Старозагорска историчка иска да свидетелства за Ески джамия

Старозагорската историчка Ира Антонова разпространи във Фейсбук желанието си да стане свидетел, че Ески джамия никога не е била действащ молитвен храм. Антонова в настоящия момент живее в София, но е съгласна да пътува до Стара Загора и желае да се свърже с хора, които могат да й съдействат да свидетелства в съда. Публикуваме апела й без редакционна намеса.

По повод делото за старозагорската джамия, искам да известя следното. Свидетелствата на туркини, че през 1975 година са се извършвали някакви молитвени действия вътре, си е чисто лъжесвидетелство. През 1975 година е нямало и не може да е имало никакви молитви в джамията.

Първо. Аз съм родом от Стара Загора, днес живея в София, но през годините 1974-78 година съм учила в Руската гимназия. Всеки ден минавах по тогавашната улица „Неделчо Николов” зад джамията, посока изток-запад, и чаках автобус пред градината, на тогавашния булевард „Георги Димитров”(сега пешеходна зона) за училище. После – обратно. Тогава джамията беше заключена и запусната до степен, че влизането вътре беше опасно и невъзможно. Откъм тогавашния бул. "Георги Димитров" нямаше възможност да се влиза. А отзад, на вратата висеше огромна верига с ръждясал катинар, който не би могъл да се отваря периодично, освен ако не се счупи. На това аз съм свидетел и искам да бъда конституирана като такъв от страна на ответника. Освен това, като християнка, искам да свидетелствам, че съм се молила на прага му и съм призовавала християнския бог да бди над мястото. Ако това е достатъчно за доказване на богослужебна дейност, то в такъв случай храмът, на прага на който съм отправила моята християнска молитва, принадлежи на християнското изповедание.

Второ. Мястото е дарено от османската администрация като вакъф вероятно към 18 век ( ако изобщо намерят документ). Но преди това - в продължение на 15 века, от 313 година, до времето на османското дарение, мястото е било в юрисдикцията на константинополската Патриаршия и за известно време - под юрисдикцията на българската средновековна Архиепископия и Патриаршия. Когато през 1453 година Константинопол пада под османска власт, между Патриаршията му и султан Мехмед Завоевателя се сключва договор, че Патриаршията ще запази своята юрисдикция за вечни времена върху земите, за които я е имала до май 1453 година. Така че, всякакви други договори, които представляват сделка с чужди имоти, са невалидни.

Моля, тъй като не живея в Стара Загора, помогнете ми да се ориентирам дали мога да се конституирам като свидетел по това дело. И понеже съм и историк - и евентуално като експерт. При всяко разглеждане на делото, съм съгласна да идвам от София до Стара Загора, но ми е нужно някой, който е в центъра на тези събития, да ме ориентира дали, как и кога мога да бъда свидетел на ответника. И, тъй като разбирам, че Министерството на културата е ответник, а в момента то се държи от ДПС, значи трябва да се намери друг начин да свидетелствам. Ако някой знае нещо, моля да се свържете с мен на Фейсбук, съобщения – после ще ви дам мейли и телефони. Освен това, ако някой от Стара Загора, посветен на каузата, идва в София, свържете се с мен да говорим лично. Готова съм на всичко, за да помогна, ако е възможно.