Мисля, че в момента всички, които коментират изборните резултати и особено загубата на ГЕРБ на първи тур – защото това си е загуба и то с над 3 процента – се плъзгат по едно общо и невярно внушение.

А то е, че гласовете за Цецка Цачева всъщност са оценка за самата партия като цяло. За нейното политическо поведение, електорална тежест и бъдещи възможности.

По принцип това изглежда толкова очевидно, че обяснява не само заблудата. Обяснява защо се появи.

Преди няколко месеца беше наложена лабораторната теза, че всъщност истинският кандидат-президент е Борисов, а формалният – някой аватар, който просто ще бъде посочен, но е негово копие. Несъстоятелността на тази теза си пролича именно сега. Просто си представете, че вчера избирателите гласуваха за кандидат-президента Борисов и си отговорете какъв щеше да бъде резултатът.

Вторият пример за несъстоятелността на тази доста нечистоплътна опорка е в оценката за харизмата и публичното поведение на самата Цачева. Това автоматично я прави антипод на харизматичния, диалогичен и медиен Борисов.

Нещо повече, отговор получи и едно доста подличко налагано мнение, че електоратът на ГЕРБ се състои от безмозъчни и безропотни изпълнители на волята на вожда (и магаре да вържеш…) Тази опорка също беше разбита, защото част от електората на ГЕРБ не подкрепи Цачева, а друга го направи с голяма неохота. Но не защото отрича успехите и позициите на ГЕРБ, а защото не одобрява самата Цачева. На което има пълно право. И в този  случай се яви коректив и на партията, и на самия Борисов.

Тук стигаме до същината. Политологът и стратег на кампанията на Румен Радев, доц. Иво Христов казва нещо принципно за конкретната ситуация около резултатите от вота: „БСП, ако си мислят, че резултатът за генерал Радев е вот за тях самите, мисля, че са далеч от реалността“.

Аз си мисля, че в случая е прав въпреки хроничните ми несъгласия с много негови тези.

Е, сега въпросът отправен спрямо ГЕРБ трябва да звучи така: „Ако ГЕРБ си мислят, че резултатът за Цачева е вот за самите тях…“

Не, не е. Много академично старание се хвърли, за да се обвържат по-слабите от очакваното резултати на Цачева с цялостната политика на управлението. И – разбира се – на управляващата партия, върху която се пренасят тези резултати, с внушението за провал с водещата роля на ГЕРБ.

Сега една от тезите – изключително слаба и лесно оборима е, че ГЕРБ е изчерпан като проект и дори с поведението и действията си е създал предпоставки за политическа криза и реставрация на левицата, а мачът между тях и БСП бил…уговорен.

Това са три различни твърдения с общ корен. И знаете ли от кои три политически субекта идват? От БСП, ДСБ и АБВ.

Те са лесно оборими, защото тезата на най-злите врагове на ГЕРБ – ДСБ и Радан Кънев беше, че това са мажоритарни избори и те не са показател за състоянието на отделните политически субекти. А да си поставиш само преди месец целта да не се допусне левият кандидат, а сега да не искаш да подкрепиш неговия опонент е поредният симптом за тежка шизофрения.

Каква е целта? В края на своята декларация ДСБ обяви курс към предсрочни избори. Корнелия Нинова отдавна ги иска и продължава да ги иска, на „Позитано“ са в еуфория. Тази нощ в НДК червената лидерка не отговори с „да“ на пряко зададения й въпрос за предсрочен вот и правилно – никакво отклоняване на вниманието от втория тур. ДПС непрекъснато настояват за нови избори, в тази среда те се чувстват като риба във вода.

Отново няколко партии гледат в една деструктивна посока. И ако за триото от кошмарното управление на Доган-Станишев и Оня от задния вход това е разбираемо, какво точно си мисли, че ще постигне ДСБ за няколко месеца?

Та Бога ми, този десен проект вече беше обявен веднъж от Радан Кънев и трябваше да стане 3 месеца преди президентския вот.

И тъкмо защото тезата ми е, че няма толкова пряка връзка между резултатите на Цачева (която прогнозирам, че ще спечели на втори тур) и състоянието на ГЕРБ и електората му, партията на Борисов отново ще спечели едни предсрочни избори.

Иначе казано – при това орисано на вечни скандали и разкапване биографично дясно, при това пълзящо ретроградно ляво и при тази пълна липса на предвидимост и клокочещ популизъм – по-добре е да се владее инициативата. Беше Бареков, сега е Марешки, утре ще е Слави Трифонов.

И ако всички внушават, че изборите зависели от премиера, по-добре той да ги предизвика, отколкото да му се наложи.

А и в очите на много от привържениците му вечно компромисният, мек и диалогичен Борисов вече взе да издава слабост. Лично мнение.

Източник: vevesti.bg