Повечето от личностите, за които гласуваме, като че ли после забравят за какво сме ги избрали, казва Татяна Лолова

Татяна Лолова има зад гърба си безброй, главно комедийни роли в киното и на театрална сцена. Участва в класики като филмите "Топло", "Бон шанс, инспекторе", "13-та годеница на принца" и други. Много фенове й спечели и нейната мама Еми от ситкома "Домашен арест" на bTV. Почитателите й могат да я гледат в Сатирата и в Театър 199 "Валентин Стойчев", където през новия сезон предстои да изиграе моноспектакъла си "Дуенде" за 250-и път. 

- Госпожо Лолова, действително ли създателите на "Домашен арест" сложиха точката на сериала, или все пак ще има продължение?

- С колегите ми Мая Бежанска и Филип Аврамов, с които сме семейство в сериала, мислехме, че вече е приключил, и даже си направихме прощална вечер. Но се оказа, че ще има нов сезон и този месец започваме снимки. Разбрах, че ще влязат нови попълнения, че ще стане някакъв завой, но повече не казвам. Не че знам. Важното е, че покрай мама Еми много се понижи възрастта на моите почитатели. Десетгодишни съседчета, които преди не ми обръщаха никакво внимание, сега зърнат ли ме отнякъде, се хвърлят да ме прегръщат и вече сме най-добри приятели. Затова трябва да съм благодарна на мама Еми. Доста шофьори на таксита все ме молят да съм престанела да тормозя Коцето. На Филип пък му казвали: "Абе, ти си много приятен и интелигентен човек, не си такъв ръб като Коцето."

- А новият филм с вас? Каква е вашата героиня в "Концерт за оцелелите"?

- Това е българо-израелска продукция, която разказва тъжната и жестока история за унищожаването на голям брой евреи и как България успява да спаси мнозина от тях. Режисьор е Иван Ничев. Колегите ми Мони Мошонов и Алекс Ански, известни и обичани актьори в Израел, имат българско потекло, даже единият е роден тука. Аз пак играя тъща, но този път не на Коцето, а на героя на Мони Мошонов. Партнирам си и със страхотни деца. Кристиан Макаров например е само на 15, но е удивително зряла и талантлива личност. От сърце му желая да сбъдне мечтата си да стане актьор. В трогателната сцена, когато героят му държи ръката на умиращата си баба - тоест моята, изкуствените сълзи се оказаха излишни. 

- Наскоро се завърнахте от Албания. Как ви се стори?

- Много съм искала да я видя. Отдавна имам в главата си представата за една моя Албания с много чист въздух, с талантливи и добри хора и с прекрасно море, в което мога да се потопя, без да ме снимат папараци. И изведнъж тази година с толкова ангажименти, колкото преди не съм имала, дойде покана за участие на международния театрален фестивал в Бутринт. Заедно с Йорданка Стефанова, Пламен Сираков и студентите на Пламен Марков отпътувахме, за да представим неговия спектакъл "Шпионажът през каменната ера или Гущерчето", съвместна продукция на Сатирата и НАТФИЗ. Връщам се очарована от тази страна. Влюбена съм в хората. От моето детство помня албанските бозаджии. Те ходеха с гюмове по улиците и викаха "Бозе, бозе". 

Бутринт е едно магическо древно място, а самият театър е строен преди Христа. Няма да забравя как единия ден тръгвам да прекося шосето между нашия хотел и плажа, а колите летят с бясна скорост. Изведнъж отнякъде изникна едно малко приказно същество, облечено в униформа на регулировчик, което изръкомаха нещо и спря цялото това движение. Погледна ме и ми даде път. Последваха шеги по мой адрес, че и в Албания съм известна и се радвам на голяма почит, но аз подозирам, че някой тайно беше уговорил всичко това. 

- Подобно на българите, албанци гурбетчии има по цял свят.

- Да, албанците са се пръснали къде ли не, но ми казаха, че всички пари, които успяват да отделят от спечеленото, пращат на бащата на фамилията, който ги влага в разхубавяването на тази и без това прекрасна страна. До един албанците, които видях, са усмихнати. И не съм сигурна, че са усмихнати, защото са много богати. Нито че по принцип хората, които са начумерени, са толкова бедни. Мисля, че тези, които едва припечелват да сложат нещо на масата, те дори нямат сили да се намръщят. Сигурно затова при последното ми турне с Театър 199 се влюбих в Провадия, както пък преди две години неочаквано за самата себе си се влюбих в Тутракан. Бях там точно по време на Празника на прасковата. Някои хора дори се шегуваха, че ми е харесало заради прасковената ракия, която тутраканци правят, но аз не близвам ракия. Просто при посещението на тези градове в съзнанието ми се запечата картината на една много усмихната и добронамерена България. Може би от егоизъм - защото, за да мразиш, се иска страшно много енергия. Аз не мога да мразя. Нищо, че съм в роднински връзки с Христо Ботев, който казва "силно да любиш и мразиш". 

