Избрани Новини
Лъч светлина проби и в досиетата на прехода
Истината за криминалната държава излиза по-трудно от истината за комунистическата
Благодарение на просветления Буда доживяхме да видим лъч светлина в досиетата на прехода, които се оказаха по-строга държавна тайна дори от досиетата на действащите разузнавачи на България. От досиетата на комунизма почти всичко вече е извадено на показ даже с риск за държавно предателство, защото те не са нищо друго освен политическа и морална присъда над отминала епоха.
Досиетата на прехода обаче стоят заключени, защото са криминални. Присъдата, която може да последва от тях, би трябвало да е наказателна. Ето защо отварянето на едно-единствено досие е важен пробив в отбраната на несменяемата на власт олигархия. Тя няма как да не си дава сметка, че пътят й към затвора е постлан със същите досиета, по които се изкачи към "необяснимо" забогатяване.
Електронната енциклопедия "Уикипедия" твърди, че "според будизма по време на своето пробуждане Буда осъзнал пълното вникване в причината за страданието и необходимите стъпки за отстраняването му". Българският будизъм (Б.Б.) потвърждава по свой начин просветлението. Желаещите да го разберат трябва да тръгнат по стъпките на "Буда"
Последните личат ясно. Ето накъде водят:
Най-новото пробуждане на премиера Бойко Борисов е за ролята на организацията "Хизбула" в атентата на бургаското летище през юли миналата година. Докато бе в Брюксел за срещата на високо равнище на Европейския съюз, той каза пред медиите, за да го чуят останалите ръководители в Европа и по-надалеч: "ДНК на един от извършителите ми даде основание да позволя вече със степен на вероятност да се съобщи информацията, очаквана с месеци". С други думи не прокуратурата, а лично Бойко Борисов е бил споходен от прозрението кой е виновен.
Изследователите на будизма са изписали планини от книги как Буда е стигнал до своите прозрения. При анализа на българския му аналог се забелязват следните степени: С кримидосие наум той има нужда от авансово оневиняване, за да е защитен при опит да бъде компрометиран. Най-доброто алиби е доверието на западните служби и институции, които от зората на демокрацията в България й спускат еталони за добро и лошо. Всеки чужд орден или значка, всяка снимка с важен чужд ръководител се употребяват от "Буда" като доказателство за неговата невинност и затова са изложени на показ по стените на кабинетите му, които е обитавал през последните 20 години. Губеше му се обаче най-важната индулгенция от най-високото равнище - снимката с американския президент пред камината в Овалния кабинет. Той е убеден, че ако се сдобие с нея, ще достигне нирвана - състоянието на върховно освобождение или съвършен мир на ума. Никакви подозрения, че е имал вземане-даване с престъпни групировки, не би трябвало сетне да смущават спокойствието му.
Изкачването обаче до тази висша степен на освобождение изисква достойна жертва
Азиатският Буда е минал през крайностите на аскетизма, почти напълно се е лишавал от храна, като е ял на ден по едно листо или една ядка. Телосложението на нашия "Буда" не е устроено за такава жертва, която впрочем и никой не му иска. В горещата си амбиция да стигне до Вашингтон той само чака оттам да му кажат какво искат от него. Посланието идва в края на ноември: Eла на 3 декември 2012 г., за да говорим за разследването на атентата, за който сме убедени, че виновникът е "Хизбула", и се подготви да те питаме също за върховенството на закона в България и борбата с организираната престъпност. Това бяха главните теми - нещо като моркова и тоягата, - посочени в краткото официално съобщение на Белия дом, което звучеше като спешно повикване, защото Борисов трябваше да се яви само след седмица. Междувременно неговият вътрешен министър Цветан Цветанов бе подложен три седмици на инструктаж и препитване във всички възможни федерални служби по сигурност. Лично съветникът на президента Барак Обама по контратероризма Джон Бренън - настоящ кандидат за директор на ЦРУ - пръв отправи след среща с Цветанов поканата към Борисов, като я съчета с публична разгласа на дълбокото си убеждение във вината на "Хизбула".
