Интервю на държавния глава пред "Франкфуртер алгемайне цайтунг"

Господин президент, говорител от Газпром каза неотдавна, че Москва очаква, че България ще възстанови замразените строителни дейности по проекта за газопровод Южен поток след парламентарните избори на 5 октомври. Какво ще се случи в България след изборите?

Ние искаме Южен поток, но като член на ЕС България няма да допусне газопроводът да бъде построен противно на европейското право. Русия постоянно се опитва да сключва директни междудържавни споразумения с участващите в Южен поток страни. Всяка държава има право да сключва двустранни споразумения, но голяма грешка на Русия винаги е била да подценява европейските правила. Сега Русия трябва да научи, че в Европа има силни институции и желание за спазване на процедурите на правовата държава. Аз вярвам, че накрая Южен поток ще бъде изграден, но това може да се случи само при спазване на европейските правила.

Мислим ли е Южен поток без решаване на украинския конфликт?

Аз бях един от първите европейски президенти, който ясно осъди руския подход спрямо Крим. Русия казва на Европа и на САЩ, че великите сили би трябвало да решат за Украйна. Това е политика от 19 век. Опасно е. Украинският народ трябва сам да реши своето бъдеще, а не някакви велики сили.

Да приемем, че конфликтът се изостри. Колко дълго може да издържи България без руския газ?

Нашето хранилище за газ в северозападна България е пълно на 80% и може да покрие нуждите за 40 дни. В момента го пълним доколкото е възможно. Освен това то трябва да бъде разширено. Но това не променя факта, че ние получаваме 87 до 90 процента от нашия газ от Русия. Малките отклонения се получават от нашите собствени добиви в Черно море, които са непостоянни, но при всички случаи ще бъдат изчерпани след години. Отдадохме много концесии за търсене на залежи от газ пред нашите брегове и сме оптимисти, че предприятия като „Тотал“ от Франция или „ОМВ“ от Австрия, на които възложихме тази задача, ще открият такива залежи, но това разбира се не променя нищо в краткосрочен план.

Има ли България стратегия за диверсифициране на своята зависимост?

По времето на голямата европейска газова криза през януари 2009 г. доставките за България напълно прекъснаха за почти три седмици и ние се поучихме от това. Все още сме свързани само с една тръба и един доставчик. Ние искаме да променим това. Искаме да имаме колкото са възможни повече тръби, газопроводи и връзки – газ, нефт, ток. Ние приветстваме всичко, което допринася за диверсификация на нашето енергоснабдяване. Подкрепихме европейския проект за газопровод Набуко и подкрепяме и Южен поток – но само при условия, които отговарят на европейското право.

Голяма част от договорите между Газпром и България е все още тайна. Знаете ли какво би донесъл Южен поток и колко би струвал?

Споразумението за Южен поток бе подписано през 2008 г. Освен договор за изграждане на тръбата, трябваше да бъде подписано и споразумение за пренос на газ. За съжаление установихме, че случаят не е такъв. Към момента разходи са твърди, но приходите са неясни. Когато оттеглилото се правителство на предишния министър председател Пламен Орешарски през лятото с едно от последните си служебни действия въпреки реакцията на ЕС даде разрешение за строителство за Южен поток, но приходите на България за преноса на газ не са подсигурени и до днес.

Служебното правителство, което управлява страната след оставката на правителството на Орешарски, публикува части от българския договор с Газпром. След това Газпром дава указания на българското министерство на икономиката, как България трябва да формулира закони в сферата на енергетиката, за да заобиколи Южен поток европейското право. Това така ли е?

Точно така. Има съответна кореспонденция между Газпром и Българския енергиен холдинг, която предава всичко на Министерство на икономиката, където след това са разработени съответните законови предписания. Това беше по времето на правителството на Българската социалистическа партия и неговия министър председател Орешарски. Пред нашите очи в периода от февруари до май 2014 г. имаше стремеж тези промени в закона да минат през българския парламент. За щастие не се стигна дотам.

Как продължава всичко сега?

Първо трябва да има едно цялостно решение на Европейската комисия и на всички участващи в Южен поток държави. След това Русия и България трябва да договорят и подпишат споразумение за пренос на газ. Става въпрос за това, какво получава България за преноса на газ и как това да бъде юридически гарантирано.

Може ли „южният коридор”, през който трябва да тече газ от Азербайджан и евентуално от Туркменистан през Турция на запад, да бъде допълнение за България и Европа?

Абсолютно. Това е реално диверсифициране на газовите доставки към Европа. Ние подписахме договор, според който България от 2020 г. може да купува един милиард кубически метра газ от Азербайджан през интерконектор с Гърция, това би било повече от една четвърт от българските годишни нужди от газ.

Българската социалистическа партия (БСП) поощрява строителството на втора атомна електроцентрала с руска техника. Вие го отхвърляте. Защо?

