Избрани Новини
Да дръпнем чертата под демографската статистика на Благовещение
Не е лошо днес, на християнския празник Благовещение да се замислим за хубавите и лошите страни на статистиката.
По правило като чуем числа, проучвания, класации и прочее подредби, изтръпваме. Понеже имаме вродено перманентно лошо предчувствие за подобен род изброявания. Ракови заболявания, пушачи, песимисти, заплати – накъдето и да се обърнем няма за какво да се захванем, че да изплуваме на повърхността с нещо положително.
2009 – какво се случи през тази година? Освен, че се бетонирахме в кризата, оставяйки си вратичка за спасение в новото правителство, ние като че ли започнахме да живеем с резервните си запаси надежди, натрупани през слънчевите дни на нашия икономически растеж. Останалото е така познатото ни стискане на зъби и тиха ярост, с която винаги сме се оправдавали: че сме търпелив народ, смирен на пръв поглед и т. н. оправдания за слабостта, която се крие зад констатацията, че сме една малка нация. Малка и топяща се. Не и чак толкова много през 2009 година, обаче. Защо?
Преди да се опитаме да отговорим на този въпрос, нека извадим малко числа. Статистиката, особено ако е положителна, буди гордост и самочувствие. През изминалата година са родени 80 956 живи деца (момчета 41 312, момичета 39 644). В сравнение с 2008 година увеличението е с 3 244 деца. До тези цифри можем да прибавим и другата положителна тенденция в съотношението 2008-2009 година. 108 068 са си отишли от този свят миналата година или с 2 455 по-малко от предходната. За статистиката това означава, че сме намалели като население със скромните 0.6 процента. Сега сме 7 563 710 души. И за да приключим с цифрите, нека отбележим бумът на родените близнаци и тризнаци през предходната година. 1220 е числото на т. нар. „многоплодни раждания” – най-много от 1960 година насам. При 1181 са родени по две, а при 39 – по три деца.
Някъде тук можем да си отдъхнем и да погледнем оптимистично към бъдещето. Също като пролетните лъчи, които ни измъкват от тежката зимна дрямка. Нищо, че работоспособното население намалява, пенсионната възраст се увеличава, а средната възраст на българина е около 41 години. Прави ли ви впечатление, не само във Варна, как младите са станали по-смели от онези далечни времена в началото на демократичните промени. Не че от тогава насам ни се случваха цветни неща, но някак детеродното поколение привикна към трудностите и превърна семейството в своя защитена територия. И не само. Това да отглеждаш деца, да създаваш семейство и с една оголена решителност да посрещаш изпитанията на живота се превърна в стимулатор за търсене на нови предизвикателства извън пределите на семейното огнище. Един вид младите родители станаха по-смели и предприемчиви.
Ето защо причината, която спира младите да имат деца не е толкова липсата на средства, а дали са в състояние да архивират свободата и независимостта си. Не че домът, работата, осигуряването имат второстепенно значение. Но обърнете внимание още веднъж на цифрите на миналата година, когато думата криза бе започнала да се споменава повече от политиката и чалгата взети заедно. Нима безпаричието и безработицата спират младото семейство пред решението да има деца. Напротив, след толкова много изпитания на новата ни история, поколението, което спонсорира демографската статистика с раждаемост, стана по-дръзко, смело и умно.
Навремето, преди две поколения, когато три-четири деца в семейството са били едва ли не символ на малобройна челяд, не са имали обещания за бляскаво бъдеще. Напротив – изправени са били между две световни войни, заплашвани са били от глад, мизерия и недоимък. Изобщо не твърдим, че българите тогава, от няма какво да правят, са редели децата в къщата едно след друго. По-скоро са се подчинявали на традицията в корена на рода, в това да оставиш многобройно поколение и, естествено, да има колкото се може повече работна ръка на нивата.
Времената се менят, ценностите – също. Поколението от петдесетте, къде спонтанно, къде според наложен модел, възпитаваше две деца. Трите се смятаха за невъздържаност. Да не говорим, че се спазваше санитарен минимум между първото и второто. Примерно – ако разликата между двете е малко повече от година пак се гледаше на това с изкуствена нотка на социално неодобрение.
И така отново стигаме до наши дни. Благовещение – това е един от най-хубавите празници в едно семейство. Да не казваме празника с 24 каратово покритие. Не е задължително да е на 25 март. За тези родители на над 80 хиляди деца във всеки ден от годината навярно е имало блага вест. Намират се смели двойки, които чертаят планове за многочленно семейство – три и повече деца. И такива, които кротко се съгласяват и на едно. Две деца пък вече не се смята за поколенческо ехо от комунистическо време. По-скоро България през 2010 година се намира в преходен период. Тепърва ще има да узнаваме дали правенето на деца означава намиране на надежда и светлина в тунела на бъдещето. Положителната статистика в раждаемостта спрямо предходни години е добър повод за оптимизъм. А това, че все още родените деца не могат да изпреварят отишлите си (0.6 процента отрицателен прираст) от този свят един ден може да се компенсира със завръщащи се от чужбина наши сънародници.
