Избрани Новини
Писателят Димитър Недков: Илия Павлов очакваше смъртта. Предполагаше я
Беше разбрал колко неправилен път е извървял. Беше надценил себе си и беше влязъл във взаимоотношения със сериозни кръгове извън България, където искаше да направи големия удар.
- Говориш много идеализирано за Илия Павлов - едва ли не като за човек, който се е водил само от патриотични подбуди в действията си. По това време обаче "Мултигруп" се беше превърнала в мръсна дума. Защо?
- Говоря идеализирано за Илия, защото съм наясно и с всичките му състояния, настроения и дейности. "Мултигруп" се превърна в мръсна дума по няколко причини. Първо - в корпорацията намериха убежище известни имена от бившата номенклатура. Но и това, без да идеализирам, се оказа много прозорливо решение на Илия Павлов. Давам пример. На въпроса: "Защо го вземаш оня инженер, който е бил член на ЦК, но в същото време е и главен проектант на еди-какво си", Илия казва: "Много просто, нали купихме "Елкабел", този човек го е строил. Искам точно той да ми каже защо държавата го е построила този завод, каква е била стратегията, на какви пазари е трябвало да се стъпи. Да, той е мръсна червена номенклатура, но той го е създал и знае всичко за него, а пък аз сега съм го купил, за да работи и да правя пари. На мен такива хора ми трябват". Илия умееше да използва хората и да изстисква от тях максималното със своя си хитър, природно дарен, саморасъл, необработен интелект. Той знаеше как да общува с тях. Само на едно не се беше научил - как да ги оценява. Започна да се учи чак към края. Питал съм го: "Еди-кой си от системата те краде, то е видно, че прави нещо зад гърба на "Мултигруп", защо го държиш?" Отговорът му бе: "Сигурно е така, само че знаеш ли, аз не му плащам толкова, колкото той заслужава".
- Доста цинично!
- Ето го истинския Илия: "Аз не му плащам толкова, колкото заслужава! Ами какво да прави човекът? Ще краде! Още не можем да разберем механизмите, казваше той, ние сега сме на етапа да купуваме предприятия, земи, да строим, да правим - това е дивият капитализъм. Следващият етап е да се научим как се купуват хора. Само че, вика, това е нещо по-сложно и по-трудно". Така разсъждаваше.
- Кой го захлеби Илия Павлов? Кой му даде първите пари? Куфарчето? Луканов или...?
- Пак ще кажеш, че идеализирам, но системата не е това - ето тук едно куфарче, което оставям до масата и ти започвай да правиш бизнес. Не! Благодарение на определени познанства, връзки и контакти Илия се възползва като всички останали като него. В края на 1989 година се разруши върхът на пирамидата на държавата. Премахнаха се системите на контрол, на наблюдение на парите, на сметките. Тогава не е било важно да се разбереш с Луканов, важно е било да се разбереш с Иван Миронов например.
- Банкера.
- Да, и разговорът е много прост. Като писател ще ти го кажа по най-простия начин. "Добър ден. - Добър ден. - Отпускаш ми 5 милиона. Връщам ти веднага 1 милион. Достатъчно ли ти е? - Не, милион и половина. - Окей, хайде нека да са два, защото след 3 месеца трябва да ми отпуснеш следващите 10 милиона". Това е! И то опира до морала на хората, в които попада контролът на парите след рухването на системата.
- А какъв дял има за създаването на Илия като бизнесмен генерал Петър Чергиланов - тъстът му, бащата на първата му съпруга Антония?
