Това са част от предсказанията на пророчицата Слава Севрюкова

“...И ще дойде жена, която ще оправи нещата. Това ще стане към 2017- 2018 г. Тя ще възвърне в политическия живот истинското родолюбие и забравени изконни ценности. Това ще е белег за изплащане на българската карма. Тогава ще се оттласнем напред”. Това са част от предсказанията на пророчицата Слава Севрюкова /1902-1991г./ по отношение по-близкото бъдеще на страната ни. За по-далечното тя възкликва: “Благословена! Светлина, много светлина!...Колкото и да се люшка в разбунения световен океан, не ще пропадне...” Преди всичко това обаче, според пророчицата, предстои един позорен акт – откъсване на югоизточна България и преминаването й към Турция.

Звучи немислимо и дори налудничаво, но понеже предстои в близките години, ще поживеем, ще видим. Случайно или не Слава Севрюкова, в сравнение с Ванга, не е толкова популярна приживе, въпреки че дарбата й е далеч по- проникновена. Самата Ванга я нарича “светата Слава”. Запознати твърдят, че двете често са си общували по телепатичен път. Същото се случва и в годините преди Втората световна война, когато Слава се сближава с учителя Петър Дънов и лечителя Петър Димков. По времето на соца кланът Живкови и свитата му обсебват леля Ванга. Слава пък попада под чадъра на военната върхушка и обкръжението на тогавашния министър-председател Станко Тодоров. Оставят я да живее тихо и незабележимо, за да е подръка при нужда. А нужди се явяват непрекъснато. По време на войната във Виетнам, примерно, искат от нея прогноза за развитието на събитията. Феноменът Слава им предлага информация от първоизточника – влиза в съзнанието на самия американски президент Ричард Никсън: “ Объркан е, но си мисли: Ще се бием до победа...! Няма да победят. И той няма да си изкара мандата...”. Още тогава тя предсказва, че американците ще водят две войни в Ирак. Тогава, разбира се, не й вярват. Още по- малко й вярват, когато в 70-те години на миналия век предрича, че изглеждащата непоклатима комунистическа система ще рухне скоро и много бързо. “...Пратен е човек с белег на челото, той ще разруши империята...”. Приживе Слава отказва всякакви публични изяви, не иска да се шуми около името й, не всякога и не всекиго приема. Отделя по- голяма част от времето си да прониква в света на микрокосмоса. Благодарение на “третото си око” психотроничката сканира атомите на лекия водород, хелия, решетката на кристалите и т.н. Открива най-малката елементарна /божия/ частица и я нарича “псилон”. От друга страна, пред тесен кръг от близки, говори за пътешествията си в дълбините на Космоса, в света на отвъдното, устройството на Вселената, различните видове извънземни цививилизации...И винаги подчертава, че това, което в разказите й звучи като фентъзи, един ден ще бъде достояние на едно ново и по-духовно човечество. Какъв ще е пътят дотам? “...Задава се преломна епоха на кармично разплащане. Затова милиони и милиарди души ще се въплащават /завръщат/. Да се изчистят от тегобите на миналото...После ще преминат обратно в отвъдното - масово и внезапно...Катаклизми, климатични аномалии, болести...Броят на людете винаги е бил контролиран от Висшия разум и съобразен с планетарните блага...До края на 2100-та година се затваря третия цикъл от нашето развитие след Христа.

Предстоят oще 9 такива в еволюцията, докато станат 12...Хората ще стават все повече духовно зрящи и към 2450-та година тези тенденции ще се откроят в най-висша степен... Хората ще са много, ама много по-добри. Помнете – има ли доброта, ще има живот и бъдеще. За нас и след нас!” Според Слава Севрюкова мисията й, тук на земята, била да покаже, че едно обикновено човешко същество може по духовен път да общува с “ разумната и пулсираща вселена” и добавя: “ Дарбата не е монопол. Всеки може да я развие, ако е добър, искрен и честен!” Слава Севрюкова е родена през 1902 г. в гр. Нова Загора. От детска възраст проявява уникални психотронни способности. Въпреки, че е завършила едва 4-ти клас, заради своите проникновения тя става почетен професор в престижни научни центрове в САЩ, Испания, Полша, Русия и Индия. Призната е за уникален световен феномен. Прекарва живота си в крайна бедност и умира през 1991г. в София. Пловдивският писател яХристо Нанев над десет години събира нейните изповеди пред верни почитатели, за да не се забрави името й.