Навсякъде в Европа се забелязва възход на ксенофобски и популистки партии

Гръцката "Златна зора" е най-успешната крайнодясна формация в Европа.

Има 18 депутати в парламента, но се сблъсква с обвинения, че стои зад повечето расистки нападения в страната. Възходът на тези партии в страните от Европейския съюз, според някои оценки, не е само породено от икономическите проблеми, пише в свой анализ „Свободна Европа”.

"Купуваме храна, произведена в Гърция и я даваме само на гърци”, обича да казва Илияс Касидиярис, говорител на "Златна зора", показвайки опашката от няколкостотин хора, главно възрастни, чакащи за храна на площад „Синтагма” в Атина.

Пред тях жени и мъже облечени в черни тениски им проверяват личните карти, преди да им дадат пластмасова кесия с плодове, зелечуци и макарони.

Основателят на партията Никос Михалолякос настоява, че не става дума за неонацистки групи, въпреки, че нейният официален символ много прилича на свастиката, а членовете й се поздравяват с характерния нацистки поздрав – гордо вдигната дясна ръка.

Сред тези, които гласуват за "Златна зора" има много полицаи, недоволни млади гърци и възрастни хора, които живеят в райони с висока престъпност.

Партията получи доверие, благодарение на предоставянето на храна и други социални дейности, но пропагандирания от нея расизъм, антисемитизъм и вкус към насилие безпокои много гърци.

"Тази партия има силен хулигански елемент и подържа връзки с престъпният свят", казва за вестник "Икономист" кметът на Солун Янис Бутарис, който бе разкритикуван от „Златна зора” затова, че подкрепи първия гей-парад в града.

С икономическите трудности и мерките за строги икономии в еврозоната се обяснява възхода не само на антиимигрантската крайна десница в Гърция, но и тази в Холандия, Унгария, Финландия и други страни-членки на Европейския съюз. Матю Гудвин, експерт в тази област от университета в Нотингам обаче не е съгласен с тази констатация:

"Често срещана фраза е, че гласуваме за нацистите, защото Европа е в рецесия", казва той и добавя, че тук става дума повече за загрижеността за националната култура, идентитета и начина на живот, отколкото за материалните проблеми. Потенциалът за ксенофобска партия съществува във всяка европейска държава, независимо дали тя е богата и с висок кредитен рейтинг като Холандия, или е на ръба на фалита, като Гърция.

"Достатъчно е само една безотговорна партия да се окачи на такива чувства", казва Гудвин.

"Националният фронт" във Франция и "Слободарската партия" в Холандия бяха най-често посочвани като организатори на антиимигрантски чувства. Основните партии пък не са в състояние да убедят обикновените гласоподаватели, че разбират техния страх от глобализацията, както и недоверието им в елита.

"Слободарската партия", използвайки антиислямска платформа само за пет години от нейното съществуване стана трета по големина в Холандия. Нейният лидер Герт Вилдерс смята, че ислямът е назадничав и поиска забраната на Корана. От друга страна той се позиционира като защитник на правата на хомосексуалистите и е верен поддръжник на Израел.

Неговата партия вече оказва дълбоко въздействие върху холандската политика. Основните партии най-често се сблъскат с изтичане на избиратели. Затова те са принудени да приемат много „крайни” идеи, като например забраната на двойното гражданство.