Сценарият е написан още през 1988 г, когато руският режисьор Шахназаров има предложение от италиански продуценти за филм с участието на Марчело Мастрояни.

Преди година "Палата № 6" бе идея за проект, който трябваше да излезе като спектакъл на сцената на варненския държавен театър под режисурата на Лилия Абаджиева.

След срещата ми с филма на Карен Шахназаров по повестта на А.П.Чехов, с облекчение констатирам неслучването на този спектакъл, защото "Палата № 6" е произведение, което изисква непосредственост на средствата, естественост в играта.

Най-сложно е да превърнеш актьорската игра в живот, лишен от помпозност, изкуственост.

Карен Шахназаров е успял, като е изчислил простота на изказа в рискована форма - в снимките участват пациенти на психиатрично заведение с интересна биография.

Преди три века, мястото е манастир през 1917 г., който се превръща в дом за инвалиди. По време на Втората световна война е болница за туберколозно болни, а в наши дни в - психиатричен интернат.

Сценарият е написан още през 1988 г, когато руският режисьор Шахназаров има предложение от италиански продуценти за филм с участието на Марчело Мастрояни.

Марчело не се снима в филм на Шахназаров, но за сметка на това друга известна звезда (Майкъл Макдауел) се снима в  един публично коментиран проект "Цареубиец".

7 руски актьори и пациенти, които са определени като "дееспособни” (отговарящи за постъпките си) са включени в проекта.

Начинът, по който потегля разказът на "Палата № 6" е уникално семпъл - снима се документален филм, в който под форма на интервюта с граждани, пациенти, лекари, се разказва историята на д-р Рагин (силно изпълнение на Вадим Илин).

Линията на повестта е спазена, с единствената разлика, че действието се развива днес, век по-късно от написването й (1892 г.).

Пиететът към Чехов е спазен, различно е финалното тълкувание на повестта: в нея докторът умира от апоплектичен удар, след като е затворен при пациентите си.

Във филма след инсулт, той напълно "проговаря" техния език и намира своя свят.

Карен Шахназаров притежава способността да прави атрактивно кино-разнообразно, да си играе с жанровете като всеки от проектите му придобива специфичен образ ("Ние от джаза", "Куриер", "Град Нула" и др.).

В "Палата № 6" повестта на Чехов звучи като документ, като диагноза на съвременното общество, в което великодушните пориви умират прекършени от живота, а техните носители се "разболяват от слабост" и невъзможност да се противопоставят на суровостта му.

Героите: д-р Рагин, Иван Громов (в изпълнение на младия актьор Алексей Вертков), д-р Хоботов, Никита, Михаил Аверянич са жертви на неосъществен копнеж, или на загубена мечта, а някои никога не успяват да освободят въображението си.

Както казва един в началото на филма: "Мечтая за семейство, мечтая да изляза оттук, мечтая, но повече не вярвам!".

"Палата №6" обиколи много международни филмови форуми, получи награди от фестивалите в Австралия, Техеран, Дамаск, миналата година на 31 международен фестивал в Москва, актьорът Вадим Илин взе приза за главна мъжка роля).

"Ужасно ми се иска да живея!", възкликва Иван Громов, но животът е възможен, едва, когато надскочим слабостта в нас и ограниченията на социума.

Прожекция на "Палата №6" може да видите на 2-ри август в зала 1, от 22.00 ч, ФКЦ-МФФ "Любовта е лудост".