Избрани Новини
Добри съвети за градинаря, овощаря, лозаря и пчеларя
Какво да се направи през октомври
За градинаря
Използвайте хубавите октомврийски дни да си приготвите торопочвената смеска за отглеждане на разсада през зимата и в ранно пролет. По-нататък с влошаване на времето ще ви бъде трудно да направите това, а точно когато ще ви трябва може и да е невъзможно. Приготвената сега смеска може да съхраните овлажнена под навис или на открито, но и в вата случая покрита с найлоново платно, за да не губи влагата си.
Късните домати и през октомври продължават да зреят. В случай на очаквани слаби слани вземете мерки за предпазването им чрез подходящо покритие. При прогноза за трайно влошаване на времето прибрете всичките плодове, съветва nivabg.com. Съхрнени на подходящо място напълно развитите ще узреят, а дребните и недоразвити може да използвате за направа на туршии.
Площта за ранни домати и ран пипер, освободена от предшественика подгответе за за ново производство, като я обработите на дълбочина 25-30 и повече сантиметра и я наторете с 4-5 кг разложен или полуразложен оборски тор, 5-6 г двоен суперфосфат и 10-12 г калиев сулфат на квадратен метър.
Късното главесто зеле става вече годно за прибиране. Когато някои обстоятелства, най-често свързани с оползотворяването му, налагат прибирането да се отлага, поддържайте почвата умерено влажна, за да не предизвикат валежи напукване на зелките.
Карфиолът се прибира на етапи съобразно нарастването на главите. В случай на очаквано трайно влошаване на времето приберете и растенията с недоразвити глави, като ги извадите с повече пръст и напълно запазена листна маса ги засадете в парник или траншея за донарастване.
Чесънът за консумация в зелено състояние през пролетта, се засажда през втората половина на октомври. Площта се подготвя предварително, като се обработва на около 20 см дълбочина. Ако предшественикът не е торен, може да внесете в почвата 3-4 кг напълно угнил органичен тор с добавка на малко суперфосфат и калиев сулфат. Употребата на пресен или полуразложен оборски тор е изключена. Смята се, че в такова състояние той е условие за нападение на чесновата муха.
Разсадът за салати, предназначен за предзимно засаждане, се засажда около средата най-късно до края на месеца, за да успеят младите растения добре да се вкоренят и да устоят на зимните неблагоприятни условия, а с настъпването на пролетта бързо да нарастват. Площта подгответе още в началото на месеца, като оформите лехи. Те трябва да са с равна повърхност и с лек наклон, за да не задържат вода от валежите.
Репичките, които ще се отглеждат на открита площ през есента, се засяват докъм края на първото десетдневие на месеца. Този срок за сеитба е все още подходящ и е за предпочитане, когато краят на септември се оказва много топъл.
Спанак може да се засява докъм средата на месеца. По-рано засетият трябва да се прекоае, а от посевите в края на август и началото на септември може да се прибира продукция.
Късните моркови стават годни за прибиране обикновено към средата на месеца. Ако нуждите налагат и условията позволяват, може да отложи изваждането ими за ноември.
Площта за магданоз като предзимен посев се подготвя през октомври и колкото по-рано, толкова по-добре. Почвата се обработва дълбоко и се обогатява с около 4 кг на квадратен метър напълно прегорял оборски тор или компост. Оформя се леха с равна повърхност и лек наклон, за да не задържа валежни води.
Целината става годна за прибиране и дълготрайно съхранение към края на месеца. За нуждите на домакинството и с оглед направа на туршии, се прибира и по-рано. Кореноплодите се изваждат внимателно чрез подриване, за да не се наранят.
За овощаря
Беритбата и на най-късните сортове ябълки и круши привършва. Започва и завършва беритбата на дюлите. Мушмулите до края на октомври също може да се оберат. Като най-подходящ момент за тяхната беритба се смятат дните след образуването на една-две слани.
Площта под овощните дръвчета трябва да се почисти от счупени клонки, използваните пръти за подпори на клоните да се отстранят и подредят на подходящо място и в удобно време да се пристъпи към обработка на почвата.
Ягодите, засадени през септември, през втората половина на октомври следва да се окопаят. С тази обработка леко се и загърлят, което ще гарантира по-успешното им презимуване и по-бързото им развитие през пролетта.
