Потомците на ген. Делов свирят в половин Европа

Най-доброто от печата

29-10-2012, 06:03

Снимка:

Личен архив

Автор:

Bulgariautre

Всичко от Автора

Освободителят на Родопите предал на деца и внуци музикален ген

"Ако удостоят дядо ми с орден "Стара планина", с удоволствие бих взела няколко дни отпуск, за да присъствам на церемонията. Това ще бъде изключителен момент в моя живот", разказва Надя Делова-Демирева.

Тя и съпругът й Петър живеят в малкото норвежко градче Улстейнвик и преподават едновременно в две музикални училища.

"Аз съм единственият цигулар в града и всяка седмица през ръцете ми минават 62 ученици. Някои от тях съм водила на концерти в България", разказва Надя. 
Не се знае дали генерал Делов е имал музикален талант, но този ген е заложен у всички негови наследници.

"Спомням си как навремето в деня на смъртта му трите му деца 
се събираха на помен при баба разказва внучката Анна Радославова, която днес живее в Кардиф при дъщеря си Павлина.

"Майка ми Теодора, която е професионален музикант, сядаше на пианото. Чичо Димитър, изучил се в Германия за фармацевт, вземаше китарата. А чичо Петър, най-малкият син, стоматологът, имаше незабравим глас".

Подхващали се семейни концерти, които малката тогава Анна помни и до днес. Самата тя не е завършила музика, а фармация, но предала гена на дъщеря си Павлина Радославова-Хулберт. В момента щерката преподава пиано в Кралската уелска академия в Кардиф, където живее заедно със съпруга си. Зетят, който поживял няколко години в България, говори перфектен български, както и 14-годишната внучка. Другият син на Анна е единственият наследник на Делови, останал в България. Александър Радославов работил десетина години в студио "Екран" на БНТ, преди да се обърне към Бога. В момента служи в пернишка черква, където е изключително тачен от енориашите си, разказва майка му.
Надя Делова-Демирева пък е щерката на най-малкия син Петър. Не е виждала дядо си жив, но е слушала достатъчно спомени, които я карат да се гордее, че е негова наследничка.

"Татко ми е разказвал, че генералът имал ординарец - млад войник, който трябвало да се грижи за него, както се полага и на всички останали военачалници. Дядо обаче никога не давал да му лъскат ботушите.  Все казвал на момчето: "Ако ти остава време, учи се, чети повече, а ботушите мога да си лъсна и са."

Не давал да му вършат никакви лични работи, които може да свърши самостоятелно. И сам написал първия у нас военен учебник - книжка наръчник за войниците с инструкции, за която бил награден лично от Батенберг. Впрочем генералът бил известен с това, че никога не скланял глава, дори пред Фердинанд, разказва Надя.

Дошъл например царят в полка на посещение и заварил войниците мръсни, току-що завърнали се от учение. Попитал естествено генерал Делов: "Защо са в такъв вид войниците, защо са с дрипави куртки?" А военачалникът отговорил: "Куртките им са стари, нямаме пари за нови. Ако Ваше величество благоволи, нека се отпуснат средства от хазната за тази цел".

Фердинанд не просто не благоволил - когато на финала се ръкувал с всички командири, не подал ръка само на ген. Делов. Колегите му тутакси заговорили: "Щом царят ви недолюбва, трябва да си стягате куфарите за Диарбеки". По онова време освен хората на честта царят недолюбвал и Видин. Той бил смятан за "олекотената" версия на Диарбекир - ако някой не му бил угоден, го пращал там.
Скоро след това и на генерал Делов му дошъл ред да стяга багажа именно за Видин, разказва Надя. "Прави ми впечатление, че в България малко се знае за генерала, дори в Кърджали. Малцина знаят например, че той е от рода на Георги Раковски, а негов вуйчо е Гаврил Кръстевич".
Самата тя е завършила музика в Пловдив, но от 1986 година живее в Норвегия. Заедно със съпруга си създали оркестър, който първоначално пътувал - 9-10 месеца свирели в северната страна, а през останалото време от годината живеели у нас. През 1989 г. с разпада на Източния блок се разпаднал и оркестърът. Надя и Петър се преселили за постоянно в Норвегия и започнали работа в пиано бар. Малко по-късно видели обява, че се търсят учители по музика, и се явили на прослушване. Оттогава до днес преподават музика на млади таланти, имат и джаз формация, с която непрестанно пътуват на концерти.

Дъщеря им Зорница също живее в града, завършила е международен туризъм, а сега работи в кметството. Надя много обича да разказва на учениците си за България, пуска им и наша музика.

"В един от норвежките учебници дори има българска народна песен. Децата тук обаче трудно улавят неравноделните ритми. Ако си го нямаш в кръвта, не става", разказва Надя. Тя ръководи и детски оркестър, който е водила в Пловдив. Децата спали в Широка лъка и се влюбили в българската природа. Сега "наследниците" им все я врънкат да заведе и тях в родината си. Самите Надя и Петър прекарват всички летни ваканции у нас, както и Великденските празници. "В Осло има гръцка църква, но ние живеем на 500 км оттам. Когато имаме възможност обаче, ходим да чуем службата - много топло ми става, като запаля свещица в православен храм", разказва Надя.



Снимка на Деня

Таен агент? Настимир Ананиев, скрит зад фикус, подслушва Бойко Борисов