Недоволството на гражданите е свързано с предполагаемите нива на шум, последствията за околната среда и влиянието върху човешкото здраве

"Има тръба, има проблем" - така от препълнената зала "Пленарна" в общината някой коментира ставащото по време на общественото обсъждане на Доклада за оценка на въздействието върху околната среда за проекта "Южен поток". А проблемите, с които бе свързано недоволството на дошлите на срещата граждани, са нивата на шум, последствията за околната среда и влиянието върху човешкото здраве. Притеснението на живеещи и собственици на имоти в квартал "Галата" и местностите на юг са, че нивата на шум, идващи от компресорната станция в "Ракитника", както и излъчваният инфразвук ще застрашат здравето и комфорта им. Друг довод на хората от тези населени места е, че вследствие на негативните последици от изграждането на гадопровода, който ще е на около 3 км. разстояние от тях, ще доведе до драстично понижаване на цените на имотите им.

Страстите в зала "Пленарна" на общината бяха нажежавани допълнително от недоволството, че обсъждането е насрочено в делничен ден и във време, в което повечето хора са на работа. Присъстващите в залата отказваха да слушат и представянето на проектантите като искаха отговори на въпросите си. На срещата присъстваха и представители на редица политически партии, които също вземаха дейно участие в дискусията. Сред недоволстващите в залата бе и познатата от протестите през зимата Петя Хараланова. Остра реакция срещу изграждането на газопровода край Варна изрази и шефът на АГ болницата, д-р Радослав Минков, който обаче бе дошъл на обсъждането в качеството си на засегната страна като собственик на имот в "Ракитника". Според него, освен че газопроводът ще е опасен за здравето на хората, тези райони, които в Общия устройствен план на града са заложени като бъдещи туристически зони, ще бъдат изложени на наднормен шум и вредни инфрачервени лъчи. Специалистът се е запознал с доклада за оценка на въздействието на околната среда.

Не бива да се прави аналогия между съоръженията на "Южен поток" и тези на  Шотландската компания "Мелроуз рисорсиз". За това настояваха представители на фирмата проектант на проекта за изграждане на част от руския газопровод на българска територия. Според специалистите, компресорът на "Ракитника" ще е съобразен с европейските изисквания, както и ще е последно поколение и той ще бъде много по-тих от този на "Галата", който пък от няколко години работи с намалени мощности.

Според проектанта и управител на консорциума "Газтех" Валентин Станчев хората са притеснени, защото не са наясно с подробностите по проекта. По думите му, той е съобразен с всички европейски и световни стандарти, дори някои от тях са завишени у нас. И добави, че отстоянието между компресорните станции в Европа и населените места е около 700 метра, докато тук, разстоянието е 3,5 км. По думите му, самата конструкция на фундаментите е разделна и не позволява предаването на инфралъчи в околната среда.Той се аргументира и с това, че през "Паша дере" от 8 години минава още един газопровод - този на "Мелроуз". 

Според Милена Христова, консултант на фирма "Южен поток Транпорт", вариантите за излаз на тръбите на газопровода по нашето черноморие, проучвани по друг проект, са били три. Отпаднали са зона на 36 км. южно от Бургас, както и Крапец. В първия случай изграждането на съоръженията е щяло да бъде доста трудоемко и скъпо, защото те е трябвало да минават през участък от Стара планина. Във втория - става въпрос за земетръсна зона, поради което най-накрая за разполагане на тръбите е избрана Варна. Според Христова единствените възможни места за изграждане на съоръженията са били "Паша дере" и "Камчия". Експертът обаче не уточни, защо проектантите не са се спрели на курортното селище. За това тръбите да излизат край "Паша дере" е повлиял и фактът, че години на този бряг минава друг газопровод. 

Газопроводна система "Южен поток" на територията на България е с дължина 540,8 км. и се нарича още "трасе Черно море - Сърбия". Този участък е част от преносния газопровод "Южен поток", преминаващ през територията на страните от Централна и Южна Европа. На 2 декември 2011 г. с Решение на Министерския съвет газопроводът  е обявен за обект с национално значение. Трасето му е разположено северно от Стара планина в средната част на Дунавската равнина. Началната му точка е разположена южно от квартал "Галата" в местност "Паша дере", а крайнната точка - в близост до граничен пункт "Връшка чука",близо до пресичането на държавната граница на България с Република Сърбия.

Участъкът преминава през 11 области: Варна, Шумен, Разград, Търговище, Русе, Велико Търново, Ловеч, Плевен, Враца, Монтана и Видин. Според Валентина Фиданова, част от организаторите на обсъждането, първоначалният вариант на трасето е обхващал 23 защитени зони по "Натура 2000". След разглеждането на алтернативни варианти се е постигнало заобикаляне на една трета от тези зони. Специално за зоните край Варна са предвидени специални залесителни мерки, възстановяване на местообитанията на защитените видове птици, както и изграждане на специален път за транспортирането на строителните материали до "Крушките".