Избрани Новини
Бъдещето на комплексите
Санирането на панелките у нас стои на дневен ред
Строителството на панелни блокове и комплекси в България започва през 1962 година. В момента в страната има построени 707 000 панелни апартамента, като 200 000 от тях са в София. Определя се, че животът на панелките е 50 години. Почти половината население на българската столица обитава панелни блокове. 50 години след началото на жилищните комплекси обитателите в тях се изправят пред ново предизвикателство.
Първите 16 блока, построени в квартал „Надежда" в София между 1962-а и 1965-а година, вече се цепят и част от тях вече са негодни за обитаване.
Те са направени върху неподходяща земна основа и са се отворили пукнатини, които генерират бързото корозиране на връзките между панелите. Оттам цялата конструкция започва постепенно да се разрушава, обяснява инж. Чавдар Колев.
Конструкторите смятат, че панелните блокове могат да функционират без проблем и 100 години, но всичко зависи от изпълнението и най-вече от поддръжката на сградата. Но координацията между частните собственици на апартаменти е трудна и понякога невъзможна.
Експертите очакват бум на проблеми с панелни блокове след около 15 години, когато огромният бой такива сгради ще станат около 50-годишни.
Доц.д-р инж. Йордан Милев: Не бива да събаряме панелките
Всичките сгради по принцип имат експлоатационен срок на живот по нормативи от 50 години. Това означава, че в рамките на тези 50 години ако една такава сграда е добре проектирана, изпълнена и добре поддържана, за нея не са необходими големи основни ремонти на конструкцията. Това съвсем не означава, че след 50 години ние трябва да я събаряме. Може би се налага някакъв по-основен ремонт на тази сграда. И тук опираме до проблема, който имаме в България с всички жилищни сгради, не само с панелните, защото след 50 години и тези сгради, които са нови в момента, също ще остареят. У нас собствеността е много раздробена. Какво означава това. За да се направи обстоен преглед на една панелна сграда, хората трябва да я напуснат. Тук има една особеност. Елементите на панелните сгради са изработени в заводи, където контролът върху качеството им е бил много силен. Техните конструктивни елементи са много качествени. По-късно обаче тези елементи са сглобявани на самия обект, където контролът не винаги е на ниво. Защото ако няколко от връзките не са изпълнени както трябва,
СГРАДАТА СТАВА ОПАСНА ПРИ ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ
Проблемът е, че няма как да се каже кои са лошите връзки, това е нещо, което се открива на случаен принцип. При земетресението през май можеше сериозно да пострада едно училище във Връбница, което не беше панелно, но също е изпълнено по сглобяема система. Какво се оказа? От всичките връзки една единствена беше поддала при това сравнително слабо земетресение. Ако трусът беше по-силен, това щеше да разруши цялото училище. В други училище никъде нямаше поддала връзка. Случи се само в това, което като статистика е едно на хиляда.
Единственият начин да се укрепят панелките според мен е хората да излязат от сградата, за да се разкрият и да се видят връзките, да се усилят и след това обитателите на блока да се върнат обратно в сградата. Ама това нещо много трудно може да стане при нашата форма на собственост. Защото ако излязат навън хората, много трудно могат да намерят подслон някъде другаде. В чужбина например сградите не са частни, а са собственост на една голяма фирма, която може да изпрати хората в жилища под наем например. Докато при нашия модел
ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ ЗАТРУДНЯВА НЕЩАТА
Има разни уреди, с които може да се търсят проблемни места в конструкцията на сградата, но те никога не са сигурни. Затова и проблемът е голям, той не е само технически, а и социален. При панелните сгради проблемът е по-голям, защото за разлика от тухлените например панелът е монолитен и при него всичко е скрито. Ако например отнякъде е текла вода или нещо друго, тя може да е проникнала във връзките и да корозира съответните стоманени елементи. Сега е времето, за да се види какво ще се прави с панелките, които скоро ще закръглят 50 години. В страни като САЩ и Япония например тези сгради са дървени, за да живее в тях едно поколение, а следващото да ги разруши и да си построи нови.
