Преди 30 години, на 26 септември 1983 година, секунди делят света от разруха

Преди 30 години, на 26 септември 1983 година, светът бе спасен от потенциална ядрена катастрофа. В ранните часове на сутринта, системите за ранно предупреждение на СССР сигнализират за ракети, изстреляни и насочени към Съветския съюз.

Протокола по това време е да се отвърне на удара незабавно с ядрена атака. Дежурния офицер Станислав Петров, чиято работа е да регистрира подобни атаки и незабавно да докладва на началниците си, не го прави, а вместо това, отбелязва, че атаката е фалшива.

Това е ужасяващо нарушение на инструкциите, които той има, макар че най-лесното нещо за него тогава е било да ескалира проблема към своите началници, без да поема никаква отговорност за проблема.

Но неговото решение може би спасява света. "Имах цялата информация, за да предположа, че това е реална ракетна атака. Ако бях изпратил доклада си нагоре по командтната верига, никой не би казал и дума против него", каза той пред руския филиал на BBC, 30 години след съдбоносния ден. Светослав Петров, който се е пенсионирал с чин подполковник, сега живее в малко градче, близо до Москва, е бил част от добре обучен екип, който служи на една от руските бази за предупреждение от атаки, която се намира недалеч от Москва.

Обучението му е трудно, инструкциите му са ясни и последователни. Работата му и била да регистрира и докладва всякакви ракетни удари срещу СССР на военния и политически елит. Политическия климат в Съветския съюз през 1983 година е бил такъв, че ответен удар е бил абсолютно сигурен.

И все пак, когато момента настъпва, Светослав разказва, че замръзнал на мястото си. "Сирената виеше, но аз просто стоях замръзнал на мястото си няколко секунди, гледайки екрана пред мен с надпис "изстрелване". Системата му показва, че нивото на достоверност на сигнала е "Висок". Не може да има никакво съмнение - Америка е започнала ракетна атака. "Минута по-късно, сирена спря отново.

Втората ракета беше заредена, после третата, четвъртата и петата". "Компютрите смениха режима си от "зареждане" на "изстрелване", разказва той. "Нямаше правило за това, колко време да мислим, преди да отчете вероятен удар, но ние бяхме наясно, че всяка секунда в такива ситуации е ценна и незабавно трябва да се докладва на началниците и политическите лидери". "Трябаше само да вдигна телефона, да установя връзка с началниците ми, но аз просто не можех да помръдна, имах чувството, че стоя върху горещ тиган", разказва Светослав Петров. Въпреки правилното си решение в онази опасна вечер, Петров не се мисли за герой, мисли, че е изпълнил дългът си.

Секундите, в които е мислил какво да направи със сигнала за ракетна атака от страна на Америка , всъщност са съдбоносни, всъщност е спасил света. Не може би, а го е направил.