Съществуват няколко – правителство на ГЕРБ, на другите ПГ-та, експертен или служебно правителство

След оставката на кабинета на премиера Бойко Борисов съществуват няколко варианта за излизане от ситуацията.

По Конституция президентът Росен Плевнелиев сега ще трябва да проведе консултации с партиите и да връчи мандат на най-голямата от тях, това е ГЕРБ.

Борисов обаче днес бе повече от ясен, че няма да прави нов кабинет, няма да участва и в експертно или служебно правителство.

Следва втора опция пред държавния глава - втората по големина парламентарна сила получава мандат, тук се явават депутатите от БСП с лидера им Сергей Станишев. Малко е вероятно този сценарий да проработи, защото би получил единствено подкрепата на ДПС и евентуално на „Атака“.

При третата въртележка за възлагане на проучвателен мандат, президентът не е обвързан от следващато по численост парламентарна група.

При хипотеза, че мандатът отиде при хората на Ахмед Доган, те също е трудно да създадат кабинет, който ще получи подкрепата вероятно и единствено само на бившия си коалиционен партньор – Столетницата.

„Атака“ и "сините" пък нямат и минимален шанс да предложат, а и да получат подкрепа на ПГ-тата в парламента.

И тук отново се появава ролата на президента, който с политически совалки може да убеди всички партии да се създаде експертен кабинет, който да води страната до насрочените за момента на 7 юли парламентарни избори.

Всъщност, назначаването на правителство от експерти до края на това Народно събрание може да направи и самият парламент – подкрепено от достатъчно мнозинство, с ясни ангажименти, включително – провеждането на изборите, без значение кой ще е т. нар. мандатоносител (след като ГЕРБ подаде оставка).

Подобен вариант бе отигран през 1993 г. с назначаването на правителството на Любен Беров.

Ако и този вариант не сработи, Росен Плевнелиев има още една възможност – създаването на служебно правителство за месец-два до провеждането на извънредни предсрочни избори

Служебният кабинет се назначава от президента в хода на ясна конституционна процедура и разпускане на Народното събрание.

Основни характеристики на служебното правителство е неговият временен характер (по условие то не може да просъществува повече от три месеца – до провеждане на избори и излъчване на ново правителство), както и ограничените му функции, сведени до решаване на текущи въпроси и провеждането на избори.

След 89-та година у нас са действали две служебни правителства – на Ренета Инджова и на Стефан Софиянски.

Дейността на служебното правителство се прекратява със съставянето на нов Министерски съвет от новоизбраното Народно събрание.