Хората считат, че конструкцията на сградата е вечна и затова не бива да се дават пари за друго, освен
ЗА ТОПЛОИЗОЛАЦИИ, ДОГРАМИ И Т.Н.
В България хората не са свикнали да дават пари за ремонт на самата конструкция. Изследването на сградата струва пари, както и излизането на собствениците от нея, докато тя се ремонтира.
В Германия тези блокове са усилени по описания от мен начин. Във Франция са разрушени, а на мястото на старите сгради са построени нови. Представете си колко хора у нас биха били засегнати от този социален проблем, ако трябва да напуснат, макар и временно, сградите, които обитават. Проблемът не е толкова технически, колкото държавнически и социален.
Панелните блокове имат още живот, но всичко е въпрос на инвестиции. Не бива да се забравя, че проблемът на жилищната сграда е проблем на живеещите в нея. В повечето страни по света има силно развито отношение към частната собственост. И държавата не кара хората собственици на жилищата сами да си усилват конструкцията на сградите. Правят им се данъчни облекчения, или да речем при застраховките имат по-добри премии, самите имоти имат по-висока стойност. Ние обаче не сме богата държава. Хората сами също трудно могат да го направят.
Сградите, които не се поддържат, са стари и грозни
Поместваме мнения по темата от интернет форумите. Редакцията на „Монитор” не носи отговорност за изказаните мнения.
Imotko
Всяка сграда,която не се поддържа през годините,изглежда вехта,грозна и все по-грозна става. Близо до нас имаше едно много старо блокче,на четири етажа,мисля,че е тухлено,но гледката беше много неприятна,с паднала мазилка,вехто,неугледно.Миналата година жителите му разбраха,че така повече не може,организираха се,събраха пари и и го санираха цялостно отвън,като го боядисаха в много приятен и свеж цвят. Освен това голяма част от тях си смениха дограмата,както и парапетите на терасите.Сега не мога да го позная,все едно е нова кооперация,по нищо не личи какво е било преди. Съгласна съм,че панелните блокове не са най-красивата гледка,но със средства и усилия могат да придобият съвсем друг вид.Понякога и мен ме привлича красивата фасада на новите жилища,но като знам какво е качеството...бих предпочела панел
МаЯ
Важното е да се разбере, че и собствениците на такива жилища трябва да са активна страна, никой няма да дойде, да почука на вратата и да каже: "Извинете, може ли да ви санираме сградата безплатно"
Относно здравината, ако заварките са правени както трябва, а те в 95% от случаите са такива, както някой вече спомена, "панелките" могат да държат векове .
Димитър
Не че съм специалист, но предполагам, че и вие не сте правили заварките по панелките. Факт е че станаха няколко случая в страната, в които паднаха я тераси, я стени на панелни жилища. Да, наистина е много добре това, че когато я купуваш плащаш чистата площ, но доколкото съм запознат гаранцията на панелните блокове е около 80 години. Тоест ако се решиш да си купиш панелка с кредит, когато го изплатиш няма да си сигурен дали няма да ти падне терасата
Ако си направиш саниране само на твоята кота, все едно нищо не си направил - ефектът е минимален. А за да се разбереш с цяло стадо пенсионери да се санира целият блок - успех.
Това което особено не харесвам на панелките, е шумоизолацията им - по-точно липсата на такава. Така че лично моето мнение е, че да тръгнеш да купуваш тепърва панелно жилище си е чиста набутка.
Собственик
Какво ще стане наистина? И действително ли неминуемо ще паднат някой ден?Казват, че имали предел на живот, но коя сграда, ако не се поддържа, не би паднала? Та нали при срутването на сградата на „Алабин”,при която загинаха двете момичета, става въпрос за тухлена къща, а не за панел... Все се надявам, че ако се санират правилно, панелите ще изкарат още дълго време.