Избрани Новини
Георги ПЪРВАНОВ: Ръководството на БСП не владее групата
Интервю за лидерството, за знаците, които БСП дава, и за партньорството с ДПС
Г-н Първанов, приемате ли тезата на Росен Плевнелиев, че с проблема за бежанците трябва да се занимава Министерският съвет и изпълнителната власт, а не Консултативният съвет за национална сигурност?
- Това са различни нива на ангажимент. Консултативният съвет е органът, в който трябва да стане дискусия, позволяваща изработването на консенсусна позиция. Това е тема, по която трябва да има висока степен на съгласие в обществото, между политиците, особено между институциите, и точно президентството е мястото, където трябва да се формира такава политика. Трябва да тръгнем от оценката за институциите, че сме неподготвени да посрещнем този голям проблем, че нашият капацитет е твърде нисък и вече е изчерпан. Консултативният съвет е мястото, откъдето трябва да кажем ясно на своите приятели и партньори, че не сме в състояние да приемаме повече хора, като гарантираме нормален живот на бежанците. Това е по-хуманно, отколкото да приемаме вълните бежанци и при тежка зима да не можем да им осигурим нормално съществуване.
- В Стара Загора казахте, че трябва да се започнат преговори с турската страна за връщане на бежанци в Турция. Кой трябва да води тези преговори?
- Българското правителство и всички институции, които могат да бъдат полезни в такъв диалог. Сирийците са само част от бежанския поток. Има много нелегални имигранти, има хора от Сомалия, от Афганистан и ако искаме да гарантираме сигурността на границите, на държавата и на гражданите, такива преговори трябва да бъдат водени много активно. Тук подкрепата на европейските институции трябва да е решителна.
- Приемате ли тезата, че границата ни трябва да се затвори? Допускате ли, че парламентът би могъл да застане зад идеята на „Атака“ България да обяви неутралитет за Сирия?
- Неутралитет по отношение на какво? „Атака“ може да си каже по-пряко, ако предлага излизане от НАТО, ако предлага излизане от Европейския съюз. Впрочем в този парламент не изключвам да минат и такива предложения, както е тръгнало. Но затваряне на границата в буквалния смисъл на думата е невъзможно. Може да има много по-силен физически контрол на границата, да има регулация на бежанския поток, насочване към контролните пунктове и в крайна сметка ограничаване на този поток. Трябва да си дадем сметка какви са възможностите ни и честно да информираме нашите партньори, че по-добре е да осигурим нормалното съществуване, живот на тези, които вече са на българска територия, отколкото да приемаме до безконечно хора отвън.
- Популизмът ли надделя у БСП над европейските ценности, за да се стигне до гласуването на мораториума? Какъв е вашият прочит?
- Нямам разумно обяснение на това, което се случи в парламента и в частност поведението на нашата парламентарна група. Първо - този въпрос е решен. Когато подписахме договора с Европейския съюз, никой от БСП не е предлагал нещо по-различно. Случилото се в парламента показва първо, че ръководството на партията и на групата не владее и не може да въздейства, да дисциплинира групата. Това е тема, по която не може да се гласува по съвест, всеки да гласува както си иска. Тук има политически ангажимент, който трябва да се спазва. Има много случаи, в които трябва да проявяваме характер в ЕС, но и трябва да сме предсказуем съюзник. Случката, която никак не е безобидна, показва, че липсва лидерство. Не мога да си представя един солиден, стабилен лидер да не може да удържи такава позиция, още повече когато става дума и за президента на ПЕС. Тук пораженията са двойно по-големи. Най-тежки са за държавата. Споделям мнението на някои юристи, че решението вероятно ще се окаже нищожно, но това е от правна гледна точка. От морална и политическа гледна точка това ще накърни много образа на България. И без това в ЕС той е доста силно деформиран. Не знам кой ще говори сериозно с нашето правителство и с премиера, с председателя на парламента. Ние се самопоставяме в периферията. Безспорният факт е, че правителството не може да предоговори в рамките на един-два месеца присъединителния договор. Това няма как да се случи. И като не стане, познайте кой ще е виновен - не парламентът, а правителството, което ще го дестабилизира допълнително. Това е големият проблем.
