Избрани Новини
Байлово – мистерия на 7 хиляди години
МАЯ СТОЯНОВА, frognews.bg
На по-малко от 40 км североизточно от София, край село Байлово има едно тайнствено място. В този край то е известно като Калугерските или Манастирските пещери.
Местните хора отдавна знаят за тях. Разказват странни легенди, свързани с култа към Слънцето, необикновени истории за древни светилища, без дори да подозират, че тук преди повече от 7 хиляди години древните са записвали ценна информация за Космоса и Човека.
Тайната на байловските пещери учените разгадават през 80-те години на миналия век, когато започват систематични проучвания. Продължилите повече от пет години прецизни изследвания установяват съществуването на една от най-старите астрономически обсерватории, открита по днешните български земи. Тя представлява комплекс от няколко пещери с общи функции. Разположени в бигорна скала в ниските части на V-образното сечение на долината на р.Смолска, в миналото те били заобиколени от вековни дървета и множество извори. Днес от пещерите са оцелели само 4, но е много вероятно да са били повече на брой. При една от тях древните са изсекли специална площадката, откъдето са имали идеални условия за наблюдение на Луната. Още личат пробити почти квадратни дупки, които са свързвали визуално пещерите с небето и площадката за наблюдение. Този факт кара изследователите да предполагат, че пещерите са били и древни светилища, в които освен наблюдения на видимите небесни тела – Слънцето, Луната и звездите, са се изпълнявали и определени ритуали, свързани с култа към различни богове, почитани хората от дълбока древност.
“Всички тези пещери са обгърнати в някаква мистика. Нужно ни беше много време, за да открием кода и разчетем тайнствените послания, запазени в пещери край Байлово”, започва разказа си един от изследователите – археологът Тодор Стойчев от Националния археологически иститут с музей – БАН. “ Но най-голямото предизвикателство пред нас беше отсъствието на паралели и липсата на друга информация за такъв вид паметници. Затова всички регистрирани факти и научни тези са правени по метода ‘ин-сито’, тоест без да разполагаме с аналогични примери, което прави информацията много важна и значима за науката”, обяснява археологът.
Днес тайнствените послания на древните най-добре са запазени в една от четирите пещери край Байлово. В нея всички вътрешни повърхности - от тавана до пода, са запълнени с изображения на различни фази на Луната. Някои от тях са частично запечатани от дебелата калцитна кора на пода. Това позволява на изследователите да определят възрастта на байловските пещери, като използват много прецизни физическо-химически методи. Така те успяват да датират с голяма точност самия паметник, който според тях е съществувал още през VІ – V хил. пр. Хр.
Когато човек застане пред скалните рисунки, на пръв поглед различава само кръгове, които изглеждат почти еднакви. Но ако се вгледа в и около тях, открива изображения на различни състояния на месечината. Някои са пълни кръгове, други – с форма на полумесец, на първа или трета четвърт.
Силно впечатление прави и това, че различните фази на небесното светило са били нанасяни върху скалната повърхност с различна техника. Едните от тях са само изсечени в скалната повърхност – обикновени скални гравюри. Други са с отнемане на повърхността от площта на лунната фаза, т.нар. линейно-плоски скални гравюри, от гледна точка на техниката на изпълнение.
В скално-изсечения паметник досега са регистрирани 240 изображения, от
които 126 са контурни, 37 са вкопани и 77 са барелефни. Техните размери
са различни, като диаметрите им варират в границите от 24 до 88 см.Най-зебележими и най-атрактивни обаче са изпъкнали луни, с нисък релеф. Те са относително най-малко на брой. За тях изследователите предполагат, че са изображения на регистрираните лунни затъмнения, когато Земята хвърля сянка върху Луната.
Изображенията върху скалните откоси показват изключително добро
съвпадение с разпределението на естествените лунни фази на реалната
Луна върху небесната сфера Освен това, процентните съотношения на
знаците за различните фази спрямо общия брой изображения в рамките на
светилището са пропорционални на видимите лунни фази през тъмната част
на денонощието, съпоставени за интервал от един синодичен месец.
Според Стойчев именно комбинацията от тези различни изображения, съответстващи на отделните фази на Луната, са записи на определени интервали от време.Особено интересно и много важно за учените е, че те са били водени от древните хора в продължение на стотици години. Отбелязвали са ги не чрез точки, чертички или други знаци, а чрез непоследователните фази на Луната. Тези изображения са били гравирани както във вътрешното пространство на пещерите, така и върху външни скални повърхности, включително и под наблюдателната площадка - обсерватория. Това обаче, което са смятали за много важно, древните записвали вътре в пещерите, за да бъде съхранена ценната информация, обяснява археологът. Скални рисунки в една от пещерите край Байлово
Едно от най-големите предизвикателствата пред изследователите било да разчетат в какво точно са измервали времето древните. Отговорът на този въпрос се крие в преживяната неолитната революция, която довела до много съществени промени в живота на човешките общности.
