Избрани Новини
Диетите - много мъки за едното нищо
В океана от информация за отслабването е пълно с митове, а резултатът - често минимален
За какво мечтае почти всяка жена в навечерието на лятото? Елементарно - да свали поне няколко килограма, за да изглежда добре в банския и късата пола. Затова съвсем логично темата отслабване винаги е популярна, а мненията и съветите като че наистина нямат край.
Но няма как в този океан от информация всичко, което се пише и говори да е вярно. Някои недомислици и съвети не само няма да свършат работа, но дори могат да имат обратния ефект!
Кои все пак са най-разпространените митове за отслабването, от които трябва да се пазим?
Мит №1: Най-добрият начин да отслабна е като гладувам
Ако се подложим на глад за няколко дни, сигурно ще влезем в тесните дънки, които досега не са ни ставали. Но този резултат е нетраен, а последствията могат да са непредсказуеми – може да очаквате за кратко време след това да наддадете дори над предишното си тегло.
Гладът е много сериозен стрес за организма. Стремейки се да премине през критичните условия, тялото ни търси всеки свободен ресурс от енергия, включително тази, нужна за мозъка, дишането, обмяната на веществата. Недостигът се попълва чрез разграждане на мускулна тъкан – т.нар. мастни депа (натрупани "за всеки случай" мазнини бързо са се изчерпали, а и част от тях се пазят по природа до последно).
Като резултат всички системи в организма почват да страдат от недостиг на едни или други вещества. Тези процеси засягат включително сърцето, кръвоносните съдове, черния дроб, кожата, косата. А след краят на гладуването на тях са им нужни доста дни, за да възстановят нормалното си функциониране. След глада тялото превключва веднага на нов режим – започва да трупа резерви – за "черни дни", основно под формата на мазнини. Затова и нерядко след гладуване се стига дори до натрупване на тегло по-високо от това преди началото на периода.
Гладът се отразява неблагоприятно и върху сексуалните функции и желание. Той води включително до промени в състава на кръвта – холестеролът спада. Това принуждава червата да произвеждат повече холестерол – за да компенсират загубата. При този процес обаче тялото не може да регулира производството на холестерол, така както го прави, ако той постъпва нормално чрез храната. Дори след като гладуването приключи организмът не може да се върне към нормалния си цикъл и често се стига до повишаване на холестерола в кръвта над нормалните граници (хиперхолестеринемия) – един от основните фактори, водещи до сърдечносъдови проблеми, например атеросклероза.
Мит №2: най-важното е да намеря "своята" диета
Изобилието от планове за хранене – диети за отслабване е изумително. Но е важно да се знае най-малкото, че загубата на 5-7 кг седмично е съпътствано от сериозна опасност за здравето (а и за добрия ни външен вид) – строгата диета подлага организма на силен стрес, лишава го от необходими вещества, които иначе постъпват в нужното количество всеки ден.
Постоянното усещане за глад води до лошо настроение, повишена раздразнителност и невъзможност да се концентрираме.
Най-обидното е, че всички лишения вероятно ще се окажат напразни. Кратковременната диета за отслабване не е трайно решение на проблема с наднорменото тегло. След нейното прекратяване, също както в случая с гладуването, килограмите обикновено се връщат поне до предишното си ниво.
При недостига на въглехидрати и мазнини се понижава и производството на инсулин. Ако се редуват периоди на гладуване и захранване, тялото не може да регулира количеството инсулин и това може да доведе като начало да натрупване на мазнини в коремната област, а в по-дългосрочен план и до поява на диабет тип 2.
Мит №3: В чинията ми не бива да има и грам мазнини
Това погрешно схващане продължава да нанася вреди на много хора, търсещи отслабване. В опита си да се отърват от "страшните" мазнини, те ги изключват напълно от храната си, в това мисло растителните мазнини, които следва да присъстват всеки ден в менюто ни.
Полезните мазнини са истински концентрат от полезни биологично активни вещества! Например растителните мазнини са основен източник на витамин Е, наричан ненапразно "витамин на младостта и красотата".
Важен клас мазнини са т.нар. мононенаситени и полиненаситени мастни киселини. Те са незаменими за организма ни, който не може да ги произвежда, а са му необходими за производството на някои хормони, за усвояване на витамини, за нормалната функция на нервната и сърдечносъдовата системи. Разбира се, калоричността на мазнините е висока. Затова трябвада се внимава с количеството им – 1-2 лъжици на ден са напълно достатъчни.
Недостигът на мазнини в диетата води до нарушаване в мастния обмен – предпоставка за натрупване на излишни килограми и поява на други здравни проблеми.
