Със закона за абсолютната давност монополите не могат да преследват гражданин, който е изпаднал наистина в трайни затруднения, по независещи от него причини

Емил Радеве роден на 26 май 1971 г. във Варна. Завършил е право и публична администрация. Владее английски, немски и руски. Депутат от ГЕРБ и член на правната комисия в 41-то Народно събрание и четвърти във варнеската листа на партията за предстоящия парламентарен вот.

- Известен сте като вносител на редица законодателни инициативи. С коя от тях сте най-горд?

- С приетите промени, измененията и допълненията в гражданско процесуалния кодекс в Закона за частните съдебни изпълнители, защото наистина там имаше реална промяна. Тя доведе до това да няма злоупотреби в изпълнителните дела, които касаят огромен брой хора. Само при частните съдебни изпълнители към настоящият момент има образувани над 650 000 дела. Те касаят огромен брой български семейства. Именно промените успяха да редуцират максимално таксите по тези дела. Знаете имаше случаи, когато за задължение от 200 лева се събираше такса от 1500 лв. Сега с новите промени, които действат всички такси по дадено дело не могат да надхвърлят повече от 10% от самото задължение. Тези драстични случаи на нарушения и злоупотреби по тези изпълнителни дела вече не могат да се случват.

Приеха се и редица други норми, като например да се редуцира адвокатските възнаграждения по тези дела, да не могат за задължение от 200 лева да се начислява адвокатски хонорар от 800 лв., длъжникът да може да обжалва неправомерно високите хонорари, в дисциплинарната отговорност на съдебните изпълнители, когато има нарушение. Преди имаше много кратка давност. Докато нарушението влезе да се разгледа от Камарата на съдебните изпълнители и в последствие се обжалва в съда, давността изтичаше. Така на практика фрапантните случаи на злоупотреби от страна на тези длъжностни лица оставаха ненаказани. След промените и Камарата на съдебните изпълнители започна да си изпълнява по-стриктно задълженията, а с увеличаването на давността вече няма възможност да се прекратяват наказателните производства.

-Споменахте давност, какво се случи с една друга давност - 10-годишната за задълженията?

-Внесох този законопроект - за 10-годишната абсолютна погасителна давност за граждани през януари тази година. Смисълът му е да няма вече вечни длъжници. Когато говорим за битката с монополите това е много реална стъпка. С нея монополите не могат да преследват един гражданин, който е изпаднал наистина в трайни затруднения, по независещи от него причини. Този законопроект спасява такива граждани от това да висят вечно в изпълнително производство, а даже когато почине и наследниците му да продължават да изплащат тези задължения.

Ние нямаме т. нар. статут на потребителската несъстоятелност. Няма как един гражданин да обяви фалит. Това е възможно само за търговците. Когато един гражданин не изпълни свои задължения по причини, които не зависят от него, от там нататък той не може да бъде вечно преследван от съдебни изпълнители, не може да придобие никакво имущество даже и по наследство, защото то веднага ще бъде запорирано и продадено. Не може да тръгне на работа, защото възнаграждението му веднага  се запорира. С две думи той никога не може да тръгне на чисто, даже и след 10 години. Именно затова е този законопроект- да могат 10 години след възникване на задълженията гражданите, да могат на чисто да си градят семейната икономика и живота си наново, без да се притесняват, че утре някой ще им запорира имуществото, сметки и т.н.

За съжаление поради предсрочното прекратяване на мандата на 41 Народно събрание не се стигна до разглеждане на този законопроект. В случай че бъда избран за народен представител отново ще бъде внесен и ще се разглежда в следващия парламент.

-Успяхте да приемете промени в Изборния кодекс, но кога ще гласуваме електронно?

