Едни хора познават Джон Стайнбек с романите му “На изток от рая”, “Гроздовете на гнева”, “За мишките и хората”, “Зимата на нашето недоволство” и “Улица Консервна”. Други пък го свързват с нобеловата му награда.

Малцина обаче познават Джон Стайнбек като писателя на писма до близките си, до редактора си, до влиятелни хора от обществото.
Писмата на Стайнбек са искрени, прочувствени и разкриват повече за неговата натура от всеки друг негов труд. (могат да бъдат открити в “Steinbeck: A Life In Letters“).
Ето едно от писмата, адресирано до най-големия му син Том. То е от 1958 година и е в отговор на писмо от Том, в което тинейджърът обяснява, че се е влюбил.

Скъпи Том,

Получихме писмото ти тази сутрин. Ще ти отговоря според моята гледна точка и разбира се Илейн – според нейната.

Първо — ако си влюбен, това е хубаво нещо – това е може би най-доброто нещо, което може да се случи на някого.

Второ, има няколко вида любов. Едната е себелюбиво, зло, обсебващо, егоистично нещо, което използва любовта за самоважност. Тази е грозна и саката любов. Другата е изливане на всичко добро у теб – на милосърдие, съображение и респект – не само социалното уважение на обноските, но по-великото уважение, което е признанието на друг човек за уникален и ценен. Първият вид може да те разболее, да те накара да се чувстваш нищожен и слаб, но вторият може да освободи в теб сила и кураж, и доброта, и дори мъдрост, които не знаеш, че притежаваш.

Ти казваш, че това е зряла любов. Щом я усещаш толкова дълбоко – разбира се, че е зряла любов.

Но не мисля, че ме питаш какво чувстваш. Ти знаеш по-добре от всеки друг. Това, с което искаше да ти помогна, е да разбереш какво да правиш с чувствата си – и това аз мога да ти кажа.

Ликувай за нея и бъди много доволен и благодарен за нея.

Обектът на любовта е най-добрият и най-красивият. Опитай се да живееш така.

Ако обичаш някого – не съществува възможност за вреда, ако го споделиш – само трябва да запомниш, че някои хора са много срамежливи и понякога признанието трябва да вземе предвид тази срамежливост.

Момичета си имат начин да разберат или усетят как се чувстваш, но те обикновено искат също да го чуят.

Понякога се случва така, че на това, което усещаш, не се отвръща по една или друга причина – но това не прави чувството ти по-малко ценно или добро.

Последно, аз знам какво усещаш, защото аз го имам и се радвам, че го имаш и ти.

Ще се радваме да се запознаем със Сюзън. Тя е добре дошла. Илейн ще организира всичко, защото това е в нейната област и тя ще го направи с удоволствие. Тя също знае за любовта и може би ще ти даде малко повече помощ от мен.

И не се притеснявай да загубиш. Ако е правилно, случва се. Най-важното е да не се бърза. Нищо добро не се изплъзва.

С любов,
Татко

Източник: umnosti.com