Прекършените прегръдки на държавната политика за разпространение на българско кино и вкуса на публиката

Варна Лайф

06-10-2010, 10:51

Снимка:

СНИМКА: ВИОЛЕТА РУСКОВА

Автор:

varnautre

Всичко от Автора

Интересна дискусия се породи на срещата с киноведи и журналисти днес по повод проблемите на разпространение на българското кино.

На дискусията с модератор Антония Ковачева присъстваха Геновева Димитрова, проф. Божидар Манов, Людмила Дяковска, проф. Александър Янакиев, журналисти и критици.

Факт е „уникалната ситуация” - след като е създаден един нов български филм, той трудно достига до родния зрител, защото разпространението е превърнато или в лют бизнес, или в липса на реална стратегия за пътищата, по които преминава един артистичен проект, за да бъде видян от много зрители.

Свидетели сме на монопола, който осъществяват моловете при избор на филми - те предимно са американски, но по дух и съдържание се родеят с нисък интелектуален потенциал, равняващ се на лесно смилаеми тиви сапунки. Получава се така, че публиката гледа по националния тиви ефир родно кино, в което БНТ е един от продуцентите и това е нормално, но какви са решенията за разпространение на други български филми, които не са излeзли от институцията БНТ? Дали държавата има възможност да бъде балансьор между разпространението на родно кино, така че то да бъде видяно от всички?

Хубавата новина е чисто статистическа - при 500 филма, произведени на година в Америка, едва 10 са стойностни, у нас при 10 произведени филма на година, отчитайки всички кусури на техническите им параметри, се намират по един-два, които носят международно признание.

В контекста на разсъжденията за разпространението на българското кино, декларацията на кино гилдията е и за въвеждене на правилата на чистата игра. Свободният пазар на кино е сфера, която се различава от правилата на дивия пазар. За периода на т. нар. демократичен преход едно цяло поколение загуби необходимостта да общува с родното кино. Естествено и медиите са виновни за наличието на отказ да се гледат български филми, при условие, че те отразяват необективно техните качества и дори понякога изпадат в манипулирането на зрителския вкус, защото се снижиха изискванията как да се пише за кино, театър, изобразително изкуство и пр. Оценките на киноведите бяха обединени в едно: нека всички играем чисто, ако държавата не иска да създава култура, нека да афишира откровено, че няма да се прави подобна, а не да се налагат общи демагогски съждения, които създават впечатление, че някакви кинаджии протестират въобще и същевременно предлагат лошо кино.

А иначе министърът на културата каза по БНТ, че Законът за филмовата индустрия е „прекрасен”. Прекрасно е да има и добро разпространение на българско кино, прекрасно е публиката да пълни родните салони, както се случва на „Златната роза”.



Снимка на Деня

Таен агент? Настимир Ананиев, скрит зад фикус, подслушва Бойко Борисов