В края на филма „Аватар”, злодеят изръмжава на героя: „Какво е чувството да предадеш собствената си раса?”. И двамата мъже са бели, въпреки че главният герой е в тялото на голям син извънземен.

Може да изглежда странно за филм, чиято основна тема са въпросите за алчността и неморалността на хоратата, които нападат далечна планета с достойни обитатели, но „Аватар” е критикуван за расизъм от малка, но силна група. Отново белият герой спасява примитивните обитатели, в случая това се случва на планетата Пандора.

От премиерата на филма, преди три седмици, стотици блогове, статии в печатни медии, социални мрежи и клипове в YouTube отправят обвинения като: „Филмът е фантастика за расите, разказана от гледната точка на бялата раса” и е наричан „Легендата за белия месия”.

Сценаристът и режисьор Джеймс Камерън казва, че основната тема е за уважението на различията между нас и другите.

Във филма (не четете по-нататък, ако още не сте го гледали и не искате да си развалите удоволствието) съзнанието на белия, парализиран пехотинец Джейк Съли е свързано с тялото на извънземно от планетата Пандора – нещо като в Матрицата. Мисията му е да склони мистичните, живеещи на планетата хора На’ви да отстъпят територията си на белите пришълци от Земята, за да могат те да се възползват от полезното изкопаемо необтаний, което на родната им планета се продава по 20 милиона долара за килограм.
Както Кевин Костнър в „Танцуващият с вълци” и Том Круз в „Последният самурай”, скоро Съли преосмисля мисията си. Влюбва се в принцесата на На’ви и, яздейки най-трудно опитомяваната птица на планетата, която само няколко водача на народа са успявали да впрегнат досега, Съли стреля със стрели, рамо до рамо с На’ви, срещу тежко въоръжените бели, които нападат с мега роботи мирните местни.

Нека добавим, че обвиненията в расизъм се дължат донякъде и на това, че принцесата на На’ви – Нейтири е изиграна от чернокожата домениканка Зое Салдана. Филмът също е очевидна метафора как европейските заселници в Америка помитат местните индианци.

Робин Лий, актрисата от „Седем паунда” и „Хотел за кучета”, казва, че „Аватар” е „красив” и разбира икономическата логика в кастинга – бял в главната роля, защото по-голямата част от аудиторията са бели. Тя твърди също, че сюжетът на филма, който е на първо място по приходи и посещения в кината в САЩ за четвърти пореден уикенд с приходи от 48.5 милиона долара и с това става вторият по печалба в цялата холивудска история, не е нов. Напомня на историята „Покахонтас” – „Индианка въвежда бледолик в живота, тайните и традициите на племето, той научава всичко и става спасителят им”. „Това е много тревожно, погледнато от различни страни”, добави Лий, която има ямайски и китайски корени. „Би било добре, ако можем сами да се спасим”.

Аналий Неуитц, главният редактор на научно-фантастичния сайт  io9.com, свърза „Аватар” с наскоро излезлия филм „Сектор 9”, в който бял мъж случайно става извънземен и помага за спасяването на извънземните, и с филма от 1984 г. „Дюн”, в който бял мъж става месия на извънземните. „Главният бял герой осъзнава, че има конфликт в системата, която унищожава извънземните, след това ги обединява и става лидер на някога потиснатите”, пише Неуитц и пита: „Кога белите ще спрат да правят тези филми и ще започнат да мислят за расите по друг начин?”.

Чернокожият филмов професор и автор Доналд Богъл, твърди, че може да разбере, защо хората биха били обидени от филма, въпреки че признава, че е „зашеметяващ”. „Част от аудиторията се тревожи, защото търси някакво скрито послание”, добави авторът на „Интерпретативната история на чернокожите в американските филми”. Богъл е лаконичен по темата, но нарече филма расистки. „Това е филм, съдържащ известно изопачаване, заради старите холивудски традиции, формулата е позната”, казва той. 

Джеймс Камерън, съобщи в имейл към The Associated Press, че филмът му „ни кара да отворим очите си и истински да видим другите, с уважение към тях, въпреки различността им, с надеждата, че може да намерим начин за предотвратяване на конфликт и да живеем по-хармоничано в този свят. Трудно мога да мисля за това, като за расистко послание.
Има много начини, по които може да се тълкува изкуството, това е „Аватар”.”

Какво означава финалната сцена, в която Съли изоставя човешкото си тяло и се трансформира в един от На’ви? Не е ли героинята на Салдана реалната спасителка, защото тя убива злодея и спасява Съли? Има ли значение това, че много консервативни хора са раздразнени от либералните и антивоенни послания? Джеймс Камерън наистина ли изобличава историческото зло, причинено от белите колонизатори?

Въпреки че дебатът за „Аватар” има в основата си историческите расови проблеми в Холивуд, Уил Смит наскоро спаси планетата в „Аз съм легенда”, а Дензъл Уошингтън (който не подписва договор за филм, ако има сцена, в която трябва да целуне бяла жена!) съвсем скоро ще стори същото в новия филм „Книгата на Ели”.

Филмовият историк Богъл казва, че е щастлив, че Камерън е създал филма и така е накарал хората да се замислят за расовата толерантност. „Може би има нещо, което той иска да каже и разпространи за расите”, разсъждава Богъл. „Може би, ако имаше чернокож герой там, посланието щеше да е дори по-силно”.