Избрани Новини
Басня за сладкодумния разказвач Орешарл Перо
10-03-2014, 17:27
Автор:Мариян Тончев
Още по Темата:Кой, кой се страхува от своя народ?
Лавка за продажници или депутат Маркет
Изборен закон за избирателя - галфон
В началото на работната седмица компрометираните управляващи решиха да съберат на „Кръгла маса“ представителите на родната четвърта власт. Събитието, естествено се проведе в изградения от бащите и дядовците на червените кхмери – Национален дворец на културата. Грозна сграда, на която по малоумие и израз на сталински соцреализъм съперничат единствено „Дондуков“ 1 и „Дондуков“ 2.
И там се заредиха дежурните приказки: нямало страна, в която така свободно да се диша, как Станишев и Местан спасили страната от ботуша, с който ГЕРБ и Борисов мачкали тогавашната турскочервена опозиция, днес коалиция. Нищо, че днес медиите се превърнаха в трубадур на Гея и Бея. Те са такива от година насам, доказателство, за което е фактът, че опорните точки за вестници и телевизии се спускат директно от сараите с посредничеството на злата орисница на кабинета – вездесъщата Моника.
Констатация, която лесно може да се провери с бегъл поглед върху ежедневните заглавия и новинарски емисии на най-големите ни телевизии и вестници. Често се говори, че журналистите били принудени от пустите му евросубсидии за сектора да пишат услужливо и угоднически. Защото от властта зависи как да се разпределят порциите във финансирането за масмедиите.
Да де, ама и по белия свят големите телевизии имат политическа позиция и там има проекти за милиони (милиарди) регулирани от държавата. Но такова чудо като у нас няма никъде. „Откак свят светува, мазното все отгоре плува“ – тази максима на великия Радой Ралин обрисува изцяло уродливата действителност в редакции, пред и зад камери. Нещо, което властта знае добре, използва и се възползва.
Тая гадна пиеса се случва несъмнено благодарение на дълбоко вкорененото желание на уж трудолюбивия ни народ за лесен живот, в който държавата задължително трябва да ти гарантира пълния хладилник, а от теб не се иска даже да си мръднеш пръста. Така бе по комунизма, така е и днес, когато белите цигани и маргинали са готови да повярват на сладкодумния разказвач и груб лъжец Олигарски. Гласящ се за Великден да хвърли нови трохи на жадния за чудеса и подаръци българин.
Който цял живот чака някой да го оправи – вчера, днес и утре. И го дочака – Местан ще го направи (оправи), Орешарл ще разкаже поредната си празна приказка. В която освен приказни герои има и приказно прост народ.