Осъвременяването на доходите за старост ще е с 3% от 1 юли

Траен недостиг на пари, малки увеличения на пенсии и други социални плащания, отложени реформи. Това се чете в проекта на бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) за догодина. Миниатюрните увеличения ще се платят през данъците на работещите фирми и граждани и чрез вдигането на минималния и максималния осигурителен праг.

Дефицитът на държавното обществено осигуряване за 2014 г. ще е рекордно висок, като почти докосва 2 млрд. лв. Той ще е около 77 млн. лв. над планирания за тази година, като голямата му част идва от фонд "Пенсии". Всяка година държавата превежда субсидии от бюджета, за да покрие дупката във фонд "Пенсии". Така над половината от него вече от много време се финансира не от осигуровки, а от данъци.

За пенсии през 2014 г. ще отидат общо 8.1 млрд. лв. от бюджета, или 9.9% от брутния вътрешен продукт на страната, който е заложен на 81.58 млрд. лв. Това е увеличение на разходите с 4.7% спрямо сумата, която реално се очаква да бъде изхарчена през тази година (виж. инфографиката).

Да му мислят следващите

С документа се предвижда да се приемат и промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО). С една от тях управляващите отлагат падането на тавана на пенсиите с още 5 години до 2019 г., когато 4-годишният им мандат вече ще е свършил. Практика е правителството да използва преходните и заключителните разпоредби на закона за бюджета, за да прави промени в КСО, с които да отлага разходи, най-вече за пенсии. Така например 3 години правителството на ГЕРБ отлагаше осъвременяването на доходите за старост.

Таванът на пенсиите през 2014 г. ще се вдигне от 770 лв. на 840 лв., като остава фиксиран на 35% от максималния осигурителен доход. Той ще стане с 200 лв. по-висок - 2400 лв. Така 15.4 хил. пенсионери ще получават действителния размер на пенсиите, а 37.4 хил. ще продължават да взимат по-малко, отколкото им се полага по данни на Националния осигурителен институт (НОИ).

Таванът трябваше да падне за новоотпуснатите пенсии от началото на следващата година според сега действащата разпоредба на КСО. Това щеше да означава новите 3 хил. пенсионери догодина да получават реалния размер на пенсиите си и щеше да струва 12 млн. лв. Разчетите на НОИ показаха, че премахването на максималния размер за всички пенсионери без изключение би струвало на бюджета 125 млн. лв. допълнително за следващата година.

Всъщност ограничението съществува, за да предпазва бюджета от повече разходи, предвид и без това хроничния дефицит на пенсионната система. Причината е, че хората, които са работили преди 1997 г., могат да изберат три последователни години, през които са били осигурявани за периода от 1982 до 1997 г., и да включат осигурителния си доход от тези години във формулата за пресмятане на пенсиите. Така се създават условия единични пенсии да достигат 10 хил. лв. месечно. Затова всяко правителство има стимул да заобиколи поетия от предишното ангажимент таванът на пенсиите да бъде премахнат.

Пенсиите - с 3% от юли

От проектобюджета става ясно още, че пенсиите ще бъдат увеличени от началото на юли с 3% по швейцарското правило (с 50% от ръста на средния осигурителен доход и 50% от инфлацията). След като няколко поредни години те бяха замразени от правителството на ГЕРБ, а след това - увеличени, за да се навакса натрупаната инфлация от 2009 г. насам, сега управляващите ще върнат индексацията според швейцарското правило, което за следващата година ще струва на бюджета почти 120 млн. лв., показват разчетите.

