Критиците го смятат за лошо копие на починалия президент

Бивш шофьор на автобус и профсъюзен лидер, Николас Мадуро следваше една проста стратегия, докато заместваше през последните три месеца покосения от рак президент на Венецуела Уго Чавес. Копираше политиката на своя шеф, неговия стил и дори пламенната му риторика, пише в свой материал Ройтерс.

Сега, когато Чавес е мъртъв, Мадуро почти със сигурност ще се придържа към същия подход, докато се опитва да спечели предстоящите президентски избори и да продължи провъзгласената от покойния лидер социалистическа революция.

Мадуро се издигна до вицепрезидентския пост, именно защото бе твърд поддръжник на Чавес и досега той не е дал основание да се мисли, че може да внесе значителни промени в политическия курс на страната, ако бъде избран за държавен глава.

Знаейки, че може да не се възстанови, Чавес преди да отлети за Куба за четвъртата си операция от рак в разстояние на 18 месеца, посочи в началото на декември плещестия, мустакат Мадуро за свой потенциален наследник. Макар да и лишен от прословутата харизма на Чавес, Мадуро копира неговия стил на самохвалство, грандиозни исторически препратки и язвителни нападки срещу политическите опоненти, представяни като предатели.

Подобно на покойния президент, той обвинява враговете си, че искат да го убият, обвинява частния бизнес, че е причинил икономическите проблеми на Венецуела чрез заграбване на ресурси и "спекулативни атаки" срещу националната валута, боливара.

Часове преди смъртта на Чавес Мадуро обвини "империалистическите" врагове, че са заразили държавния глава с рак. Самият Чавес често използваше този вид твърдения, които веднага влизаха в новините, за да мобилизира привържениците си по време на 14-годишното си бурно управление.

Като външен министър - пост, който заемаше в продължение на шест години - Мадуро не се открояваше с нищо, смятан бе човек, верен на Чавес, който никога не се отклонява от неговата линия, въпреки че някои гледаха на него като на непринуден, потенциално умерен лидер, който може да използва своя талант да води профсъюзни преговори, за да "построи мостове" към критиците у дома и в чужбина, отбелязва Ройтерс, цитиран от БТА.

Ако Мадуро спечели изборите, се очаква той да продължи в общи линии радикалната политика на Чавес, включително национализирането на компании, плътния държавен контрол над икономиката и финансовата подкрепа за съюзници като комунистическа Куба. Има много спекулации, че е възможно Мадуро да се опита да смекчи напрежението в отношенията с бизнес групи и правителството на САЩ, но досега няма твърди доказателства за това.

Сега обаче най-важната задача на Мадуро е да спечели изборите, а това означава мобилизиране на подкрепата на цялата коалиция около Чавес - от леви идеолози през офицери и твърдолинейни въоръжени групи до бизнесмени. Това ще е много по-трудно, ако той открито предложи нова посока.

Критиците от опозицията осмиват Мадуро като лошо копие на Чавес, казват, че повтарял като папагал думите на шефа си, без да има неговия чар и независима мисъл. "Президентският пост е голям залък за Мадуро. Той не спира да крещи, за да прикрие своята некомпетентност", подигра му се опозиционният лидер Енрике Каприлес, който загуби последните президентски избори през октомври от Чавес с 44 процента от гласовете и по всяка вероятност ще е основният съперник на Мадуро.

Неотдавнашно проучване на общественото мнение постави Мадуро пред Каприлес, отчасти заради личната подкрепа на Чавес. Но в управляващата социалистическа партия Мадуро го натискат да затегне държавната хватка върху икономиката и частния сектор - както идеологическите хардлайнери, така и от спекулантите, които забогатяха по времето на Чавес.
 
Трудно е да се прогнозира как може да еволюират политическите планове на Мадуро. Ясно е, че засега той ще набляга на благословията на покойния президент и на позицията си на гарант за продължаване на революцията.

Когато през 1992 Чавес влезе в затвора за неуспешен опит за преврат, Мадуро участва в уличните протести с искане за освобождаването на Чавес. Съпругата на Мадуро, Силия Флорес, оглавяваше адвокатския екип, който помогна Чавес да бъде освободен след две години, и известно време бе председател на Националното събрание. Мадуро и Флорес са възприемани отдавна като могъща двойка в управлението.

Като външен министър, Мадуро пътуваше много, осъждаше външната политика на Съединените щати и създаваше съюзници сред нововъзникващите пазарни икономики като Русия и Китай. Алберто Вивас, приятел на Мадуро от училище, казва, че той е много аналитичен и изключително интелигентен. Хосе Алборнос, който е работил с Мадуро в парламента, хвали умението му да намира общ език с всички.

Ако спечели изборите, Мадуро ще трябва да се справи с тежък икономически сценарий след девалвацията на боливара миналия месец, която последва високите държавни разходи преди преизбирането на Чавес. Годишната инфлация надхвърля 20 процента, а добивът на петрол е в застой, въпреки че Венецуела има най-големите залежи на суров петрол в света.

Идеята за предаване на властта от Чавес на Мадуро може да е дошла от историческия лидер на Кубинската революция Фидел Кастро, ментора на Чавес, който преди шест години предаде властта на своя по-малък брат Раул, след като се разболя. По-младият Кастро започна оттогава бавна промяна на централизираната планова икономика на комунизма. Ако Мадуро прояви повече прагматизъм, това може да помогне за справяне с проблеми като престъпността, инфлацията и безработицата, които според критиците са станали необуздани заради съсредоточаването на Чавес върху по-идеологически въпроси.

Докато Чавес имаше репутацията на президент, който избира висшите ръководители според тяхната преданост и политически възгледи, хора, които са работили с Мадуро, твърдят, че за него водещите критерии са препоръките и усърдната работа. Каквито и да са намеренията му в дългосрочен план, Мадуро със сигурност ще споменава непрекъснато името на Чавес по време
на предизборната кампания, ще го възхвалява и представя почти като месия, посочва Ройтерс.