- Огромен! Генерал Чергиланов (шеф на военното контраразузнаване, суров човек с принципи на истински военен, починал през 2009 г. - б.а.) създава у Илия най-важния комплекс на един мъж. Един мъж, който произхожда от обикновените среди, се влюбва в една красавица, която е расла във ВИП обстановка. Тръгва към нея, чува, че баща й е генерал еди-кой си, но не това е най-важното в този момент. Оженват се и той попада в огромно жилище, в което като отваря хладилника, вижда, че там има неща, които ги няма навън. Вижда как на тази красавица са й задоволени всякакви прищявки. И този мъж, когато се прибира вечер след вечер, се пита - какво нося аз в тази къща, какво мога аз да направя, какви са ми възможностите? В един момент на красавицата й омръзва и започва да му натяква: "Абе ти кой си? Ти няма ли да направиш нещо? Я виж баща ми какво прави?" Това поражда оня комплекс в мъжа, в който той започва да си казва: "Мама му стара, какво да направя, за да стана като тия? Каква игра да изиграя? Аз съм момчето на улицата и аз трябва да видя какво мога да направя на улицата, з ада им натрия носа на тия". Великият генерал го гледа високомерно, иронично, не го брои за нищо. Тъщата, която от първия миг е скачала срещу това селянче, което й влиза в къщата - забравила, че и тя е дошла от Гигенци, но попаднала в РМС, запознала се с генерала и животът й се уредил - също не го понася.
Тази генералска среда е създала най-големия комплекс в този мъж, свикнал да се бори, свикнал да го бият, свикнал и той да бие. Това му дава озлоблението към живота и стремежа: "Аз ще ви покажа кой съм!". Това е съдбата на повечето знайни и незнайни български играчи по времето на прехода.
- С първата си съпруга Илия се развежда през 1991-1992 г. и, пак на улицата, среща Дарина Павлова - друга красавица, този път актриса.
- Да. Тогава пък изпада в другата крайност, но вече и със самочувствието - аз съм еди-кой си. Пак на улицата. То всичко се случва на улицата.
- Да. И на улицата намери смъртта си (Павлов е убит на 7 март 2003 г. от снайперист пред входа на сградата на "Мултигруп" с един-единствен куршум, б.а.).
- Да. Мисля, че той я очакваше. Той я предполагаше тази смърт.
- Защо?
- Защото вече беше разбрал колко неправилен път е извървял. И второ, беше надценил себе си и беше влязъл във взаимоотношения със сериозни кръгове извън България, където искаше да направи големия удар. Може би стремежът му към суперголемия удар, за да разреши финансовите и икономическите си проблеми, които имаха всички тогава - това е замъглило съзнанието му. Но Илия не се страхуваше от смъртта.
- Дължал ли е на Милошевич 250 милиона?
- Не.
- Това е една от версиите. Другата е, че са се скарали с Луканов, който му е дал 160 милиона.
- Това, че са се скарали с Луканов, е публично известно. Но свадата с Луканов не е за пари, а за бизнес, за бизнес територии.
- В енергетиката?
- Луканов никога не е раздавал пари. Луканов е раздавал територии от бизнеса.
- Какви очаквания на Луканов не е покрил Илия, за да се скарат?
- Първо, личната му подвеждаща емоция на самия Илия, че вече толкова много е дорасъл, че може да се изправи и да каже на човек като Луканов: "Аз ще кажа кой кара влака!". До този тип общества има определен път. Който иска да стигне там, трябва много точно да се самоподготви, за да влезе. Така нареченият български политически и икономически елит не извървя такъв път. Първо, защото няма приемственост, няма от кого да се научиш как да се държиш в такова общество. Второ, те поискаха да влязат с едно самочувствие, много погрешно, че парите решават всичко. Докато разберат, че не става въпрос за пари, а за нещо съвършено друго, мина много време. Илия се върна много впечатлен от един международен икономически форум и каза...
- В Давос?
- Да, и на други форуми, и казва: "Представяш ли си, три дни тия играчи разпределят бизнеса в света и нито един не спомена една цифра! Там се говори защо трябва да го има петролопровода Бургас-Александруполис, как ще се отрази това на геополитиката, на взаимоотношенията в региона. Вземат кардинални решения, които ще променят света, и никой не говори колко ще струва. После, казва той, разбирам, че то това било работа на счетоводителите, не на бизнесмените, не на политиците".