Заради все още високото ниво на радиация, областта в радиус от 20 км. около град Окума, в който се намира електроцентралата, е затворена.

Една година от мощното земетресение, предизвикало вълни цунами и атомна авария в АЕЦ "Фукушима", се навършва днес, припомня Блиц. Апокалипсисът в Страната на изгряващото слънце взе десетки хиляди жертви и се превърна в тема номер 1 по целия свят.

Най-тежки и опасни последици земетресението и последвалото го цунами имаха върху атомната централа във Фукушима, където бе обявена авария от най-високата седма степен. Бедствията прекъсват захранването към охладителните системи на централата. Обявена бе зона за евакуация в радиус от 10 км. от съоръженията. Въпреки опитите на японските специалисти да се справят с проблема в следващите няколко дни в реакторите на електроцентралата бяха отчетени взривове, които доведоха до изхвърляне на радиация във въздуха.

По данни на Японската агенция за ядрена и индустриална безопасност количеството на изтеклата радиация надвишаваше 15 пъти нормата, необходима за поставяне на аварията в седма степен. След земетресението в Япония броят на загиналите и безследно изчезнали хора надвишава 30 хиляди. Бедствието нанесе тежки удари върху икономиката и инфраструктурата на страната. Заради разрушенията десетки хиляди останаха без домове, а множество други бяха принудени да напуснат жилищата си заради евакуацията около авариралата атомна централа. Днес, една година по-късно, земята около АЕЦ „Фукушима” може да се сравни със „зоната на здрача”.

Последиците върху околната среда са толкова тежки, че районът може да бъде „отписан” от картата за години напред. Заради все още високото ниво на радиация, областта в радиус от 20 км. около град Окума, в който се намира електроцентралата, е затворена. По периферията на участъка са разположени полицейски патрули, които следят за реда. Градът се е превърнал в „ничия земя”. Заради наложилата се незабавна евакуация хората са изоставили не само домовете, но и вещите си, превръщайки Окума в автентична музейна експозиция на бита.

Скорошни изследвания сочат, че поради опасния климат дори птиците са напуснали територията. През изминалата година до отцепения град Окума са били допуснати само хора, които са имали съществена причина. Посещенията са били кратки, осъществили са се след специално разрешение на властите и с ескорт. В повечето случаи хората са искали да съберат важни документи или оборудване, без което не са можели да продължат бизнеса си.

Положението в самата база на електроцентралата обаче е съвсем различно. Там кипи оживление. Сградите на реакторите са само скеле, което напомня за силата на миналогодишната експлозия. Около тях се издигат два огромни крана, които разчистват отломките. В неголямото разстояние между реакторите и океана е издигната нова стена от камъни и чували, която трябва да предпазва съоръжението от вълни. Около 3000 души работят ежедневно за отстраняването на последиците от земетресението. Заради завишеното ниво на радияция, те носят специални костюми, а времето, което прекарват в централата, не трябва да надвишава четири часа на ден.

Част от екипа са и служителите, които миналата година работиха усърдно, за да се избегне по-голяма катастрофа. Те бяха наречени „50-те от Фукушима”. Въпреки тежките изпитания, през които са преминали, те не губят надежда. Те се надяват, че ще успеят да разглобят инсталацията и да премахнат ядреното гориво. Свидетелство за забележителния дух на екипа е бележка, която един от работниците е дал на журналист от Би Би Си, който е бил допуснат на посещение при тях. Посланието благодари на всички хора по света, които в трудния момент са изпратили материална или мислена подкрепа на Япония.

Заключението на бележката гласи: „Ще ви предадем атомната централа на Фукушима в по-добро състояние, отколкото е била някога. Това е истинската цел на работата ни.” В същото време, от Международната агенция за атомна енергия смятат, че ядрената енергия е по-безопасна, отколкото преди година, когато заради серия от аварии в АЕЦ "Даиичи" в японската префектура Фукушима загинаха или изчезнаха 19 000 души, заяви генералният директор на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) Юкия Амано, цитиран от Reuters. Според природозащитната организация Greenpeace обаче МААЕ и световните лидери не са се поучили от бедствието.

В навечерието на годишнината от земетресението и вълните цунами, които предизвикаха най-тежката ядрена криза след аварията в Чернобил през 1986 г., Амано заяви, че властите по света са взели разумни мерки, за да подобрят ядрената безопасност. "Ние знаем какво се обърка преди година и знаем какво трябва да направим – не само в Япония, но и навсякъде по света. Сега трябва да запазим темпото. Самодоволството може да струва човешки животи". След аварията във Фукушима Германия, Швейцария и Белгия решиха постепенно да спрат да използват ядрена енергия и да се насочат към алтернативни енергийни източници.

Близо 50 други държави, които използват, строят, или планират да построят атомни централи обаче продължават да разчитат на ядрената енергетика, въпреки че разходите за нея се увеличават. Амано отбеляза, че въпреки че аварията във Фукушима беше предизвикана от природна стихия, причината за нея са несъвършенствата на създадените от човека технологии, системите за надзор и управлението на кризата. Той подчерта, че тези слабости не са характерни само за Япония. "Държавите по целия свят търсят слабиет звена в системите си за защита и взимат мерки, за да ги подсилят", заяви Амано.

Въпреки това Greenpeace смята, че от аварията във Фукушима не са извадени поуки. "Индустрията и политиците по света побързаха да извършат така наречените стрес-тестове, само за да заключат, че няма нито един реактор, който да е опасен и да се налага да бъде затворен", коментира координаторът на ядрената кампания на Greenpeace Ян Беранек. "Няма съмнение, че АЕЦ "Даиичи" във Фукушима щеше да премине тези тестове", пише той в имейл до Reuters. МААЕ "дори заяви, че основният проблем в момента е да се възстанови общественото доверие (в ядрената енергетика) – а не да се намери по-добър начин за защита на хората. Това трябва да се промени, или неизбежно ще има нова ядрена катастрофа", смята Баранек.