Минималната пенсия ще нарасне с 4.5 лв. - до 154.5 лв., а социалната - с 3.3 лв. - до 113.3 лв. Така общо разходите за пенсии ще набъбнат с 367 млн. лв. (или 4.7% нагоре). От тях 160.5 млн. лв. ще са необходими, за да се изплати по-високият размер на всички пенсии, които бяха индексирани от 1 април тази година. За да се замрази започнатата от ГЕРБ пенсионна реформа (увеличението на възрастта и стажа за пенсиониране с по 4 месеца всяка година), за една година ще отидат 45.5 млн. лв. Това са над една трета от парите, които биха били необходими, за да падне таванът на пенсиите. Увеличаването му до 840 лв. ще струва 18 млн. лв. Така средният размер на пенсиите ще достигне почти 308 лв. догодина - с 14 лв. над сумата през тази година, показват разчетите.
Повече пари се предвиждат и за майките. Обезщетението за отглеждане на малко дете ще стане 340 лв. от догодина, колкото ще бъде и минималната работна заплата. Майчинските за втората година вече бяха увеличени веднъж през юли тази година от 240 на 310 лв.

Откъде ще дойдат повече приходи

Малко повече приходи в бюджета на държавното обществено осигуряване - около 23 млн. лв., се очаква да дойдат от увеличението на минималните осигурителни прагове средно с около 2.6%. Ръстът на максималния доход, върху който се плащат данъци, ще донесе още 37 млн. лв. на държавното обществено осигуряване. Общият положителен ефект от тази мярка за бюджета ще е около 100 млн. лв.

За сметка на това разчетите в проектозакона показват, че осигурените ще продължат да намаляват. С около 15 хил. по-малко хора отколкото през тази година ще внасят осигуровки през 2014 г. - това ще правят 2.727 млн. души. Планът за 2013 г. пък беше още по-оптимистичен, но данните към септември показват, че осигурените най-вероятно ще са с около 30 хил. по-малко, отколкото е бил планът за тази година. Тенденцията към спад се наблюдава вече няколко години. Броят им се стопи със 113 хил. между 2011 и 2012 г. Дългосрочните разчети на НОИ показват, че през 2060 г. един осигурен ще издържа един пенсионер, което се дължи основно на застаряването на населението. Здравословното за икономиката съотношение е 2 или 3 осигурени към 1 пенсионер.

Неблагоприятната тенденция, изглежда, се отразява и върху приходите в ДОО, които са основно от осигуровки (без трансферите от републиканския бюджет в размер на 12% за всички осигурени). За догодина се очаква те да бъдат едва с 240 млн. лв. над очакваното за 2013 г. Неизпълнението за тази година вероятно ще бъде около 108 млн. лв., става ясно от доклада към проектобюджета.

Минималната заплата -нагоре в диапазон

Минималната работна заплата (МРЗ) да се актуализира всяка година на базата на размера на средната работна заплата за предходното тримесечие, линията на бедността и инфлацията. Това предвижда проект на постановление на социалния министър Хасан Адемов за реда и критериите за определяне и актуализиране размера на минималната работна заплата за страната, внесен за обсъждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Според проектопостановлението размерът на минималната заплата трябва да се движи между 35 и 55% от средната заплата за страната през последното тримесечие според статистическите данни. За второто тримесечие на тази година например средната работна заплата за страната е била 799 лв. Това означава, че според проекта МРЗ би трябвало да бъде между 280 и 440 лв. В постановлението обаче не е предвидено да има диференциация по региони. Така например, ако МРЗ стане 440 лв., за Видин тя ще се доближава до средната - 522 лв. за второто тримесечие на годината. В столицата средната заплата е повече от два пъти над тази за Видин - 1105 лв.
При извънредни икономически обстоятелства минималната заплата ще може да се променя още, ако инфлацията надхвърли 10% след последната актуализация. До 30 ноември предходната година министърът на труда ще трябва да предлага новия размер, одобрен от социалните партньори и бизнеса, предвижда още проектът на постановлението.
За въвеждането на автоматичен механизъм се говори от доста време и като цяло в Националния съвет за тристранно сътрудничество има консенсус, че такъв трябва да  бъде изготвен. Това би прекратило практиката в момента да подлежи на пазарене в тристранката и да е съпроводено от спорове между синдикати и работодатели. През следващата година все пак МРЗ ще бъде 340 лв., както е записано в проектобюджета на ДОО.