На този етап прозира единствено желанието на управляващите всичко да се промени, за да си остане пак същото

Новият Изборен кодекс взе да придобива, макар и мъгляви очертания след близо тримесечна подготвителна работа и серия от седенки на зам.-председателя на НС Мая Манолова с неправителствени организации. Самият подход на управляващите към решаването на проблема с изборните правила издава несериозно отношение към начинанието. Дискусиите в мегаширок формат с участието на "граждани" със съмнителна репутация и легитимност, подбрани по незнайно какви критерии, пораждат някои основателни въпроси. Основният от които е: наистина ли БСП и ДПС искат да демократизират Изборния кодекс и да стимулират политическата си конкуренция? Естествено, че не. На този етап прозира само желание всичко да се промени, за да си остане постарому. И най-вече да не бъдат засегнати интересите на управляващите. Всички партии на власт досега са постъпвали по този начин. Само дето на БСП й е за втори път. С предишната си редакция на изборното законодателство по време на тройната коалиция социалистите на практика наложиха такъв ценз за участие, че само инженерно създадени конструкти като ГЕРБ с резервация за властта успяха да го преодолеят. Сега същите социалисти го раздават "демократи", към което трябва да подхождаме особено предпазливо.

Все по-упорито се говори за промяна на избирателната система у нас - от пропорционална към смесена, т.е. половината депутати да се избират с партийни листи, както досега, а другата половина - мажоритарно. Промяната изглежда доста радикална и амбициозна за мнозинство, чийто политически живот виси на косъм. Тя влече след себе си и прекрояване на избирателните райони, за да се изравни тежестта на мандатите. Трудно ми е да си представя, че БСП и ДПС ще се захванат с толкова сложна задача в момент, когато имат да решават други жизненоважни за населението въпроси. Ако все пак решат да пристъпят към смяна на изборния модел, това със сигурност ще облагодетелства големите партии, тъй като зад мажоритарните кандидати застават добре познатите ни партии и битката отново се пренася по оста власт - опозиция. Скромният ни български опит с мажоритарния избор показва, че той облагодетелства първата политическа сила. При последния подобен експеримент през 2009 г. БСП на практика подготви собствената си загуба с въвеждането на 31 мажоритарни мандата, 26 от които спечели победителят ГЕРБ, а останалите 5 - ДПС. Ако следваме правилото и приемем за достоверни последните електорални сондажи, с голяма степен на сигурност може да се предположи, че от въвеждането на мажоритарния вот ще спечелят предимно БСП и ДПС. Тоест ще се възпроизведе сегашното мнозинство, но вече без нуждата от помощните колелца на "Атака". Особено ако вотът е в един тур, както го замислят социалистите. При мажоритарни избори в два тура вече съществува риск за статуквото поради задействането на рефлекса "всички срещу БСП". С други думи - въвеждането на смесена избирателна система по никакъв начин няма да допринесе за разширяване на участието в избори и за проветряване на мухлясалия политически елит. Тъкмо обратното.

За да прикрият същинските си намерения обаче БСП и ДПС рекламират най-вече облекченията за издигане на кандидати от Инициативни комитети - минимален депозит, по-малко подписи за регистрация, безплатна кампания в обществените медии. 

Популизъм на макс! При това под благородното прикритие на думички като равнопоставеност, плурализъм и т.н. При пропорционален вот мярката е практически без значение предвид нищожния брой независими кандидати на парламентарни избори. За сведение на последния парламентарен вот бяха общо шестима, като трима от тях отпаднаха още при регистрацията. 

Малко вероятно е партиите да се погодят за радикална смяна на избирателната система, ако това не им носи ползи. Затова е важно отсега да разчетем задните им мисли. 

Ако се спрат на козметичния вариант - пропорционално гласуване с възможност гласоподавателят да изрази предпочитание за определена личност в листата (т.нар. преференция), статуквото пак няма да пострада. Ако подборът на кандидатите е минал през фината негативна селекция на партийните върхушки, в която лоялността е преди всички останали качества, няма особено значение срещу кое име ще сложите чавката. Добрият партиен кадровик винаги ще нареди десетина посредствености, чието разместване няма да изкриви по никакъв начин правата партийна линия. 

Смешни са и напъните на управляващите да скъсат "индианската нишка" на купения вот с разни серийни номера по бюлетините и всякакви абракадабри, при условие че тъкмо БСП и ДПС са партиите с най-богат опит в търговията с вот. Организираните ромски групи няма да спрат да гласуват за платилата им партия заради някакви цифрички на кочана! 

Върхът на популизма в новия проект за Изборен кодекс обаче е ексцентричната идея държавата да отпуска "медийни ваучери" на партиите, които не получават държавни субсидии, както и на независимите кандидати, с които те да заплащат предизборните си участия в частните медии. Вместо да намалят собствените си субсидии и вместо да задължат медиите да спазват принципа на плурализма, управляващите предлагат лукава схема - данъкоплатците да спонсорират частните медии. Но както показва печалният ни опит - всяка власт се стреми да си купи услужлива журналистика, каквото и да ни струва това.