-И в момента в Изборния кодекс има разпоредби, които уреждат електронното гласуване.Те ще важат при следващи избори, защото беше прекалено кратко времето от приемането им до въвеждането им за сегашния вот. Но при следващи избори ще имаме експериментално провеждане на електронно гласуване и живот и здраве ако всичко е наред и  не открием някакви недостатъци в този тип гласуване, тенденцията е електронното гласуване да се въвежда като пълноправен способ за избор. Трябва обаче да се намерят пълните и ясни гаранции, че няма да има злоупотреби с този тип гласуване, което е и най-трудната част на нещата.

-Как ще се отрази Законът за публично-частното партньорство върху държавата и общините? 

-Законът за публично-частното партньорство е много модерен и новаторски. България е една от малкото европейски страни, които въведе такива правила и то със закон. Целта на публично- частното партньорство е там където държавата и общините нямат достатъчно средства, съвместно с частните капитали да успеят да изградят инфраструктура и да предоставят услуги, които да са максимално качествени и с минимална цена на гражданите, за да се попълнят дупките, за които  общините например не могат да намерят средства от самия бюджет.

Публично-частното партньорство, когато е със закон разписва много строги правила и дава на публичния партньор, който е държавата или общините истински ясни гаранции, че е водещият партньор. Че във всеки един момент може да коригира всякакви недостатъци, които се появят в конкретното публично-частно партньорство. Било то под формата на договор за ПЧП или ако има учредено съвместно дружество, дава ясните правомощия на публичния партньор. Важно е да не могат да се изменят уставите на дружествата, така че публичният партньор да загуби контрола.  

Помъчихме се през 2008 година да направим една наредба в община Варна, която според мен си остана само на книга и не се приложи, но сега вече нормите са със силата на закон и наистина дават огромни правомощия на публичните партньори. А що се отнася до вече учредени дружества, ние заложихме в рамките на едногодишен срок да бъдат уставите им съобразени с новия закон. С две думи, там, където има мнозинства, блокиращи публичния партньор, даже и да не са заложени първоначално в уставите те трябва да се променят, за да не може да се променят важни параметри по това сътрудничество.

Много строги икономически параметри се дават при публично-частното партньорство в момента. Още преди да се сключи договорът, преди да се учреди дружеството ще са ясни тези параметри и те трябва да са 100 % в интерес на публичния партньор и на гражданите в дадената община. Другото важно е, че се приемат предварително програмите за ПЧП, които са публични. Има квалифицирани мнозинства при сключване на сделки за публично-частно партньорство - две трети от общия брой на общинските съветници. Така че аз се надявам, когато започне да функционира този закон нещата да са по-различни, много прозрачни и процедурите, с които се избира частният партньор от тук нататък ще са по Закона за обществените поръчки с обявен публичен конкурс. И този, който даде най-добрите цени и най-добрите параметри ще бъде и избиран за партньор, било на общината, било на държавата, било на държавното предприятие и т.н. Така че ще има пълна прозрачност, пълна яснота. Ще има публични регистри, които ще са достъпни за абсолютно всички граждани и институции и няма да може по никакъв начин под масата, "на тъмно" да се правят договорки, да се изменят впоследствие и така ще се стигне до най-качествени и евтини услуги за гражданите.

- Кога реално ще започне да функционира законът?

- На практика законът влезе в сила на 1 януари 2013 година, но тъй като има строги изисквания за приемане на Програмата за ПЧП от общините и от държавата, ще трябва да мине известен период да се задействат всички тези процедури по този закон.

- Гарантира ли този закон, че подобни неща като "Дупката" във Варна повече няма да се случат?

- Разбира се.  Ако има публично-частно партньорство, от там нататък най-малко ще се избират абсолютно публично частните партньори. Освен това публичният партньор ще има контрол върху всички дейности, които трябва да се извършват по конкретно ПЧП. И ако дадените договорени дейности, било строителство или предоставяне на някакви услуги, не се извършват качествено, или има количествени разминавания или пресрочване на времето, ще може публичният партньор да разваля договора и да иска компенсации.