Една втора атомна електроцентрала би произвеждала 2000 мегавата ток и ще ни струва 10 милиарда евро. Само за 1,5 милиарда евро ние можем да разработим програма за енергийна ефективност и саниране на сгради, с която страната ще спести същите 2000 мегавата ток. За това дори вече е осигурено и европейско финансиране. Половината от българите живеят в лошо изолирани панелни сгради от комунистическо време. Като министър на регионалното развитие и благоустройството санирах пробно 50 такива сгради. Разходите за отопление намаляха с 40% чрез мерки за топлоизолация. Същевременно една изпълнявана в широк мащаб програма за саниране ще осигури, съответно ще създаде хиляди работни места в малки и средни предприятия в строителния сектор. Но за съжаление в България все още има политици, които вместо в европейска програма за енергийна ефективност искат да влеят 10 милиарда евро в руска атомна електроцентрала, от която българското население почти не печели.

В един доклад на българското министерство на отбраната, който Вие неотдавна представихте на срещата на върха на НАТО в Уелс, става въпрос за „тотална пропаганда на руската политика” и „открита информационна война” срещу България. Какво означава това?

Ние искаме да виждаме като партньор една страна, дала Чайковски, Толстой и Достоевски на света. Но фактите показват, че днес ние си имаме работа с една друга Русия – с една националистическа, агресивна държава при един президент, който разглежда Европа не като партньор, а като противник. Всички европейци спечелиха от падането на Берлинската стена – свобода, демокрация, перспектива. Владимир Путин вижда падането на стената и рухването на Съветския съюз обратно като катастрофа, и от това произтича интерпретация на историята, която принципно се противопоставя на Европа и нейните ценности. ЕС е иновативен проект, при който голяма Германия и не толкова голяма България стоят равноправни една до друга. В света на президента Путин, обратно, става въпрос все още за 19 век, когато са съществували великите сили и една периферия, която е трябвало да им се подчинява. Най-важният урок от Втората световна война все пак е, че всеки народ, дали голям или малък, има своите права. Европа не се основава на окупация и на властта на по-силния, а на господството на правото. Русия трябва да се научи да има партньори, а не васали и подчинени.

През март 2007 г. Владимир Путин и тогавашните премиери на Гърция и България, Костас Караманлис и Сергей Станишев подписаха споразумение за изграждане на дълга 280 км тръба, през която руски нефт трябва да бъде доставен от българското черноморско пристанище Бургас към Александрополис на гръцкия бряг Егейско море. По времето на правителството на министър председателя Бойко Борисов България спря този проект. Защо?

Защото бе неизгодно за България от икономическа гледна точка. Приходите на България от този проект щяха да възлизат максимум на 35 милиона евро годишно от транзитни такси. За сметка на това щеше да ни заплашва екологична катастрофа в Бургас, центъра на българския туризъм на черноморското крайбрежие. Трябваше да бъде построено специално пристанище с достатъчна дълбочина за 200-хилядни нефтени танкери – и това е от основно значение в един регион на туристическия сектор, който дава 12% от годишния ни стопански продукт и повече от 200 000 допълнителни работни места през летните месеци.

Често се казва, че приемането на България и Румъния в ЕС през 2007 г. е станало твърде рано, страните не са били достатъчно зрели. Колко голямо щеше да е влиянието на Русия днес, ако страната Ви не бе членка на ЕС? Преди се казваше, че България всъщност е 16-тата съветска република.

Като президент от първия ден заявих, че България не е някаква 16-та съветска република, а че нашата страна и Румъния са приети като равноправни членове в ЕС през 2007 г. Освен това с пълно убеждение принадлежим към НАТО и искаме да станем членове на Еврозоната.

Искате да въведете страната си в клуб, в който Гърция вече е член?

Естествено, че искаме. Гърция наложи няколко смели реформи и днес стои по-добре в сравнение с преди пет години. Това показва, че след известно време реформите дават и резултати. Само не трябва да се заблуждаваме, че растежът се създава чрез натискане на копче от Брюксел или само чрез европейските фондове. Траен растеж не може да бъде създаден и чрез дългове. Смятам напредъка, постигането на прогрес за по-добра цел от растежа на всяка цена. Виенската филхармония е един от най-добрите оркестри в света и никой не очаква от тях растеж. Виенската филхармония не трябва постоянно да се увеличава, а да поддържа високото си ниво и да се стреми да е по-добра, не по-голяма. Това фокусиране върху растежа на всяка цена е грешно – преди всичко, когато трябва да бъде финансирано чрез кредити.

Дори 7 години след присъединяването към ЕС България и Румъния са подложени на механизма за сътрудничество и контрол, чрез който в двете страни се наблюдава правосъдната реформа, както и борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Много българи не вярват на своите политици и казват, че механизмът трябва да продължи да действа, колкото се може по-дълго.

