Българи горят по нова схема с автомобили втора употреба от Италия.

На мераклиите за ново возило, които искали лично да си харесат и докарат кола от Ботуша, им пробутвали външно много добре изглеждащи возила на атрактивно ниска цена, които обаче в последствие се оказвало, че имат задължения от глоби към КАТ или други тежести, които могат да надхвърлят 2000 евро, съобщава "Монитор".

За да отпишат колата от италианските служби и да могат да я докарат, купувачите задължително трябвало да платят задълженията, ако искат придобивката им да напусне пределите на Италия. За тази измама предупреждава Петър Величков, който от близо 10 години е в бранша с возила втора ръка. Неговият съвет е задължително преди покупката на кола да се провери в чуждестранната агенция дали има задължения. Това го правели всички български агенти, които обикалят всеки ден пазарите зад граница в търсене на евтино возило. Ако все пак решите, че няма да си докарвате сами мечтания автомобил, а ще се доверите на търговец от автокъща, трябва да сте наясно с някои хитрости на продавачите.
В момента един автомобил от най-голямата борса за коли у нас в Горубляне храни шестима души. Търговец, тапицер, бояджия, шофьор на автовоз, специалист по връщане на километражи и човек, който по цял ден преглежда обявите в чужбина в търсене на изгодна обява - това са хората, през които минава почти всяко возило, преди да влезе в автокъщите у нас и търговецът да го предлага като „уникат”.
Около 80-90% от автомобилите по пазарите в Лом, Враца, Монтана, Горубляне, Дупница, са т.нар. проблемни коли. Част от тях са внесени на ниски цени, защото са имали удар. Други са били със здрави купета, но с двигатели за основен ремонт. За да се възползват от изгодната оферта, търговците ги внасяли, след което купували нов мотор от морга и го монтирали в здравото купе. Клиентът няма как да разбере, че агрегатът е бил сменен. 
Причината е, че, когато возилото е нов внос, в немските или италианските документи не е описан номерът на двигателя, защото той се смята за консуматив. 
„У нас се вкарват такива автомобили, тъй като българинът е особен купувач, той е доста взискателен и в същото време не иска да дава много пари. Клиентът идва при мен и иска например БМВ модел е46 след фейслифт, с мултиволан трилъчев, с джанти 17-ки, тъмно на цвят и да струва 6000-6500 лева. Е, няма такова БМВ”, коментира Величков. 
Отначало той внасял коли за крайните клиенти, но сега продава основно на едро на търговци, които взимат колата в „суров вид” и започват да я реставрират. „Когато преди дойдеше купувач при мен, гледа километража и ако започва с 200 хиляди, казва, че са му много. Коли над 200 хиляди километра купуват само хората, които разбират и са наясно, че за поддържана кола това е нищо. Ако километражът започва с 300 хиляди, никой не я поглежда. Затова пазарът един вид принуждава колите да са по на 140-160 хиляди километра”, обяснява вносителят.
За возилата от всяка страна има нещо специфично. Когато Петър вкарвал коли от Австрия, не познавал нито един тапицер или човек, който връща километражи. Причината – в Австрия трудът е скъп и когато колата е за смяна на съединител, чужденецът предпочита да я продаде, вместо да даде 1000-1500 евро за нов.
Возилата от Апенините на жаргон сред някои търговци са наричани „италиански тоалетни”. Причината да си спечелят тази слава е, че в Италия техническите прегледи се правят на две години. Когато шофьор отиде, му казват, че следващия път няма да го пуснат с тези амортисьори или накладки и ще трябва да ги смени. Затова италианецът карал като за последно колата още 2 години, без да инвестира и стотинка в нея, след което я продава на българския агент. 
Предимството на автомобилите от Италия са здравите купета, по които няма ръжда. Често обаче вътре са с разпрана тапицерия, скъсани волани и скоростни лостове. Поради тази причина търговците у нас сменяли целия салон. Стигало се дори до комични случаи. „При мен докараха за ремонт кола от Италия, която беше комби, а седалките й бяха от двуврат автомобил, защото имаха отстрани дръжки за вдигане”, разказва механикът Светослав Стефанов.