Освен витамин Е, други важни витамини, съдържащи се основно в мазнините са витамините А и D. Първият е много важен за кожата и зрението, а вторият възпрепятства появата на остеопороза. Витамин Е пък поддържа функцията на репродуктивната система и усилва усвояването на витамин А.
От полиненаситените мазнини се синтезират простагландини – сигнални съединения, които регулират функционирането на дихателната и сърдечносъдовата системи, както и работата на репродуктивните органи.
От растителните мазнини се произвеждат и левкотриени, които имат противовъзпалително действие.
Мит №4: Обезмаслените продукти винаги са най-добрият избор
Това не е вярно – не само защото (най-вече) растителните мазнини са нужни за нормалното функциониране на организма ни, но и защото, за да възстановят изначалните вкусови качества на продукта си, производителите компенсират обезмасляването по всякакъв възможен начин.
Ако се зачетем в някой етикет на обезмаслена храна, ще видим, че на мястото на мазнините са се появили различни емулгатори и стабилизатори. Тяхната цел е да маскират недостига на мазнина и да придадат на продукта необходимата консистенция. Затова и твърде сериозното увличане по такива модерни храни е лош избор.
Наситените мазнини, от които все ни съветват да бягаме едва ли не "като от чума", е нормално да представляват около 1/3 от общото количество мазнини в диетата ни.
Обезмасляването на храните води до отстраняване от тях на всички видове мазнини, т.е. и на полезните, както и на мастноразтворимите витамини и антиоксиданти.
Ако искаме да намалим калоричността на храната, по-правилният път е да ограничим количеството на мазнините от животински произход. Лишаването на организма от растителни и рибни мазнини обаче може да има тежък резултат – необратими нарушения в обмяната на веществата.
Мит №5: За да отслабна, трябва да се откажа от сладкото
Разбира се, за да се радваме на добра фигура, трябва да ограничим висококалоричните десерти. Но това не бива да се пренася върху въглехидратите като цяло. Глюкозата е необходима за мозъчната дейност, а и недостигът й води до раздразнителност и понижен тонус.
Сладкото, в разумни количества, не само може, но и трябва, да се яде. То е основен източник на енергия за тялото, вкл. за мозъка.
Освен това въглехидратите са необходими за нормалния липиден (на мазнините) обмен или както се изразяват много диетолози "Мазнините изгарят в пламъка на въглехидратите".
От рафинираната захар можем съвсем спокойно да се лишим, но едно парче шоколад няма да ни навреди. Към полезните "захари" пък се числят меда и плодовете. В последните преобладават т.нар. полизахариди, т.е. сложни въглехидрати, които при неголяма калоричност имат различни ползи за здравето – понижават риска от сърдечносъдови заболявания, захарен диабет, рак.
Ако искаме да следваме режим за отслабване, сладкото трябва да заема около 10% от общия брой калории за деня.
Искам да отслабна колкото и да е трудно!
Свалянето на излишните килограми всъщност е само първата част от целта. Еднакво важно е да задържим новото, по-ниско тегло. В общия случай, т.е. при всички хора, които не страдат от някакво заболяване, водещо до наднормено тегло, най-добрият начин е изпитаният: изпитаният: пълноценно, разнообразно и редовно хранене.
• В диетата ни трябва да присъстват всички хранителни групи – мазнини (особено растителни), белтъчини (протеини), въглехидрати, витамини и минерали.
• Броят калории, които трябва да поемаме всеки ден, зависи от начина ни на живот, т.е. от това колко калории харчим.
• Не е проблем, ако приеманите калории са малко по-малко от разходваните.
• Не бива да забравяме значението на физическите натоварвания, т.е. да се движим повече.
• Качеството на храната и режимът на хранене са еднакво важни. Трябва да ядем често, но по малко. При дълги паузи между храненията се включва атавистичния механизъм, завещан ни от предците ни, които са се хранели до насита само ако ловът им е бил успешен.
• Разумната диета за отслабване не бива да причинява сериозни физически и психологически страдания. За оптимално отслабване се счита свалянето на около 1 кг седмично. Тялото е в състояние да се пернастрои към новия режим, но бавно и постепенно.
• Диетата е най-добре да бъде и вкусна – това поддържа тонуса и настроението ни.
• Ако сме решили да намалим калориите, то това задължително трябва да става умерено, като в никакъв случай общият им брой не бива да е под 1200 за денонощие. Вместо да ядем по-малко, по-добре е да се движим повече.
Източник здраве.bg