Шимпанзето Наташа показало изключително високи резултати в сравнение със събратята си в първото изследване, което документира индивидуални разлики в интелекта на животни

Шимпанзе на име Наташа е първият документиран „гении“ сред животните.

На тестове за когнитивен капацитет тя показала резултати, които били много над очакваното.

Наташа била част от изследване на Джоузеф Кал и Ещър Херман от отдела за еволюционна антропология към института „Макс Планк“ в Лайцпиг, Германия. Те обобщили данните от проучването на две групи примати – едната от 30 индивида, който живеят в Лайцпиг включвала шимпанзета, бонобота и горили и втора – от 106  шимпанзета в две африкански защитени зони.  В продължение на години те били изследвани за широка гама умствени умения, от пространствено ориентиране, през използване на инструменти, до социално учене и комуникация.

Сред приматите в Лацпиг, три се представили занчително по-добре от останалите на всички задачи, но не с много. 17 от африканските се представили по-добре, но никое не стигнало нивото на  Наташа.

„Впечатляващо е, че Кал и Херман са успели за пръв път да документират индивдуалните вариации в интелигентността на животни“, казва Алекс Торнтън от Кеймбриджкия университет.

В  свое изследване Торнтън идентифицирал някои фактори, които може да обяснят защо някои отделни животни се справят по-добре от други на когнитивни тестове. Той открил, че възрастните в общия случай се представят по-добре от младите. А животни отгледани от хора показали по-високи резултати от тези, които били отгледани в естествената си среда.  

Въпреки това, контакт с хора не обяснява високите резултати на Наташа – тя била на същата възраст като останалите шимпанзета, с които я сравнявали, и не предпочитала компанията на хора. Корените на високата и интелигентност си остават мистерия.

Освен определянето на това, какво прави едно шимпанзе умно, анализът на Кал показва и към ключова разлика между интелигентността на шимпанзетата и хората. В IQ тестовете на хората, различните форми на интелигентност, като език и пространствено мислене често корелират: индивиди, които са добри с един вид задача са добри и с останалите. Това е довело учените да вярват,че хората имат „обща интелигентност“, която играе роля във мисленето ни.

Шимпанзетата на Кал не показали следи от такава обща интелигентност. Да са добри на физически задачи не означава,че ще са добри и на социални. Подобно „раздробяване“ било особено видно в тестове за социална интелигентност. При хората различните социални умения, като комуникация и учене от други корелират силно – те идват като „пакет“. С изключение на Наташа, Кал не видял знаци от това в други шимпанзета.

„Приматите имат тези социални когнитивни умения, но нямат начин да ги съберат в едно“, казва той. „За разлика от тях, 2-годишно човешко дете има пълен комплект от социлани умения. Това, ни дава предимство пред нашите най-близки братовчеди“,обяснява ученият.

Данните от изследването на Наташа са едно от многото доказателства, че социалните умения, като учене и комуникиране са това, което наистина ни отличава от шимпанзетата.

Кевин Лаланд от университета St. Andrews показал наскоро това в сравнение между човешки деца и шимпанзета. На група хлапета и група примати била представена кутия с три заключени отсека, всяка от които се отваряла по различен начин и съдържала награда.

Изследваните лица трябвало да отворят отсеците в определен ред за да получат наградата. Децата  използвали социални умения за да се справят с проблема – те показвали едни на други как са разрешили задачата. При шимпанзетата, всяко се занимавало с кутията само, и те се провалии.