Като президент на България и аз казвам, че този механизъм трябва да остане толкова дълго в сила, колкото е необходимо за страната ни. Той ни помогна да наложим някои смели реформи, но реформата на нашата правосъдна система още не е завършена. Това трябва да продължи, като механизмът за контрол играе важна роля.

Някои българи казват също, че структурните помощи на ЕС вредят на България повече, отколкото помагат, защото подхранват една корупционна система.

Фактите от Европейската сметна палата показват, че нередностите при използването на средствата от европейските структурни фондове в България са сравнително малко. В Испания, Чехия или Италия например, те са значително повече. Големият брой от съфинансирани от ЕС проекти в България са ефективни и разумни. Сега имаме автомагистрала Тракия, която свързва София с отдалечения на 370 км Бургас на Черно море. Това оживи българския туризъм, защото пътуването от София до черноморското крайбрежие сега трае само 4 часа. България наваксва и в европейско сравнение. Когато през 2007 г. се присъединихме към ЕС БВП на глава от населението тогава възлизаше на 35% от тогавашния среден за всички държави членки, днес той възлиза на 47%. Това има връзка най-вече с усилената работа на българите, но и с умно вложените средства от структурните фондове. За контрол върху тяхното използване ЕС има много силни механизми. Комисията може да провери проекти далеч назад в годините и да накаже грешното използване на средства. Бих си пожелал държавните пари на България също толкова точно да бъдат проверявани, както европейските средства. За държавните средства за съжаление има малък контрол, това е друг свят.

България е член на ЕС от седем години, но понякога, при цялото уважение, е наистина странна. Голямата протестна вълна в България през изминалото лято събуди вниманието на цяла Европа. Тя се запали от един скандален инцидент, който би бил немислим за повечето държави членки на ЕС. Правителството искаше да даде поста на шеф на тайните служби на медийния магнат Делян Пеевски. Как изобщо правителството на една държава членка на ЕС може да стигне до такава идея?

Това за съжаление е един много лош знак за качеството на политиката, която тук досега често се провеждаше. Но в същото време е и добър знак за качеството на българското общество. То е добре организирано, то се противопостави на това, излезе по улиците и не го прие. Хората реагираха бързо и предотвратиха най-лошото. Последиците от подобни машинации на политиците са обаче, че ние в България днес имаме исторически ниско доверие в българските институции. Само 6% от българите вярваха в последния парламент – това е драматично! Много високо е доверието в Европейската комисия. Принципно е над 50%.

Но как въобще правителството на една държава членка на ЕС стигна до идеята, да направи медиен магнат шеф на тайните служби?

Това решение бе взето от Сергей Станишев, настоящ шеф на ПЕС и тогавашен председател на Българската социалистическа партия, която от скоро бе дошла на власт в София. Освен българите и европейските социалисти можеха да си поставят въпроса, що за политика всъщност прави техният лидер в собствената си страна или се опитва да прави. Коалицията от социалисти и Движение за права и свободи (ДПС), която възникна през 2013 г., без писмено коалиционно споразумение, се основаваше на една политика на тайните споразумения. Такава една тайна политика води до подобни персонални решения. ДПС в Европейския парламент се числи към Фракцията на либералните партии, които се обозначават като проевропейска партия, която е за членство на България в НАТО. Защо тогава тя искаше да назначи един медиен магнат, който не се ползва с доверието на западните власти за шеф на българската тайна служба? Нашата тайна служба ежедневно обменя информация със службите на другите западни държави. Ако кандидатът на предишното правителство бе станал шеф на тайните служби, това би бил грандиозен скандал, който щеше да застраши членството ни в НАТО. На тази двойна игра трябва да бъде сложен край. Времето на тайната политика зад кулисите трябва да отмине.

Господин Президент, през юни тази година България успя да преодолее с усилие една банкова криза. В центъра бе Корпоративна търговска банка (КТБ) на междувременно арестувания български олигарх Цветан Василев, която досега беше четвъртата по големина банкова институция в страната.

КТБ очевидно години наред е давала кредити на фирми, които са принадлежали на Василев – и то не по пазарни условия. Така е, доколкото разбирам от публичните изказвания на Българска народна банка и на прокуратурата, Цветан Василев като основен собственик е употребявал банката като място за самообслужване за инвестиции в други предприятия. КТБ беше всъщност една политическа банка. Първоначално бе малка банка, която само чрез връзките с политиката се превърна в четвъртата по големина в България.

Как точно стана това?

