Жената, на която Бойко преброи пръстените, в откровена изповед

Не очаквам извинението на Бойко Борисов, не искам, не съм го направила за това. Аз искам неговата човечност - да обърне внимание за региона, в който оставя две общини без средства и препитание.
Това каза пред БГНЕС Даниела Генкова от ВМЗ Сопот – жената, която по време на протестите символично подари вечерята си от хляб и лук на премиера.

Той от своя страна ѝ потърси сметка за златните пръстени по ръката ѝ.

"Искам хората да живеят достойно и да получават достойни заплати", казва Даниела.
А пръстените си тя ще продължи да носи още само седмица. През другата ще ги заложи, за да плати сметките си. Така ще ѝ се наложи да продаде спомените си, като семейната халка – спомен от починалия ѝ съпруг, който също работил във ВМЗ.

"Той ми я подари и аз трябва да се разделя с нея. Аз съм имала хубави моменти с този човек и за мен това е спомен. Родителите ми също са загубени вече, а останалите са ми от тях – спомен. Не мога да ги върна тях, но поне това, което беше по мен и е по мен, но за в бъдеще няма да бъде. Аз си продавам спомените, спомените, в които аз съм живяла в миналото", казва измъчената жена.

Споделя, че е имала и други трудни моменти, замисляла е да опре до продажба, но дори и приятелите ѝ не й го позволили. Затова им благодари, защото освен морално, я подкрепят и финансово.

"Притеснява ме съкращението, което започва и поради тези изявления смятате ли, че ще ме оставят да работя в предприятието – сигурно ще ме съкратят", споделя жената.

Тя обаче държи на думите си и с пресипнал глас подчертава, че се бори за заплащане на достойния си труд.

А такова те не получават редовно, плаща им се на два, на три месеца и така все още държавата им дължи две заплати и три аванса и все още не знаят кога ще ги получат. И така преживяват с хляб и варива – ориз, фасул, все неща, които могат да се сготвят на няколко пъти.

По принуда е станала герой – не защото се възприема като такъв, а защото изказва позиция.
Държи да се мотивира и посочва, че на завода разчитат две общини, хората няма къде да работят. Програмите, за които властта говори са за по шест месеца или година и те не виждат в тях решение на проблема.

"В момента обещанията са много, значи аз също мога да обещавам, а въпросът е дали мога да го изпълня това обещание", споделя жената.

Иска да се обърне внимание хората в региона да имат работа, достоен труд и достойно заплащане. Това искам... говори ни Даниела, а докато казва това, колегите и викат: "Браво, браво".

Това все пак явно и вдъхва малко кураж и тя става още по-убедителна в позицията си, че не го прави за себе си, а за всички в региона и за цяла България.

"Няма нито едно предприятие, което е останало от 15-20 години, когато е започнала демокрацията. Има ли някакво предприятие, което съществува. Абсолютно всичко се затри. Това е последният завод, който е държавен и в момента искат да си измият ръцете и от него", казва жената и добавя: "В момента работим за държавата, значи държавата трябва да ни плати".

А колегите ѝ казват, че ги подкрепят, но тук прозата и борбата за съществуването вземат връх. "Нас моралната подкрепа не ни топли, нас ни топли да си получим заплатите, за да можем да си платим сметките", казва тя.