“Тогава хората започват да водят уседнал начин на живот, да се занимават със земеделие и животновъдство. Организирането на стопанство, свързано с отглеждането на животни и култивирането на растения, е изисквало те да бъдат ориентирани във времето. Затова доста правдоподобно е някои от записите на времеви интервали да отразяват продължителността на бременост на домашно животно, а други - вегатативният период на дадено растение, което са започнали да култивират. Вероятно предците ни са регистрирали периоди, с определен брой дни, например 45 или 60. Те със сигурност са боравили и с понятието сезони”, обяснява специалистът от БАН.
Времевите записи в пещерите край Байлово не дават отговор на въпроса, дали праисторическите хора са измервали времето в месеци или години, така както ги разбираме ние днес. Това, което обаче изглежда безспорно е, че те са измервали времето с единици, по-големи от денонощието.
“Дали е имало някаква последователност в нанасянето на фазите на Луната, днес не можем да установим, защото нямаме целия запис. Това е все едно да откъснем 10 или повече страници от “Под игото”. Когато ги четем, ще разберем, че става дума за роман, но трудно ще схванем съдържанието му без липсващите текстове”, коментира Тодор Стойчев. “Артефактите, съхранени в обсервароторията край Байлово, ни кара да мислим, че тя е нещо по-сложно, макар да наподобяват пъзел, който не сме подредили, защото не разполагаме с цялата информация. Данните от проучванията обаче са достатъчни, за да се установи в какъв период от време са правени и отразявани наблюденията върху видимите циклични промени на Луната. Чрез различните нейни фази древните са регистирали определени времеви интервали, които са навързвали в много проста система за измерване на времето. Тя фактически представлява древен лунен календар. И ако приемем, че един запис, какъвто е открит върху по-малки скални повърхности и край Байлово, е обхващал 8 фази, както и да го прочетем - от дясно наляво или обратно – времевият интервал е един и същи. Така, едно грубо изчисление на нанесените различни състояния на Луната, показва, че записите в байловската обсерватия са били водени поне в продължение на 250 години”, категоричен е специалистът.
Според учените извършването на астрономически наблюдения и създаването на лунен календар не е било занимание за всеки. Изисквала се е тясна специализация, свързана с постоянното натрупване на информация, създаване на стройна система от знания. С други думи, за подържането на лунната обсерватория край Байлово вероятно са се грижели хора, които са били посветени в някакво тайнство.
Това дава основание на археолозите да предполагат, че още през ранния неолит се е формирало жреческо съсловие.То е трупало умения и знания, като се е самообразовало. Едновремено с това жреците са обучавали децата и близки си, подготвяйки ги за свои наследници. Така постепено концентрирали специални функции и познания, които били тайна за простосмъртните. Това ги правело силни, а общността – до голяма степен зависима от тях.
“През неолита календарът бил особено важен за хората. Заети през цялата година със стопанска дейност, те сами са осигурявали прехраната, сами са се грижели за своето оцеляване. Всяко погрешно засяване на посевите били заплаха за съществуването им. И ако им се случело подобно нещастие, вероятно са отрязвали главата на жреца, без да им мигне окото, след като по този начин ги обричал на гладна смърт. Затова той се чувствал обществено отговорен. Трябвало да трупа все повече знания, за да изпълнява ефективно своите функции. Нямал е право на грешки. В същото време жрецът е бил този, който водел и духовния живот на общността. Календарът бил особено важен и за определяне на празниците, които задължително трябвало да се повтаряли по едно и също време всяка следваща година. Войните също били свързани с календара, бремеността на жената също налагала воденето на календар. В този смисъл, жреците не само концентрирали духовния потенциал и имперични знания. Те изпълнявали и различни функции - били не само астрономи, но и лекари, учени, религиозни водачи и какви ли не още. А цели поколения жреци, живяли край Байлово, очевидно добре са си вършили работата, щом днес откриваме лунна обсерватория, която е функционирала поне 250 години”, заключава специалистът.
Вероятно наблюденията на небесните тела е продължило и през следващите хилядолетия. В резултат на натрупването на познания и опит, в един по-късен етап хората тук открили определени зависимости и между Слънцето и Луната, независимо дали практически са разбирали, че става въпрос за движение на небесните тела. Според Тодор Стойчев това съвсем не е случайно, защото през следващата епоха в днешните български земи са регистрирани и слънчеви обсерватории, които се намират в близост до лунните. Тяхното функциониране в региона на Байлово вероятно започва доста по-късно, в края на енеолита. Свидетелство за това са рисунките, открити върху стените на единствената добре запазена байловска пещера. Макар сериозно поразени от времето и вандалски действия на иманяри, специалистите разпознават в тях части от годишен слънчев календар. Учените ги датират към ІІІ хил. пр.Хр. и вероятно имат връзка с откритата слънчева обсерватирия на 25 км. от Байлово. Предполага се още, че този календар е аналог на най-добре запазеният и напълно разчетен слънчев календар в пещерата Магура край село Рабиша.
