А какво да правим със съветския солдат, размахал "Шпагин" над София?

Архив София

12-08-2012, 17:14

Автор:

Мария Христова

Всичко от Автора

Стана ясно, че грозотията до НДК ще бъде демонтирана, но нерешен остава въпросът за Паметника на Съветската армия.

В последно време българското общество се раздира от противоречия по повод съдбата на комунистическите паметници у нас.

Някои ревностно бранят съветските бетонни монументи с аргумента, че не бива да рушим историята, други биха ги съборили при първа възможност, трети пък не се интересуват от подобни душевни вълнения.

През юни 2011 г. неизвестни лица пребоядисаха Паметника на Съветската армия в София, превръщайки строгите съветски воини в американски анимационни герои, предвождани от Супермен, под които се мъдреше надпис: „В крак с времето“. Този акт, заклеймен от едни като „вандалщина“, бе счетен за смел стрийт арт от други. Едно е сигурно обаче – никой не остана безразличен към изявата на неизвестния художник, включително чуждите медии, които отразиха странното цветно превъплъщение.

Кой е крив и кой е прав в цялата тази ситуация? Нека първо разгледаме фактите, пред които, казват, и боговете мълчат.

Върху бетонния паметник, издигащ се в сърцето на София, са изобразени съветски воин с вдигнат автомат, а от двете му страни гордо са застанали български работник и селянка. Мемориалният комплекс включва и други скулптурни композиции, разположени около основния монумент, а надписът гласи: „На Съветската армия-освободителка от признателния български народ“.

Ето я и първата фактологическа грешка. Съветската армия никога не е освобождавала България. Нещо повече – Съветската армия обявява война на България и окупира територията ни. Но нека върнем лентата...

По време на Втората световна война България е съюзник на Германия, но не изпраща нито един войник в подкрепа на немците, запазвайки неутралитет по отношение на СССР.

На 5 септември 1944 година червената армия обявява война на България и навлиза в страната.

Като резултат от съветските действия България се бие срещу довчерашния си немски съюзник и дава 40 000 убити. Освен това е определена за победена страна във войната, отстъпва Македония на Югославия и Беломорска Тракия на Гърция, като изплаща и репарации.

Тъжно, но факт. А още по-тъжно е, че съветските действия през 1944 г. поставят в България началото на кървав комунистически режим, по време на който са съдени и избити хиляди хора, неудобни на новата политическа система.

И отново идва моментът да се запитаме: от какво ни е освободила Съветската армия и заслужава ли нейни паметници да осейват цяла България? Ще разрушим ли наистина историята, ако ги премахнем? Отговорът е: не, няма. Защото това е една лъжлива история. Писана сякаш от слепец и целяща да ослепи и тези, които я четат.

Комунизмът е злина и негови символи не бива гордо да се извисяват в една вече свободна държава, каквато е България. Нека помислим колко шокиращо би било, ако насред столицата ни се издига паметник на нацизма. Е, разлика няма.



Снимка на Деня

Таен агент? Настимир Ананиев, скрит зад фикус, подслушва Бойко Борисов