Хиляди пъти съм молила Бог да ми прости, че съм изхвърлила храната, купена с последните пари на семейството.

Това признава 21-годишната студентка от Пловдив Наталия Георгиева*, която от 5 години се бори едновременно с анорексията и булимията.

Всичко започна, когато бях 17-годишна и още учех в гимназията, връща лентата тя. Тогава високата 163 см госпожица тежала 57 кг. През зимата се разболяла от простуда, нямала апетит и без да усети, за седмица свалила 4 кг.

"Сигурно преди това съм била приятно закръглена за повечето хора, но промяната ми хареса и реших да продължа, за да постигна идеала си. А и по-слабите бяха по-предпочитани от момчетата на наша възраст", обяснява младата жена. По това време Наталия имала гадже, с което поддържала хармонична връзка. Сега вече е сама.

Притесненията й не били за мъже и любов, а финансови. "Ходех на училище и работех, като се приберях, сядах да уча чужди езици. И така нямаше край, а вкъщи вечно нямаше пари", разказва с болка момичето. Напрежението става огромно. В малкото време, в което излиза с приятели, не се отпуска и за миг.

"Мислите за работата непрекъснато чоплеха мозъка ми. Един ден коремчето ми се сви и започнах да повръщам. Тревогите трябваше някъде да избият", споделя Наталия.

Слабеенето се оказало лесна работа, защото съзнанието услужливо приемало мислите й, че тая храна е много, не е хубава и трябва да бъде изхвърлена. Като минавала покрай огледалото, се виждала дебела. Повръщала безотказно и без да й се налага да натиска гърлото си.

Става 48 кг и решава да спре. И тогава започнал адът. Храната я отвращавала, дори мисълта за ядене превръщала стомаха й на топка. Наталия започва да се крие от всички - родители, приятели, дори от гаджето си. Лъже всеки - отива до тоалетната и стои там по 1 час. "Всичко изкарваш, до последния сок. И накрая има една киселина, която пак я повръщаш", описва момичето.

Като се погледнела във витрините на магазините, я обземал страх, че хората ще кажат: "Тя е булимичка!" Ужасът да не разкрият каква е я спира да търси лекар. Родителите й също усещат, че става нещо нередно, но не смеят да се намесят. "Те са обикновени хора, за които е много страшно да чуят, че дъщеря им е анорексичка или булимичка, защото се страхуват какво ще кажат хората", казва Наталия.

"Първата криза отмина от само себе си. Не знам точно как стана, но съм сигурна, че в следващите 2,5 години живях щастливо, правех каквото си искам и ходех където ми харесва", продължава студентката.

В ада се връща отново през есента миналата година. Всичко пак тръгнало от стрес и нерви, от претоварване. Най-близката й приятелка заминава за София, където следва, а Наталия няма възможност да отиде при нея. Колегите, с които се събира, също имат куп нерешени проблеми и вместо на купон се срещат, за да се напият. "Има млади мъже, които пресушават 5-6 водки, за да забравят какво им се е случило през деня", твърди младата жена.

За да скъса с това обкръжение, тя си създава свой свят и решава да води здравословен живот, в центъра на който е рационалното хранене. Увлечението по него не е трудно, защото по всички телевизии и вестници се говори само за това, пускат всякакви диети за отслабване, отбелязва студентката. Купува от книжарниците няколко бестселъра за здравословно хранене и започва сама да пече хляб от ръжено брашно, прави царевични питки, за да не консумира глутен, препълва салатите с подправки. Преди всяко хранене пие топла вода, за да си промие организма.

Яденето се превръща в ритуал - Наталия поднася храната сама на себе си, все едно сервира в ресторанта на петзвезден хотел. Всичко обаче е в детски размери - миниатюрна чиния с малка виличка или бебешка купичка с лъжичка. "Защото имаш страх от храната, която толкова много пъти си повърнал. Само като помислиш за нея, тялото ти започва да трепери. Като хапнех нещо забранено, опасно или просто по-калорично като шоколад или бял хляб, цялата изстивах, пребледнявах и отивах в тоалетната", признава Наталия.

Прекрасно разбира какво всъщност се случва с нея, както и с много други момичета, които неусетно са станали нейни близки, защото по цял ден споделя с тях в социалната мрежа.

"Осъзнаването те депресира още повече и те кара да се затваряш в себе си. Страхуваш се да контактуваш с нормални хора, защото смяташ, че си личи, а ти не искаш те да знаят", споделя момичето.

След 4 месеца "здравословно хранене" вече тежи 39 килограма. Няма сили да стои на краката си и решава да потърси помощ. Намерих психолог по интернет и отидох да разбера какво става с мен, спомня си тя. Съветите обаче не й помагат.

Тогава споделя с майка си и заедно двете отиват на психиатър. "Той се оказа от лекарите печалбари, които дори не те канят да седнеш в кабинета, изслушва те на крак и ти предписва медикаменти", спомня си Наталия. Като гледам, и вие имате нужда от помощ, обърнал се на изпроводяк към майката. И я поканил на консултация, но първо да си вземе направление от личния лекар.

"Вторият беше по-добър и благодарение на него започнах да осъзнавам какво се случва с мен и от какво имам нужда", казва младата жена.

Истинското спасение за нея обаче стават педиатри от Университетска болница "Св. Георги". След 3-месечна терапия Наталия усеща, че започва да излиза от кризата. "Вече минаха 6 месеца и дори съм качила 2 кг, но още имам страх от храната и все внимавам какво ям", признава тя.

Най-важното за нея е, че е върнала душевното си спокойствие и вече прави каквото й харесва. Когато й е тъжно, никога вече не отговаря "Супер съм!", а признава какво й тежи. Твърди, че е спряла да се подценява, да е максималист, а във всеки миг е себе си.