Изложба, посветена на 1 март, бе открита късно снощи в Регионалния исторически музей в Русе. Поздравителни адреси до директора на културната институция проф. Николай Ненов бяха изпратени от областния управител Анатоли Станев и кмета Пенчо Милков. „Първи март безспорно е сред най-българските празници, съхранил се през годините, а мартеничката е символ на най-чистите намерения на българския народ, както и на единството и споделеността, на които е способен. От миналото до съвремието първомартенските традиции са едни от най-запомнящите се по нашите земи и точно те оставят най-дълбок отпечатък в съзнанието на чужденците.“, се казва в написаното от Станев. Той допълва още, че ще подкрепи реализирането на бъдещи съвместни инициативи.

От своя страна кметът Милков написа: „Използвам приятния повод, за да изкажа своето уважение към Вашата неуморна и всеотдайна работа, за това, че превръщате Русе в едно по-одухотворено място. Вярвам, че изложбата ще поднесе много любопитни факти за любимите на малки и големи мартеници  и ще направи празничния ден на русенци по-усмихнат.“

Експозицията ще може да бъде разгледана в следващите два месеца. Предвижда се тя да остане във витрините на музея до края на април. Интересно е, че посетителите ще могат да разгледат над 150 експоната от общо около 700. Те включват предимно мартеници, но не малка част представляват и пощенските картички. Най-ранните са от периода между двете световни войни, предимно от 30-те години на миналия век, има и от времето на социализма, както и от последните години. Изложбата се реализира в рамките на изследователски проект, в резултат на който българските музеи вече ще разполагат с дигитални мартеници. Това означава, че във виртуалното пространство човек ще може да види освен колекцията от мартеници на Британския музей в Лондон и тази на Русенския. Така Регионалният исторически музей в Русе се оказва втори в света, който ще разполага с такава онлайн колекция, достъпна за всеки. По принцип музеите у нас не вписват във фондовете си мартеници, защото те се приемат като нещо напълно обичайно. Припомняме, че през 2017-а елементът „Мартеница”, обвързан с първомартенските културни практики, бе вписан като мултинационална номинация на България, Румъния, Молдова и Република Северна Македония в Представителен списък на Юнеско за елементи на нематериалното културно наследство на човечеството.

Изследването на Регионалния исторически музей проследява основните практики, които са различни от фолклорните. В традиционната домодерна култура хората, които си „връзват“ мартеници са децата, младите жени и младите животни, за да не им уроки, както се казва. С помощта на градската култура обаче започват да се разменят мартеници, както и да се продават и купуват – неща, които правим и до сега. Променя се и образа на Баба Марта, която преди се е приемала като жена, която си сменя настроенията – ту плаче, ту се смее, сърди се, когато ѝ изпият вино, докато в резултат на работата на авторите на детска литература тя вече бива представена като символ на пролетта.