Най-добре добре търговците печелили от колите, които са над средния клас с големи дизелови двигатели. В чужбина те се купували от бизнесмени, пътуващи много. Собствениците обслужвали возилото само в официални сервизи. Когато обаче този автомобил навърти повечко километри - 400-500 хиляди за 5-6 години, бизнесменът го сменял с нов. Така само с едно връщане на километража у нас, цената на такава кола веднага се вдигала с 1000-2000 евро. Опитът на търговците в България показва, че намаляването на километрите не е практика само сред родните продавачи. Част от италианските търговци също се изучили на тази хитрина, с която искали да вземат повече пари за стария автомобил. 
Един от триковете на автотърговците е, ако сервизната книжка е с телчета като на тетрадка, да махнат част от страниците, на които са написани километрите при последна смяна на масло. Това се прави, когато километражът е върнат, за да не забележи клиентът разминаването. Тогава следва и репликата „тя през 2010-а е била на 150 000, няма как за 2 години да е минал повече от 20-30 хиляди”. Важно е също да се гледат печатите от сервизите при последните смени на масло и обслужване. Добре е последните три да са от един и същ сервиз, съветват търговци. Според запознати в Чехия имало пазар за сервизни книжки, като можело да се намери всякаква. 
Част от търговците на автомобили заблуждават клиентите, че на колата всички системи за сигурност като въздушни възглавници или ABS работят. За всеки от тези компоненти при по-новите автомобили има лампа на таблото. При палене на колата за момент всички лампи (на ABS-а, на еърбега, на тракшън-контрола) светват, след което трябва да изгаснат. Когато някоя остане да свети, означава, че с даден компонент има проблем. Ако свети лампата за еърбега, това означава, че в системата за въздушната възглавница има проблем. 
Понякога, за да не дават 150 лева за отстраняването му, търговците лепят лампата на таблото с черно тиксо или я затъмняват, за да не свети. Тогава, ако клиентът не знае, че индикаторът, трябва да светне за кратко и да изгасне, не обръщат внимание. Някои от продавачите обаче са още по-изобретателни. Те слагат реле, което включва и гаси всички лампи за 3 секунди. Така клиентът остава с впечатлението, че всичко е наред. При диагностика с компютър обаче става ясно, че това не е така. Има и вариант, при който се поставя резистор. Неговата роля е да имитира изправна въздушна възглавница. Ако бъде използван такъв, дори на компютърна диагностика не се разпознава, че има проблем. Едва ако купувачът катастрофира един ден и въздушната възглавница не се отвори, може да разбере, че си е купил кола със скрит дефект. 
Ако не разбирате от автомобили, задължително си вземете добър автотехник с познания за марката и модела, който търсите. Задължително колата трябва да бъде качена на подемник, за да се провери окачването и да се огледа за ръжди. Закарайте колата при специалист, който да й направи компютърна диагностика, за да се провери дали системите работят. Ако има съмнение, че автомобилът е блъскан, може да се провери със специален уред наличието на повече кит под боята. 
Един от многото автотърговци от Врачанския регион е разрешил проблем с тропането на задния тампон на диференциала с 20-сантиметров винт. Случаят, който според автомеханици граничи с простотия, е описан в един от форумите за коли. Потребителят metodi 80 дори е пуснал и снимки на нестандартното решение за скриване на проблема. 
„Мой приятел си купи кола тук, в моя град – Враца. Колата е Е46, 2000 г. с двигател М54. На външен и вътрешен вид много стегната и запазена, разбира се, имаше нужда от ремонт по двигател и спирачна система и по първоначална сметка трябваше да стъпи на немного пари, но впоследствие изникнаха доста неща. Когато момчето купи колата, не съм гледал отдолу нищо, седнахме, возихме се, колата се държеше доста добре. При потегляне се чуваше едно леко „тупкане” откъм диференциала, но си рекох: „Ще го мислим това по нататък, всичко друго е изрядно, така че това да му е кусурът”. Да, но днес легнах отдолу и видях как от задния тампон на диференциала стърчи самонарезен винт, дълъг 20 см и дебел 10 мм”, описва случката Методи.