Нови ягоди е най-добре да се засаждат докъм средата на месеца. Засаждането им е възможно и след това, дори и през ноември, но колкото по-късно, толкова повече са рисковете от зимни повреди и загиване на растения.
Плододаващите малини се окопават по-рано или по-късно през месеца, в зависимост от възможностите и от метеорологичните уславя. Отлагането за по-късно от края на първата половина на ноември не е желателно. Дълбочината на обработката в междуредията е 15-16 см, а близо до растенията не повече от 5-8 сантиметра. В зависимост от възприетия начин на торене (през година) се внасят органичните и минералните торове.
Нови малини започват да се засаждат през втората половина на октомври. Желателно е тази работа да бъде завършена до края на месеца-началото на следващия. Може и по-късно, но младите растения не успяват да се вкоренят добре до настъпването на трайното застудяване и не е изключено много от тях да загнат.
Плододаващите касисови храсти се окопават през втората половина на месеца до края на първата половина на ноември. Дълбочината на обработката в междуредията не бива да превишава 12-15 см, а в близост до растенията – 6-8 сантиметра. С тази обработка се внасят фосфорни и калиеви торове.
Резници от касис, а и от другите видове френско грозде, може да се вземат към края на месеца и да се подложат на вкореняване. Ако вкореняването по някаква причина се налага да бъде отложено за пролетта, клонките, взети за приготвяне на резници се поставят за съхранение във влажен пясък на хладно място.
Температурата в плодохранилищата трябва постоянно да се контролира и да се направи възможното за най-плътното и доближаване към благоприятните стойности. В примитивните плодохранилища без хладилна инсталация това може да се постигне чрез широко отваряне на вратите и прозорците в хладните часове на денонощието и плътното им затваряне с повишаването на дневните температури. Извършват се и редовни прегледи и ако има загниващи плодове и гроздови зърна, те се отстраняват незабавно.
За лозаря
Зреят и най-късните винени сортове. Берете грозедето в топлите часове на деня, за да осигурите и по-висока температура на гроздовата каша за ферментация. Студонето трудно започва да „кипи”, а може и да не започне, ако не се затопли по някакъв начин помещението.
Следете състоянието на сложеното за съхранение десертно грозде. Ако се установят загниващи зърна, трябва да се изрежат и изхвърлят. В топло време вратите и прозорците на помещението също се отварят през нощта и през деня плътно се затварят, за да не навлиза отново топъл въздух.
Всички млади лози до тригодишна възраст още в началото на месеца загребете с рохка пръст в основата на леторастите. По-нататък лошо време може да ви попречи да направите това. Не се изчаква края на листопада и пръчките не се изрязват на чепчета. Така хранителните вещества от листата се оттичат към корените, а резитбата се извършва напролет след отгребването.
Добри съвети за лозаря
Смачканото грозде в бъчвите кипи и прекипява. Прекипялата гроздова мъст не е вино за пиене. То става годно за употреба едва след края на тихата ферментация. Много точно е наречена тиха. Течността не „кипи” но дрождите продължават да преработват захарите и да увеличават алкохолното съдържание. Плуващите твърди частици се утаяват под формата на винена кал и течността се избистря. Щом притихне бурната ферментация, виното трябва да се отдели от джибрите. Останат ли във все още ферментиращото вино, ще отнемат от свежестта и аромата му и ще му придадат блудкаво-тръпчив вкус. Още по-лошо ще е, ако в плуващите джибри проникне кислород от въздуха и вземат надмощие оцетнокиселите бактерии. Виното ще започне да се превръща в оцет. И ще се превърне. Затова източете течността от съда, в който е протичала бурната ферментация, и я налейте в чисто и предварително опушено със сяра буре. Източвайте в широк съд и така, че виното да се разлива по дъска, за да постигнете по-добро съприкосновение с въздуха (фиж фигурата). Сега такова съприкосновение за кратко време е от полза – багрилните вещества се окисляват и виното придобива по-интензивен червен цвят.
Съдът (бъчва, буре) в който ще протича тихата ферментация, трябва да е безупречно чист. Непосредствено преди употребата му изгорете по 2-4 г за 100 л обем сяра, за да го дезинфекцирате. Не напълвайте съда, а оставете малко празно пространство, тъй като ферментацията не е завършила. В празнината изгорете сяра (сярна лентичка) и запушете отвора, а запушалката парафинирайте.