След като прие Борисов в Белия дом, президентът Обама го остави да наговори всякакви интерпретации за срещата, която нашият премиер охотно представи като възхвала на собствените си успехи. Американците замълчаха тактично и с това изпълниха своята част от сделката
Ред беше на Борисов да се погрижи за своята, която според простодушното признание на министър Цветанов се свеждаше до назоваване през януари на виновника за атентата. Никой не се съмняваше какво очакват да чуят американците, но проблемът бе, че тяхното мнение се разминава с мнението на германците - най-близките покровители на Борисов в Евросъюза. Освен това и Франция не бе склонна да признае "Хизбула" за терористична организация. Без тези две държави, които са моторът на ЕС, не би могло да се изработи обща европейска позиция за провъзгласяване на "Хизбула" за терористична организация с всички произтичащи от това санкции за нея и за Ливан, в чието правителство участва. Досега само Холандия е направила такова признание, а Великобритания е стигнала до полупризнание, като твърди, че само военното крило на "Хизбула" заслужава международно осъждане. От Вашингтон Цветанов излетя направо за Лондон, за да изучи британския опит като резервен вариант.
Борисов пък се върна в София, сгънал акуратно знамето на войната срещу "Хизбула", дадено му от Обама с указанието да му намери дръжка. От него се искаше само да го издигне високо, за да постави под засилен американски и израелски натиск европейските държави. Срокът бе кратък, защото Израел планираше да удари легитимно опорните пунктове на "Хизбула" в отслабената от гражданската война Сирия, която нямаше как да отвърне. Операцията бе извършена на 30 януари.
Тъй като Борисов се обслужи с пиар визитата си в Белия дом, а сетне започна да се помайва, американците го заподозряха, че ги разиграва. Той опита да печели време, като заяви, че му трябват още малко технически доказателства, и за целта дори започна да готви следствен експеримент с взривяването на автобус. За да изпробва докъде ще стигне търпението на американците, първо запланува взривяването в началото на февруари, т.е. малко след крайния срок, а след това дори го разсрочи за пролетта, за да се доближи климатично до условията по времето на атентата, случил се насред лятото. Оттам до изборите щяха да остават два-три месеца и вторият мандат да се очертае безоблачно близо.
Шикалкавенето бе усетено и още на 1 януари Конгресът, който по принцип почива навръх Нова година като всички по света, прие резолюция, с която заяви, че ще "помага" на България да разобличи извършителите на атентата. По този начин напомни на Борисов, че Вашингтон държи на януари като вече договорен срок. Премиерът обаче сякаш медитираше и не помръдваше. Когато дойде краят на месеца, израелците вече нямаха нерви да го чакат и приведоха в действие плана си без неговите услуги.
Три дни по-късно Борисов бе ударен с тоягата, която му показа Обама - проблемът с организираната престъпност. Излезе на показ досието "Буда", според което Борисов е попаднал в обсега на специалните служби през 1997 г. За разлика от комунистическите досиета важното в него не беше разобличаването в сътрудничество с тайната полиция (какво лошо има да се сътрудничи на демократичните пазители на закона?), а разобличаването му като обект на наблюдение "за определяне на приоритетна престъпна ориентация". В същото досие фигурира и Цветелина Бориславова, дългогодишната приятелка на Борисов, станала обект на атентат, преди да поеме към собственото си "необяснимо" забогатяване като банкерка.
Едва тогава на Борисов му просветна, че го налагат с тоягата, която трябваше да употреби за дръжка на знаме, за да го оставят на мира (в нирвана). На планирания от по-рано консултативен съвет за национална сигурност при президента Росен Плевнелиев на 5 февруари той нареди на вътрешния министър Цветанов за първи път да направи публично "обосновано предположение", че "Хизбула" е автор на атентата. Вашингтон веднага обяви, че го смята за окончателно заключение, но разкриването на документи от досието "Буда" не спря. Наложи се Борисов отново да излезе публично и да заяви на 7 февруари, че лично е взел това трудно решение, въпреки че следствието не е приключило. Целта бе чрез изтъкване на личните си заслуги да предотврати по-нататъшното разобличаване на своята личност.
Разбира се, пресилено е да се твърди, че американците съхраняват досиетата на прехода и вадят от тях компрометиращи материали по целесъобразност. Онова, което се знае със сигурност, е, че имат траен и много висок интерес към тези досиета за разлика от комунистическите, както се разбра от разсекретените в сайта "Уикилийкс" телеграми на американските посланици у нас. Освен това е видимо как преследването на техните цели съвпада чудодейно с някои събития в България, които иначе би трябвало да нямат нищо общо. Но около Буда са се случвали какви ли не чудеса.