Избрани Новини
Разпадането на СССР - урок за еврото
Е ли еврозоната СССР, а Германия - РСФСР, пожелала да се отцепи?
Има исторически моменти, в които събитията, които са на пръв поглед невероятни, изведнъж стават неизбежни, пише за The Financial Times Филип Стивънс.
Затова съветът към европейските лидери е – замислете се върху един подобен повратен момент.
Преди броени дни Стивънс посетил лекция на дипломат в оставка.
“Той говореше, че през 1980-те години Западът бил абсолютно сигурен в две неща: първо, съветската система е нежизнеспособна, второ, тя ще съществува вечно. Чувайки думите му, всички присъстващи си помислиха за еврото”, - пише авторът.
Съветските ръководители изгубиха от убедеността, че съветската държава и социалистическият строй ще останат неизменни, каквото и да се случи. “Ако смяташ, че някое събитие е невъзможно, то едва ли ще приемеш мерки за сигурност”.
“В момента на разпада през 1992 г. непреодолимото налягане на разрива тръгваше от центъра: откъсна се Русия, а не периферните държави”, пише Стивънс.
И така, еврозоната – това е СССР, а Германия днес е РСФСР, пожелала да се отцепи?
И да, и не.
Еврозоната не е “империя, основана на обречена икономическа система”, - пояснява той. А нейните икономически проблеми са предизвикани не от съществуването на еврото, а от кризата, породена от англосаксонския модел на финансов капитализъм. Разпадът на еврозоната, за разлика от разпада на СССР, няма да докосне икономическата идентичност на държавните граници.
И все пак, Стивънс открива паралели със СССР. Европейските политици и банкери са уверени, че еврото ще се съхрани, защото алтернативните сценарии са просто немислими. “Но и съветските ръководители мислеха, че дори нищо да не правят, всичко ще си остане както преди”, - отбелязва авторът.
За разлика от СССР, еврозоната не е обречена на разпад под теглото на вътрешни противоречия, но съхранението й – съвсем не е неизбежност, заключава той.