Нещастната любов е основна тема в повечето произведения.

Тес от рода Д'Ърбървил, Ана Каренина, Татяна от “Евгений Онегин”, Фериде ханъм от “Чучулигата”, Чочосан - хиляди са примерите на герои, покосени от любовна мъка, в изкуството. Дори може да се каже, че нещастната любов е основна тема в повечето произведения.

Още от Античността хората са знаели, че сърдечното страдание убива. Дали падналият духом ще бъде отнесен от жълтата гостенка или ще изтлее от от недояждане заради тежка депресия, първопричината в корените си е недостижимата любов.

Моята братовчедка Габи на 18 г. се разболя от шизофрения, след като приятелят й я заряза.

В момента тя е висшистка, работи по специалността си, омъжена е и има дете. Но болестта си остава. Разбитото сърце често отключва психични заболявания у хората с предразположение.

Първите пристъпи на любовта превръщат всекиго в полуидиот. През 93% от времето в главата му има място само за обекта на чувствата. Проверява си имейла и телефона през 2 минути, да не говорим за поредицата съпътстващи усещания като главозамайване, сърцетуп, слабост в коленете и стомаха. Той не мисли трезво и е разсеян. Ако нещата се развиват нормално и любовта е споделена, след около 6 месеца до 1 г. двойката преминава през този маниакален стадий към по-нормална и спокойна привързаност. В някои случаи това не става.

“Лимърънс” (limerence) е термин, въведен през 1979 г. от американската психоложка Дороти Тенов. С него се обозначава обсесивно компулсивно разстройство, предизвикано от любовна фиксация върху определен индивид. Обикновено възниква, когато чувствата са несподелени. Пострадалият е обзет от несекващ копнеж и пристъпи на еуфория и отчаяние.

Той е напълно обсебен от обекта на чувствата си. Изпитва неистов копнеж любовта да бъде споделена, страх от отхвърляне и изпада в ужасна стеснителност в присъствието на обекта. Тъй като това състояние замъглява здравия разсъдък, поразеният от несподелена любов има наклонност да си преиначава действителността и да си я наглася така, че и в най-неутрални неща да вижда доказателства за това, че отсрещната страна също изпитва чувства. Разстоянието и пречките само засилват страстта.

Състоянието лимърънс се отличава от обичта по това, че тя е безкористна - човек не желае непременно да го обичат в отговор. За разлика от обикновеното сексуално привличане при страдащите от любовна мъка физическият контакт не е нито задължително, нито достатъчно условие за щастие.

“Разделих се с приятеля си преди 8 месеца и още не мога да го преодолея. Направих всичко, както си трябва - изтрих телефона му, ънфренднах го от фейсбук, изхвърлих всичко, което ми напомняше за него, хванах си ново гадже. Мислех, че с времето ще ми мине, но не”, пише читателка на “24 часа”. В. споделя, че още в самото начало на 6-месечната им връзка усетила, че нещата са “много по-сериозни от обикновено”. “Непрекъснато си гледах телефона, нощем не можех да спя и си мечтаех за разни глупости - как ще имаме деца и т.н.” След като видяла, че не може да се справи сама с драмата на живота си, В. направила единственото умно нещо, за което се сетила - отишла на психоаналитик. Той пък й казал, че е класически случай на лимърънс.

Случаят на В. не е толкова страшен, защото има шанс да преодолее любовната фиксация. По-лошото е, че има серийни лимърици - хора, които излизат от състоянието на безнадеждна любов към един само за да прехвърлят чувствата си на друг обект. И това го правят през целия си живот. Посвещават по 5-10 г. на безсмислено обожание на обект. На науката са известни и страдалци, които в продължение на 60 г. са изгаряли от несподелен копнеж по един човек.

Това състояние може да бъде сравнено с пристрастяването към наркотиците. Мозъците на хората, които страдат от любовна мъка, всъщност са жертва на химически дисбаланс, пише д-р Тенов.

Във викторианска Англия са били добре запознати със състоянието на любовната мъка и с щетите, които тя нанася на човешкия организъм. Според текстове от тази епоха, открити през 2008 г., на това страдание се гледало като на “сериозно инфекциозно заболяване, което се прихваща чрез очите”. Симптомите включвали “депресия, плачливост и безсъние, възпаление на тялото, силно еротично желание, ирационални мисли, загуба на самоконтрол”. Наред с успокояващи отвари на страдалците се предписвали диети и упражнения за засилване на духа. Препоръчвали им да слушат музика, защото тя е балсам за душата и прогонва “болестотворните пари”. Поразените от тежката болест трябвало да си намират непрекъснати занимания и да споделят мъката си с приятел. В крайни случаи се стигало до кръвопускане. Но като единственото и най-сигурно средство лекарите препоръчвали на пациентите да правят редовно буен животински секс.

Между другото на читателката В. предписали лек антидепресант от клас SSRI (селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина). Според някои разработки тези медикаменти потискат способността да се влюбваш.

Което ни навежда на един въпрос. Хипотетично казано, какво би станало със съвременната култура, ако през ХVI век Шекспир беше зобал антидепресанти?

СИМПТОМИ

1. Сърцебиене, треперене, побледняване и изчервяване в присъствието на обекта, разширяване на зениците.

2. Заекване, стеснителност и необичайно, дори смешно държание пред възлюбения. Загуба на самоконтрол.

3. Липса на апетит. Страдащият дори трудно успява да преглъща течности. Любовната мъка може да избие и в обратното - прекомерен апетит.

4. Други физически симптоми: слабост и сънливост, дължаща се на безсъние. Главоболие, възпаление на очите. Усещане за студ. Влажни длани и сухота в устата.

ЛЕЧЕНИЕ

1. Както вече стана ясно, лечението е едно - секс! Но не с причинителя на любовното страдание. Принципът “клин клин избива” не е измислен току-що. Щом викторианските доктори са предписвали половия акт като лекарство, кои сме ние да им противоречим? Дори да не успеете да избиете от главата си “натрапника”, поне ще отклоните мислите и енергията си в друга посока.

2. Намерете си занимания. Колкото сте по-заети, толкова по-малко време ще имате да се терзаете.

3. Обградете се с приятели. Изплачете си болката или просто бъдете с близки хора, които ви обичат, това действа като мехлем на душата.

4. Музиката също облекчава страданието. Избягвайте любовните песни.