- Ама извинявайте, в БСП няма ли има юристи? Мислите ли, че те не са си дали сметка за последиците от това, което правят?
- Това е много тежко заболяване, което периодично възниква в партиите, включително и в БСП. В стремежа да се говори и да се прави това, което хората искат, се стига до популистки решения. Понякога интересите на държавата изискват лидерство, изискват да излезе някой и да каже: Не трябва да стане това и това, защото стратегията, нашето перспективно развитие изисква други решения. Ние сякаш се браним от европейските инвеститори като от завоеватели. Това е недалновидно, нелепо е. Проблемът не е, че някой ще ни отнеме земята, а че инвестиционният интерес към страната ни е много слаб. Ако ние искаме да разрушим своя съюз с Европа, ако искаме да напуснем Европейския съюз, нека да правим този дебат. Впрочем сега разбирам, позволете ми тази нескромност, колко бях прав, когато исках референдум за членство в Европейския съюз. Ако тогава имаше референдум 2006 година, сега нямаше кой да поставя такива въпроси. Дали за земята или за някоя друга договореност. Тогава всички в един глас говореха, че поетите ангажименти са изпълними, разумни, че няма време да се прави референдум, че е скъп референдумът. Ето колко скъпо ни излезе непровеждането на допитване.
- Допускате ли, че гласуването на БСП заедно с „Атака“ може да доведе до сериозни трусове в партньорството с ДПС?
- Че не е безобидно, е несъмнено. Навремето казах, че ГЕРБ се „атакизира“. Сега долавям такива тенденции на „Позитано“. Впрочем вече не мога да прогнозирам какво може да се случи в отношенията между парламентарните сили. За мен основното е това, че не беше създадена управляваща коалиция, защото моите съпартийци решиха, че коалиция е мръсна дума - така както го внушаваше Бойко Борисов. Не направиха истинска коалиция. Така както направиха преди години в Германия християндемократи и социалдемократи. Само коалиционното споразумение между двете партии за управление на страната беше с обем около 1100 страници. Представете си до какви нива е разписано всичко в един такъв договор. Вижте сега как вървят преговорите между двете формации. При липса на еднопартийно мнозинство аз съм за коалиция, която наистина да е детайлно разписана като взаимни ангажименти. Иначе виждате - всеки прави каквото си поиска.
- Трябваше ли според вас Станишев да поеме този риск с мандата на БСП да се прави правителство при това съотношение на силите в парламента. Не му ли беше ясно още в самото начало, че ще бъде заложник на „Атака“?
- Трябваше да се направи много сериозен разговор за резултатите от изборите, да се оценят, да се предскажат, да се прогнозират всички възможни рискове. И да се прецени - има и „за“, има и съмнения. Във всеки случай тактиката трябваше да бъде различна. Подобно заложничество на БСП от „Атака“ буквално ежедневно ерозира влиянието на социалистическата партия, увереността на социалистите, че ние можем да управляваме добре, убедително и, разбира се, дестабилизира самото управление, не му позволява да предприеме никакви по-решителни мерки. Да, чудесно е, че се правят отделни законопроекти и други управленски действия за решаването на социални въпроси. Това са неща, които безусловно подкрепям. Но излиза, че са на парче. Надявам се сега в новия бюджет да видим една по-пълна концепция и за възраждането на икономиката, а и оттам вече за социална политика.
- Оптимист ли сте, че би могло да бъде туширано напрежението между изпълнителната, законодателната власт и президента при тази конфигурация, или предсрочните избори са неизбежни?
- Нищо не ми дава основание да бъда оптимист при така създадените отношения между институциите. Но това не означава, че автоматически от този извод следват предсрочни избори. Не знам дали нови парламентарни избори са решението. Защото протестиращите в подкрепа на пратилеството на Пламен Орешарски искат оставка на президента. Но отново ще кажа: има тежко недоверие към държавността, към политиката. И сега всеки почна да прави дискусии, след като ние с моите съмишленици обявихме една такава амбициозна идея, виждам, че има и други фактори, които се занимават със създаването на дискусионни мрежи или поне с публичен дебат. Това е стъпка към възраждането на доверието към политиката. Но това не е достатъчно. Все пак сигналите трябва да бъдат най-отгоре. Необходими са дълбоки промени в политическия модел.