости, споделят те. Но почти всички признават, че като им прекипи, искат да си го изкарат на родителите, а не на децата. Тайната им мечта е да върнат всички майки и татковци в клас и да ги изпитват денонощно и без право на поправителен