След около 2-3 седмици тихата ферментация приключва, виното се избистря, и тогава се източва, като по този начин се отделя от калта. В новия съд не бива да остава празно място, а ако остава (при малките количества в домашни условия това е възможно), то се опушва чрез изгаряне на сяра или серни лентички. Джибрите се изваряват на ракия, най-добре без изчакване, за да се избегне опасността от вкисването им и от загуба на алкохол.
За животновъда
Първа грижа на животновъда през октомври е да осигури спокойната зима за животните. Като се има предвид все по-влошаващото се време, трябва да се побърза с ремонта на помещенията, в които ще зимуват животните. В кошарите на овцете се оформят и агнилниците. Потегнете ясли, хранилки, поилки и всякакъв друг инвентар, който ще ви е необходим в зимните грижи за животните. Вижте изправността на електрическата инсталация и състоянието на осветителните тела. Независимо от ремонта, който ще направите, ако се налага, осигурете и газови фенери.
Изключително важно е да се направи добра преценка на качеството и количеството на наличния фураж. През зимните месеци поради неблагоприятните климатични условия по-трудно може да бъде запълнен недостигът чрез доставка от други места, а се намира обикновено и на по-висока цена.
Тиквите и кореноплодните фуражни растения се прибират главно през октомври. Те са изключително ценна съставка на зимните дажби на преживните животни, когато няма тревна растителност. Трябва да се вземат мерки за своевременното им съхранение, при това на място, което няма да създава затруднения при използването им. Ако нямате възможност да осигурите достатъчно кореноплоди и клубеноплоди, то поне за агнетата и телетета осигурете достатъчно моркови.
Есенните валежи и все още относително високите температури предизвикват растеж на тревна растителност, която се използва за паша. Трябва обаче да се внимава кога да се изкарват животните по пасищата. В никакъв случай не бива да става това, когато има слана.
Заслужава си да се оползотворят годните за храна на животните растителни отпадъци, получени при прибирането на есенната реколта от градините и полските култури. Трябва обаче да се следи да не са започнали гнилостни процеси, каквито се наблюдават често в натрупаната на купи растителна маса.
Някои от по-рано заплодените овце през октомври ще навлязат във втория етап от бременността си и през декември отново ще станат майки. Това налага повече внимание, по-внимателно отношение, грижа за опазване от простуди и, разбира се, хранене, съобразено с етапа на бременността им.
За сеитбата на многогодишни и едногодишни бобово-житни фуражни смески моментът е много подходящ. Най-благоприятният срок е първата половина на октомври. Практиката е сега да се засява житния компонент, а напролет бобовия.
За пчеларя
Пчелните семейства вече се подготвят за зимния си покой. Майките не снасят яйца, а работничките оформят гнездото за зимуване, пренасят мед и подготвят мястото, където ще се съберат в кълбо. Преди пчелите да направят своето зимно кълбо задача на пчеларя е да им помогне. Преди всичко е нужно да прегледа състоянието на всяко семейство. Това е задължителният есенен преглед. На основата на наблюденията си ще вземе конкретни решения.
По време на есенния преглед пчеларят трябва задължително да види:
◾има ли семейството майка и ако има в какво състояние е тя;
◾каква е силата на семейството;
◾с колко храна разполагат пчелите и какво е качеството на храната.
Практиката е утвърдила:
◾силни семейства са тези, които имат повече от 9 рамки, покрити плътно с пчели;
◾средни по сила семейства са тези, които имат между 4-5 и 9 рамки, покрити плътно с пчели;
◾слаби семейства са тези, които имат по-малко от 4-5 рамки, покрити с пчели. Слабите семейства се зазимяват сдружени по две в кошер.
На всяко пчелно семейство в кошерите Дадан-Блат и лежак трябва да бъдат осигурени 14-18 кг мед, според силата му и характерната за района продължителност на зимата. В многокорпусните кошери, където пчелните семейства са по-силни, количеството на меда може да достигне и до 22 кг. Вън от това следва да се предвидят и по 2-6 кг като запас в склада за пролетта. Всяка пита трябва да съдържа не по-малко от 1,5-2 кг мед. Това е условие да се запази целостта на пчелното кълбо през зимата. Кълбото се придвижва само по височината на пълните пити според изразходването на меда. Когато има маломедни пити, след свършване на храната в тях, кълбото може да се раздвои и да стане уязвимо на ниските температури.