- По каква линия сте роднини?

- Майката на баща ми, която е от Калофер, е в роднински връзки с майката на Ботев. Но България е толкова малка, че всички имаме за роднини както велики, така и недостойни българи. Напоследък често се пише за руско-украинския произход на майка ми и много са ми смешни тези, които твърдят, че са чисти българи. Дори само заради кръстоносните походи, които са минали по нашите земи, българският ген е толкова омешан, че няма накъде. И слава богу. Явно мешавината е тази, която прави хубавото у един народ, иначе нацията се изражда.

- Навремето участвахте в много хумористични програми - новогодишни и не само. Според вас преди на други неща ли се смееше българинът? Не се ли промени някак и чувството ни за хумор? 

- Порнографията в България май стана ежедневие. Може би така е в цял свят, не знам. Но за съжаление човек привиква на лошото, на грозни думи - също. Спомням си, че когато присъствах на борба с бикове в Испания, забиването на първата пика в красивото, здраво, мощно животно и последвалото рукване на кръвта ми бе направо непоносимо. Но на четвъртия удар някои свикват. Така се свиква и с мръсните думи, с лошия вкус. 

Но хайде да си говорим за хубави неща. През юли бяхме на турне с "Дуенде" целият екип начело с Анна Монова, директор на Театър 199. Обичам, когато тя идва с нас. Бяхме във Варна, Търговище, Шумен, Разград и Провадия. На 18 октомври стават десет години, откакто играя този моноспектакъл, чийто режисьор е прекрасният Съни Сънински. Последното ми юлско представление беше зашеметяващо, макар да се случи точно след кошмарната нощ с кървавите сцени на площада по време на протестите. Дори се притесних зрителите в салона да не направят аналогия със случващото се навън, да не видят в някои мои реплики директни препратки и това да попречи на възприемането на постановката. Но стана тъкмо обратното. Винаги съм се радвала на прекрасна публика и тук, и в чужбина, но този спектакъл се получи изключителен, като на боксов мач в Америка. Такова взривяване. По принцип винаги се опитвам в най-добрия смисъл на думата леко да контролирам публиката, защото ако се пусне, представлението се насича и зрителят не може да усети сладостта на цялото. Докато тогава хората направо изригнаха. 

- Подкрепяте ли протестите пред Народното събрание?

- Чудесно е, че там излизат мирни граждани с децата си, че други са тръгнали с велосипеди или пък да пият кафе пред парламента. Изпитвам ужас от сцени на агресия. Преди да дойде демокрацията у нас, съм виждала по телевизията как в цивилизовани страни полицията бие с палки невъоръжени хора и съм се чудела как е възможно. Сега ме е страх да си включа телевизора. Спомням си 83-та, когато във Варна имах възможност да се докосна до английски футболни фенове. Предполагам, че днешните запалянковци в Англия нямат нищо общо с ония тогава. Те бяха като извадени от калъп, вървят като танкове и човек има чувството, че от телата им излизат шипове. Направо се боях, че ей сега ще намушкат някого и ще го понесат набучен нагоре. Агресията е присъща за човека, затова се радвам, че сред българите на площада няма озверели лица. От друга страна е прекрасно, че сънародниците ни се решиха да излязат на улицата, защото в общи линии сме доста търпелив, кротък и изпълнителен народ. За мнозина от българите направо не знам как живеят с мизерните доходи, които едва стигат за хляб. Повечето от личностите, за които гласуваме на избори, като че ли забравят впоследствие за какво сме ги избрали.

- Ще се стигне ли според вас до предсрочни избори?

- Искам да помоля тези, които са по-умни от мен и настояват за предсрочни избори, да ми напишат на едно листче за кого ме съветват да гласувам, след като току-що имаше избори. И преди демокрацията в България се намираха много добри и интелигентни хора. Но веднъж тогава чух от устата на един партиец, че те били "друга каста". Говорят си двамата другари помежду си: "Абе, ти знаеш ли, нашето дете се ожени". "Така ли, за кого?". "За наше дете, на наш другар". За това бих гласувала - ако може в България да няма касти.