Около 200 са вече селата в България, в които няма нито един жител, каза ученият от БАН Николай Цеков.

Той е автор на изследване на демографските перспективи пред най-малките селища у нас. Някои селца от години нямат население, но не са изтрити от регистъра на населените места, уточни Цеков. За сравнение през 1946 г. т. нар. пирамида на населението е била нормална.

Днес обаче е напълно обърната. Това означава, че по-голямата част са най-възрастните, а млади почти няма. Това водело до биологично изчезване на населението. Над 1000 села в България са без родилки. В тях от десетилетия няма нито едно родено дете. 

Единственото изключение са селата със смесено население или изцяло турски, помашки или ромски. Там, където тези етноси преобладават, репродукцията на населението е запазена. Колкото повече са хората от малцинствата, толкова по-голям е потенциалът, разказа Цеков. Селата с българско население обаче си отиват.

Цеков даде като пример общините Гърмен и Черноочене в Родопско. Там така наречената пирамида е запазена в нормалния си вид. Младите са повече от старите и това значи дълъг живот и нормално развитие. В Гърмен населението е предимно мюсюлманско, има над 1800 жители.

В кърджалийското село Черноочене пък 100% от населението е мюсюлманско. Въпреки малкото си население от 304 жители, младите са преобладаващи и никой не се е отказал от традициите и браковете, които водят и до поддържане на населението младо.