На 6 декември източноправославните християни честват Свeти Николай Чудотворец.

Първообразът е историческа личност - Никола Мираликийски, роден през 270 година от н.е. в Патара - Ликия, Мала Азия (днес Турция).

Още като младеж той наследил голямо богатство от баща си и раздал всичко на децата и бедните си съграждани.

За добрите му дела се разказвали множество легенди. Така, например, когато един богаташ с три дъщери се разорил и решил да продаде децата си като робини, светията тайно му подхвърлил три кесии със злато и така спасил момичетата от ужасна участ. Той откупувал и други хора от робство.

Източноправославната религиозна традиция го почита като покровител на мореплавателите.

Според една легенда, по време на силна морска буря, светецът спасил с молитви моряците на кораба, с който пътувал към Божи гроб.

Според друга светията запушил дупка в кораба с шаран и възкресил моряк, починал при падане от най-високата мачта.

Св. Никола пътувал много по море и от опасностите се спасявал благодарение на божията закрила. В едно от житията му се споменава епизод, в който той обърнал към християнството пирати, нападнали кораба, с който той пътувал.

В образа на свети Николай се преплитат чертите на добродетелния християнин и на езически бог (Посейдон). Това е причината българите да го почитат като патрон на моряците и рибарите, както и като покровител на океаните, моретата, реките и езерата. Смята се, че когато е ядосан, светецът причинява бурите и ураганите. Затова на Никулден моряците остават на сушата.

Свети Николай умира на 6-ти декември 345 година. Паметта му се почита и до днес от Християнската църква именно на тази дата.

В Западна Европа също честват свети Никола (Николаус). В немско-говорящите страни, Холандия и Белгия този ден е особено важен за децата. В нощта на пети срещу шести декември децата оставят обувките си с надеждата добрият светец да ги напълни с лакомства и подаръци. В много райони на Запада празненствата за свети Николаус постепенно се трансформират в Коледа.

На Никулден се приготвя риба с люспи, най-вече шаран, защото той е слуга на светеца. Голата риба навява асоциации с бедност. Люспите се почистват внимателно, така, че да не падат на земята. Вярва се, че ако някоя люспа все пак падне, тя не трябва да се настъпва, защото който я настъпи, ще се разболее и ще умре. Костите на рибата се събират и изгарят, както на гергьовско агне, закопават се в земята или се пускат в реката или морето.

Традиционните ястия, които трябва да присъстват на никулденската трапеза са рибник (пълнен шаран в тесто) и обреден хляб, като във всяка къща трябва да са по два. Част от тях се раздава на съседите и така може да се прецени, коя домакиня е най-добра в приготвянето им. Останалите ястия на никулденската трапеза са постни чушки, пълнени с ориз, сарми, царевица, зрял фасул.

В България празникът се отбелязва и като имен ден на хората, чиито имена са производни или близки до името Николай, Никола: Нейчо, Николина, Николета, Нина, Кольо и др. На празника, за да уважат именника в дома му, идват близки, приятели и познати, които не е задължително да са били поканени предварително.