Задължително условие е медът да бъде чист нектарен. Мановият и плодовият съдържат много несмилаеми вещества, от които през зимата пчелите не могат да се освободят, поради ограничените възможности за облитане. Това може да причини и смъртта им.
На всяко пчелно семейство се осигуряват и по 2-3 пити с цветен прашец. Най-добре е да се използват пити, в които прашецът е залят с мед и запечатан. Тези пити се познават лесно, погледнат ли се срещу светлината – прашецът не я пропуска.
Подредбата на гнездото осигурява уюта на семейството. В гнездото се оставят толкова пити, колкото пчелите плътно покриват. Питите трябва да са с кафяв или светлокафяв цвят и с правилно изградени работнически килийки, в които са отгледани няколко поколения пчели.
Гнездото на силното пчелно семейство се оформя откъм по-топлата страна – южната или югозападната, защитена от ветровете. При средните по сила семейства то се разполага в средата на кошера и се ограничава с преградни стени от двете му страни, зад които се разполагат топлоизолационните материали. Различават се два вида разположение на питите – едностранно и двустранно. Едностранно е, когато по-пълните пити са към по-топлата страна. При двустранното подреждане по-пълните пити по принцип са от вете страни (фиг. 1). Ако има обаче пити с по-малко от 2 кг мед, те се подреждат в страни, а в средата са по-пълните. Това подреждане е известно като “брада”. Пчелите образуват кълбото върху по пълните пити, срещу входа, и ако гнездото е добре стеснено, семейството презимува благополучно.
Гнездото се покрива с платно, върху което се разполагат възглавниците. Под платното, напречно на рамките, се поставят няколко летвички, дебели 1 см. Така пчелите могат да се придвижват от една пита към друга
За зазимяване използвайте само млади майки. Старите често загиват, поради което кълбото се разстройва и частично или напълно загива. Семействата, останали без майки, напролет стават търтовачни. Ето защо, ако до зазимяването старите (над 2 годишни) майки не са подменени, следва да се подменят. На подмяна подлежат и по-младите, ако имат някакъв дефект, а и тригодишни може да бъдат запазени, ако са жизнени и продуктивни. Новите трябва да са съешени. Ако не са, стават търтовки и напролет ще снасят само неоплодени яйца.
Обърнете внимание на здравината на кошерите. Покривите и стените им не трябва да пропускат вода от есенните и зимните валежи. Ако по някаква причина между дъските на кошерите са се появили пукнатини, те трябва да бъдат запълнени. Това лесно може да постигнете с готов маджун за прозорци или като го приготвите от винервайс и блажна боя.
По-добра температура в кошерите ще осигурите, ако преди настъпването на студовете са ориентирани с входовете им в посока юг или югоизток. Били ли са досега ориентирани по-различно, обърнете ги в препоръчваната посока.
Повдигнете кошерите на тухлени, каменни или друг вид подложки, така че дъната им да са поне на 20-30 см от земята. В същото време им придайте и лек наклон напред. Така бързо ще се оттичат валежните води, попаднали пред входовете.
Кошерите стават лесен обект на нападение от мишки с насдтъпването на студовете и навлизането на пчелните семейства в период на относителен покой. Трябва да се поставят на входовете мишепредпазители и мрежички на вентилационните отвори, а дъната на кошерите да са добре втикнати.
Пчеларският ви склад също е обект на нападения от мишки. Запушете всички възможни дупки, откъдето може да навлизат Най-добре е питите да съхранявате в плътно затворени сандъчета, корпуси и магазини.
Опасност за пчелните семейства са пчелната въшка и вароатозата. Ако вече е установено нападение от тези неприятели, потърсете помощта на ветеринарния специалист. Във всички случаи като ефикасна мярка трябва всички измрели пчели да се измитат и изгарят. Акарите продължават да живеят върху труповете на умрелите пчели до 11 дни, време, през което могат да пропълзят по здравите.
Проверете и състоянието на оградата на пчелина. Ако няма, направете. Никога не е изключено едри животни да навлязат сред кошерите и да бутнат някой от тях.