Съвсем просто: Като повече от 80 процента от държавните пари са трансферирани към тази банка. Власти, министерства, държавни предприятия са насочвани да осъществяват транзакциите си само чрез тази банка и там да държат своите активи. Това започва още през 1999 г., но продължава през много мандати на народното събрание и на различни правителства. От статистиката на Българска народна банка може да се види, че от тогава с благосклонността на всяко правителство тя е удвоявала своите активи. По време на правителството на министър-председателя Симеон Сакскобургготски, от 2001 до 2005 г., тази банка удвоява активите си от един на два милиарда лева, следващата тройна коалиция от партията на Сакскобургготски, социалистите и Движението за права и свободи активите на банката се увеличават от два на четири милиарда. Управляващата от 2009 до 2013 г. партия „Граждани за европейско развитие на България” на Бойко Борисов за съжаление също косвено участва в това, като голяма част от държавните пари все така оставаха в КТБ, а активите на банката се увеличават от четири на шест милиарда. Едва служебното правителство на Марин Райков сложи край на това и разпореди държавните пари да бъдат диверсифицирани. Оттогава всички министерства и държавни предприятия са длъжни да влагат своите пари не само в една банка.

Наруши ли Българската народна банка банковия надзор в случая на КТБ?

Има явни празноти в работата на националната банка при контрола върху КТБ. Тази банка е раздала много кредити на свързани с лица и то при непазарни условия и без нужните обезпечения.

Освен това тя трябва да е финансирала и медии като компенсация за услужливи статии…

Много медии са били финансирани от КТБ. Всъщност въпросът дори трябва да бъде поставен обратно: Кои медии не са били финансирани от банката? Малко са. КТБ съществуваше във връзка с политика, олигарси, банкери и не на последно място медийни групи. Ето защо се надявам, не само Българската народна банка, но и българският медиен надзор да се занимава с тази тема и да осветли, кои собственици се крият зад кои медии. Медиите често имат прикрити структури на собственост, така че не знаем, на кого принадлежат всъщност.

Как сега трябва да бъде изяснена дейността на КТБ?

Банката бе поставена под специалния надзор на Българската народна банка. Националната банка възложи на два от най-големите икономически консултанта в света - "Делойт и Туш" и "Ърнст и Янг", както и на най-голямото българско одитно дружество "Афа" да осветли банката. Тези три компании проверяват сега независимо една от друга всеки отделен договор за кредит и процедурите на даване на кредит на тази банка. Европейската комисия следи това много внимателно и се информира постоянно от Министерство на финансите и Българска народна банка.

Кога трябва да е налице резултатът от тези проверки?

Трите одитни дружества имат договори с ясни срокове и те изтичат на 15 октомври. След 15 октомври националната банка трябва да реши дали да отнеме лиценза на КТБ и да я остави да фалира или не. Ако се стигне до отнемане на лиценза, влогове на стойност до 100 000 евро са обезпечени, останалите - не. Възможно е и да се стигне до разделяне на КТБ в „добра” и „лоша” банка. Не знаем колко голяма е финансовата дупка. Може липсата да не е толкова голяма, тогава съгласно българското право, което е синхронизирано с европейското законодателство, собствениците на тази банка трябва да увеличат капитала.

Проблемно е, че цели градове и общини, както и някои важни публични предприятия, имат сметки в КТБ... 

КТБ има 250 000 клиенти и сред тях освен частни вложители има и общини, енергийни фирми и фирми от българската военна промишленост. Но искам да кажа много ясно: КТБ е изолиран случай. Българският финансов сектор е стабилен. Активните в България банки имат по-висок дял на собствен капитал в сравнение със средноевропейските. Това се потвърждава и от ЕС. Опериращите в нашата страна банки са стабилни и печеливши.

Като следствие от банковата криза България иска доброволно да се присъедини към единния механизъм за банков надзор (Single Supervisory Mechanism, SSM) на Европейската централна банка.

Да, абсолютно. И ние държим на нашата цел – присъединяване към еврозоната. Българската валута - левът, е вързан от 1999 г. към еврото, което ни осигури трайна стабилност след години на инфлация. Освен това ние имаме една от най-ниските държавни задлъжнялости в ЕС и малък държавен дефицит. България е една от трите държави, които изпълняват Маастрихтските критерии за членство в Еврозоната – и то не вследствие на краткосрочни - и по този начин неустойчиви действия, а от години.

През юни Европейската комисия позволи на България да вземе спешни кредити за 3,4 млрд лева, за да стабилизира банковата система. Какво се случи с тези пари?

Досега сме използвали само 30% от тях – около 1,2 от общо 3,5 млрд. лева. Беше ясно, че КТБ като „политическа банка” е проблемен случай и хората започнаха да теглят пари от сметките си. От това възникна безпокойство, което застрашаваше да обхване и здравите банки, което още повече бе стимулирано от недобра комуникация на Българската народна банка. Т.е. ставаше въпрос за това да се избегне паника, това бе чиста психология. Европейската комисия изигра тук важна роля.